...любителските астрофотографии, дори и с обикновен обектив да са снимани. Иначе удоволствието по време на самото снимане може и да не е чак толкова голямо - дългото кьорене при гидирането, проблемите с ориентирането на полярната ос, разни други неудачи... понякога не е чак толкова хубаво но...
Аз понякога снимам по 2 пъти един обект, че белким поне единия от кадрите оцелее при проявяването на филма - понякога виждам върху кадрите си цялата дактилоскопия на лаборантките, че и отпечатъци от маникюр се е случвало да разглеждам
, но засега мога да кажа че ми харесва. Забелязах и не-малък интерес от страна на мои приятели към разните обекти, които съм снимал до сега. Задавали са ми въпроси като: "...ама това наистина ли го има на небето?" или " ...ама ти ли го снима наистина? толкова ли красиво изглежда в окуляра?" ... ако не друго, това поне може да им отвори любопитството към нощното небе. Случвало се е да остана до телескопа през една цяла лятна нощ, докато снимам или наблюдавам нещо - от вечерта до сутринта, и не бих казал че съм си загубил времето! Понякога часовете летят неусетно в топлата нощ. Не поглеждам часовника, просто от време на време поглеждам на къде се е изместил Млечният път и дори ми се струва, че към сутринта небето някак преждевременно изсветлява и утрото настъпва необичайно бързо...
Всичките красиви обекти, които могат да се видят през любителски телескоп, величествената картина на нощното небе гледано с невъоръжено око, метеорите проблясващи от време на време... всичко това си струва да бъде видяно поне няколко пъти от всеки човек!
Е, разбира се това трудно може да стане от градовете