Повечето от написаното е вярно, но се налагат и някои доуточнения, според мен.
Лещите - доколкото разбирам Greinhard си е направил телескоп с лещи от увеличителни лупи, щом са имали и дръжки даже. Този вариант ми се вижда най-лошия. Не зная на какви лупи е попаднал
Greinhard, но тези, които аз съм виждал да продават са общо взето негодни за целта. Или поне за целта, както аз си я представям. Те са дебели, двустранно-изпъкнали, а в някои случаи са си направо криви. Като се погледне през тях без никакви проблуми се вижда страхотно оцветяване по контурите на предметите. Освен това лупите са с много късо фокусно разстояние, може би от порядъка на 10-20см. Това е твърде малко за обектив. Продават малки силни лупи с диаметър 1-2см и също такова фокусно разстояние, те са по-подхоящи за окуляр.
По много вестници и списания, когато стане дума за телескоп-"направи си сам" пишат да се използват лещи за очила. Те също не са най-доброто, но са значително по-подходящи. Май се слагаха по две лещи за обектив, обърнати с вдлъбнатите си страни една към друга. Така ако се вземат две с диоптър +2, допрени една до друга ще дадат общ диоптър +1, което пък е равносилно на 1м фокусно разстояние. Неприятното е, че стъклата са малки, до 70мм, но и без друго за да се получи добър образ трябва да се направи диафрагма. По този начин се използват само средните части на лещите и се "орязват" крайните лъчи, които водят до разваляне на картинката. С такъв телескоп ще могат да се наблюдават Луната и ярките планети, може би и най-ярките deepsky-обекти, като М42, М31, М13.
Ако отнякъде ви попаднат стари очила, чиито стъкла са плоски това е по-добрия вариант. Преди много години си бях правил телескоп от такова очило (D=40, F=500мм) и мога да кажа, че картинката беше "шест".
А най-добрият е да намерите някакви готови лещи, останали от някакъв оптичен инструмент. Тяхното качество безспорно ще е много голямо и от тях може да излезе нещо истинско.
Лещи за окулари се намират по-лесно. Това може да са малки и силни лупи, например като тези на часовникарите. От тях може да се направи искински окуляр ако се подредят по . Могат да се използват и лещи от обективи на стари фотоапарати, а даже и готови окуляри, които често могат да се видят на някой битак.
Разстоянието между обектива и окуляра е равно на сбора от фокусните им разстояния. Те се измерват без проблеми. Добре е да може окуляра да се придвижва напред-назад, за да може да се фокусират различните обекти. Обаче ако с телескопа ще се гледат само Луната, планетите и звездите те са на достатъчно далечно разстояние и префокусиране за наблюдението им не се налага - тръбичкта на окуляра може да е неподвижно фиксирана, в краен случай. Но ако на някой наблюдател очите са с различен диопър от тези на другия, то той няма да може да вижда ясно. За този случай се налага префокусиране.
Най-лесно лещите на обектива и окуляра могат да се закрепят към тръбите ако дадеде на майстор да ви направи дървени втулки и пръстени. Това, разбира се няма да е безплатно, но е доста по-сигурно от другите подръчни методи за закрепване на лещите - ако лещата не е перпендикулярна на остта на тръбата то образа се влошава много. Допълнителна трудност е правилното изрязване на челото на телескопната тръба. Все пак, дори и "направи си сам" телескопът е сериозен инструмент и към него трябва да подходим с необходимата сериозност.
За огледалата - аз често го казвам това - преди да се захванете да правите нещо първо е добре да прочетете това-онова. Щото иначе разочарованието е сигурно. В днешни времена за да се захванеш да правиш сам астрономическо огледало трябва човек да е истински ентусиаст. Трудностите ще са огромни - намиране на подходящи заготовки, подходящи абразиви и полиращи прахове, опит, или поне теоретически познания по начина на работата и контрола на повърхността и не на последно място алуминизирането или посребряването.
А метално огледало - и там няма да минеш без материали, обработки и т.н.
|