То да се погледне отстрани невярвам да стане някога. Но все пак нали се забелязва някаква логика от по малко към по голямо а защо не и обратното. Слънчевите системи много наподобяват атомното ядро и електроните около него. Определно количество молекули от различни атоми образуват структурата на елемент. Има някакви прилики ама и разлики, нали.

Не знам за всички вас но всеки път, когато се опитвам да си представя какво е вселената и къде е края й ме обзема някаква лудост. Ми замислете се само неможе нещо да е така безкрайно, трябва да има край някъде.

Ето една моя теория: Понеже във всичко си има баланс на този свят: от атома и живите същества през микро и макро света та чак до планетите, звездите и т.н. Та ръководейки се от това мисля, че и вселената се крепи и съществува на някакъв достатъчно мащабен за нея баланс. А такъв не би могъл да е породен от вътрешни сили. Понеже я разглеждаме като структура тя трябва да си има своята антиструктура или балансьор. И във връзка с това мисля, че вселената не е една....а най-малко две. Като едната е действие а другата естествено противодействие. В познатата ни мисля че последната структура от материя са облаци от галактични купове. Облаци, които са по средата и в периферията на нашата вселена. А към центъра и стават на ивици. Защо е така ще кажа
Та тия вселени те все пак трябва да са ограничени в пространството някъде, нали! Затова мисля, че поради това, че докато едната вселена се разширява другата се свива. Ето за това са ивиците към центъра й от облаци от галактични купове.
Това може би обеснява също и защо не са открити "бели дупки" във нашата вселена. Вероятно защото ние сме вселената която се свива . При това положение ако същестува такова място,като вселена която се разширява то законите на физиката в нея ще са абсолютно смайващи и може би обратни на познатите ни. И ния на такова място вероятно няма да можем да съществуваме. Там вероятно няма атоми а някаква друга градива микроединица....
Но да се върна на нещото стоящо между двете/или няколкото/ вселени. По мое скромно мнение действително вселените си имат своя физичен и пространствен край. Зад тая граница просто не би могло да се премине поради факта, че там липсва една от частите на баланса нужен за равенството и да могат да съществуват вселените. Мисля, че точно на тази пространствена граница важат или само гравитационни сили на свиване или такива на разшираване/ в зависимист от вселената/ Образно казано, ако космически кораб се заслили на там, той ще попадне в нещо като смесени области от физични и природни закони с области в които няма такива....Понеже това е граница. И при което този кораб най вероятно ще изчезне навлизайки в такава област. А противодействието на това изчезване ще се състой в някакво събите във вселената. Временно изкривяване на пространството или нещо такова.
Това е само моя теория, някой има ли негова?