Ето как всички ние ставаме свидетели на това: как човек (повдигналият темата), дори и да познава една съвсем мъничка част от необятния видим свят (наистина съвсем-съвсем мъничка), започва да си задава въпроси не само за Сътворението му (на видимия свят) но и се пита какво е било и преди това.
Рано или късно "порасналият" човек започва да си задава основните въпроси: кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам, какво е светът, от колко време, а преди това, а докога . . .
А отговорите не са сложни - по сложното е човек да "убие" собствената си мания за величие и да ги приеме. С други думи казано: човек трябва да победи собствената си гордост - това, че много знае, и много може - толкова много, че дори е забравил за Твореца на тоя свят. Както е забравил и това, че самият той е едно от творенията Му.
Богооткровеното започва така:
"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
В с и ч к о чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало."
. . .
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца."
. . .
В "най общи линии" Сътворението е описано в .
П.П. Разбира се, Библията не е учебник, който дава подробни отговори на въпроси от областта на науката. Но тя е източник на истините.
Редактирано от TRl на 30.10.02 15:41.
|