След като материята (вещество или светлина) направи "грешката" да престъпи хоризонта на събитията, нищо повече не може да се каже за него. Това което наблюдаваме ние като външни наблюдатели е само че масата на черната дупка се е увеличила -- с толкова, колкото е масата на материята, "влязла" в дупката. Тоест, от гледна точка на нашата вселена, образно казано материята "загубва името си", "обезличава" се, след като влезе в черната дупка. Единственото осезаемо, напипваемо нещо от нея е масата и, която се е добавила в дупката. Безпредметно е да говорим за каквито и да било други свойства. Имаме достъп само до свойствата на дупката като цяло -- маса, въртящ момент. Една от идеите е също, че повърхнината на черната дупка е мярка за нейната ентропия (не казвам що е то). Но какво става с материята никой не може да каже. Всички свойства на черните дупки са вече толкова общи, че нямат никаква връзка с това от каква материя е възникнала дупката (забележете: не "направена от", а "възникнала от". Ето защо е безпредметно да се говори за това, може само да се фантазира, което между другото според мен е много важно.

Така че въпроса "какво става от другата страна на хоризонта на събитията" остава без ясен отговор. Той между другото затова и се казва "хоризонт". Няма смисъл да се говори за това в какъв "вид" е материята от другата страна.

Друго нещо -- израза "преминава от другата страна на хоризонта също не е ясен. Всяка добавена материя предизивиква леко уголемяване на размерите на дупката. Един вид, материята става просто част от дупката, "вдълбава" я още повече. Изкушавам се да кажа, че каквато и материя да попадне в дупката, тя става просто "дупковост" и толкоз, пълно обезличаване. Но това е просто един образен изказ.

Изразът "преминава в друго пространство-време" в моите уши има смисъл само дотолкова, доколкото обемът на дупката остава недостъпен за каквито и да било опити да се проникне в него и да се разбере "какво има вътре". Ами ще вземе да дойде някой и да каже "ами вътре НЯМА пространство -- време". И никой няма да може да докаже кой от двама ви е прав и въпроса много заприличва на въпроса за това има ли Бог или не.

Нищо чудно е да се окаже, че въпроса е безмислен: в една от книжките си Тери Пратчет казва:
... Въпросът не е по-смислен от други въпроси като например "защо не скърца оста на Земята" или "какъв е звукът на жълтото"

Там всъщност става въпрос за други неща и може би цитатът не е подходящ, но това ще покаже или бъдещето, или някой който е по-близо до "кървящото острие" на последните новости от мен

Влади