|
|
| Тема |
 Всички хора разглеждаме творенията |
|
| Автор |
TRl () |
|
| Публикувано | 23.08.02 15:11 |
|
|
|
Привет на всички
Преди някой да прояви неприязън към мен, моля, ако има такъв, нека първо прочете всичко докрай, с търпение. И после да разсъди и прецени на спокойствие казаното, защото темата има връзка с всички интересуващи се от Астрономия.
Има ли човек тук, който гледайки нощното звездно небе, да не се е възхищавал от величието му и да не се е почуствал поне веднъж съвсем мъничък и нищожен, особено пък като знае страховитите мащаби на видимия свят. (от порядъка на милиарди светлини години).
Има една интересна мисъл на Апостол Павел до Римляни, която предлагам на вашето внимание за размисъл. Ето я:
"Защото онова, що е н е в и д и мо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира
чрез разглеждане творенията; тъй че те са н е и з в и н я е м и."
[Послание до Римляни, глава 1, стих 20]
По вече в Православното синодално издателство на
Най-сърдечни благопожелания на всички.
Редактирано от TRl на 23.08.02 15:27.
| |
| |
| 
|
|
Всички хора разглеждаме творенията
