За мен е едно много приятно хоби. Преди време когато карах един курс в Старозагорския планетариум ни казваха че това (Л. А.) е нещо което остава на човека за цял живот. Е, тогава се позачудих на тези приказки и толкова. Мина време, пораснах, поумнях (?) посъбрах парички за телескоп и всичко започна отначало. Започнах да си припомням кое къде се намира по небето, оказа се че от дори от София човек може да види доста неща. Следващото по-голямо предизвикателство - да успееш да запечаташ това което виждаш и на снимка, и започваш да се бориш: с подръчни материали (хартия, тиксо, ... и каквото ди дойде наум) започваш да сглобяваш "перфектен" домашн астрограф (с Цайсовите и баба знае;). И какво е удоволствието когато въху снимката се покажат познатите неща. Не винаги всичко върви гладко, веднъж воденето не е у ред (ако изобщо го има) след това трябва да убедиш операторките от фотостудията, че това не е повреден филм а са снимки на звезди (я па тоя!?!?!), и тн.т ... И така един ден се усещаш че си понапълнил албумче - две, и като ги покажеш на някй ама съвсем аматьор, и той се плесне по челото и каже, ама наистина ли има толкова много звезди!!! Е, има го момента, че се чувсваш, като човек видял нещо повече от другите, и не се стряскаш като прочетеш във вестника че планетите за се наредили в една линия и ... да ходим при попа и ... На кратко казано, човек прави нещо интересно, като придобива повече познания, умениа, самочувствие, и всичко тава с много удоволсвие. так че "бройте звездите" и да не ви пука от неразбиращите (те са огромното мнозинство) защо го правим всичко това.