Творенията и мисленето / Наука / Природни науки / Астрономия

Темата има връзка... с всички, интересуващи се от каквото и да е, не само от астрономия. А да се почувства нищожен човек може не само като гледа звездите. Когато вижда неизличима болест у любим човек например, и може би тогава чувството е несравнимо по-силно, да не говорим колко болезнено. Или когато се озове сам насред открито море. Или когато някак си успее да улови повей от замайващата сложност на уж най-прости неща. И като структура, и като логика, и дори като една проста усмивка...

Не споря, че мисълта на Апостол Павел от думите му до римляните вероятно е интересна, макар и --лично мнение -- недотам сполучливо изрязана от контекста. Щото като гледа човек изречението, остава с впечатление, че неизвиняеми са творенията (тук също има за мислене). Едва като (ако) последва човек препратката към Библията, може да види, че "неизвиняеми" са наречени хората, които държат истината в неправда, ....Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха.... А да не ви казвам с какво по-надолу в текста ги наказва Бог, щото там наистина се отвращавам, и то не от това, което сторват хората, а от това, че Бог ги е накарал да сторят това като наказание за еди какво си. Въпреки че вероятно отвращението ми е било търсено за нещо друго. И не искам да си мисля с каква антитолерантна цел някои биха могли да използват пасажа по-надолу в стиховете, защото тя би ме отвратила още повече.

Обаче пак ще се върна към въпросния цитат от Апостол Павел.... другата разредка там е за думата "невидимо"...

Слушайте, какво правим ние тук? в клуба? Не разговаряме ли просто за нещата, които ни вълнуват, това или онова, свързано със звезди, небе, апаратура, снимки,физически механизми или каквото и да било... Харесва ни да гледаме звездите, да снимаме, да правим това или онова... Не сме тръгнали да се наричаме мъдри, да ахкаме от това колко сме безкрайно умни, всеки от нас плава, мисля, в съвсем друга посока... Идва ми наум, нещо което го има в една друга книга, не токова дебела, може би с малко по-различна мъдрост... Най-хубавите неща се виждат само със сърцето; същественото е невидимо за очите.. И съм сигурен, че всеки от нас може да я изпълни със смисъл за себе си, включително и вярващите в Бог. И смисълът, който влага всеки от нас ще бъде по своему ценен, и нито един няма "по-истински", "по-правилен", нито "по-ценен" от другия. В мен например думите на малкия принц кореспондират донякъде с изречението на Апостол Павел...

И все пак мисля че в това, което казва Маркишки има много истина (по принцип), ако и да са малко резки...

Така че, мисленето си е мислене, да се надяваме че всички мислим, включително и този от нас, който приведе цитата от Библията, и претеглят възможно повече гледни точки; никога само от една. Защото, както го формулира и Роджър Зелазни в думите на изтерзания от битки и търсения принц Коруин, стигнал до прага на Царството на Хаоса: на всяко нещо може да се погледне поне по няколко различни начина... Дори и само за един-единствен въпрос, (и/И)стината -- доколкото имам право да кажа това -- не се заключава в един отговор, а в много отговори.

И твърде малко от тях идват даром.

Така или иначе темата лесно може да напусне границите на клуба; Ако Бобо намери за уместно да изтрие мнението ми, нека знае, че никак няма да му се сърдя. Виждал съм как подобни разговори се проточват в отчайващо протяжен и безмислен брътвеж, от който никой няма полза.