В къв смисъл?!
Ние сме способни да виждаме с нашите телескопи до там, от където за времето от как я има Вселената е успяла да достигне светлина до нас, като изключим някои вероятни според мен ограничения, поради винаги оказващия се недостатъчен диаметър на телескопите или недостатъчна чувствителност на приемащите устройства. Най-далечната галактика за сега беше май на около 12 млрд. св. години и вероятно можем да приемем че това е с добро приближение радиуса на видимата вселена. Отвъд този своеобразен "хоризонт" вероятно има и още обекти, които обаче не са "изгряли" за нас.... ама и дори само това което се вижда да е, не е малко и има къде да се протегне човек:)

Пък за въпрса "какво е всъщност..." - ами аз предпочитам да вярвам на това, което се знае днес и което ще се разбере утре! Не е ли добре така?