|
|
| Тема |
 Цифровите камери...продължение + разсъждения |
|
| Автор | helper (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.10.01 16:49 |
|
|
|
Цифровите камери както повечето знаете са инструменти, които преобразуват попадналия светлинен сноп в цифров вид посредством една джаджа наречена CCD (Charge Coupled Device). Това определение звучи малко селско :) ама давам по-най простия начин.
Тъй като наистина тази технология има много голям потенциал, то тя започна да се използва масово и да измества там където може старият метод за получаване на изображения - чрез химически реакции или познатата ни фотографска лента. Както преди доста време стана изместването на плаките от малоформатните фотографски ленти.
Специално в астрономията това беше направо технологичен бум. Чувствителност с пъти по-голяма от тази и на най-чувствителната лента, снимка готова до няколко минути след снимането. Така се получават много повече данни за единица време, което ще рече и по-точни резултати. Всичко хубаво...ама качеството на първите камери беше много лошо. Поради спецификата на самата система, температурата и много други външни фактори оказваха голямо отрицателно влияние върху качеството на снимките. Така започнаха масово да се внедряват пелтие охлажданията (Шмид телескоп), охлаждане с азот (2-м телескоп на Рожен). Като това не са единствените методи. Крайните резултати бяха вече доста по-добри, но далеч не перфектни. С разни шмекерийски процеси като "вадене ток на тъмно" и "делене на плоско поле" се достигна до едно наистина прилично качество.
Но какво ставаше на другият фронт, при конвенционалните фотоапарати за масовият потребител. И там като започнаха да се произвеюдат цифрови апарати на същия принцип. Но тъй като е непригодно да се постави охлаждане на едно апаратче, то не беше и поствено такова. Ще попитате: Ами това как се отрази на качеството? Ами отговорът е прост: ЗЛЕ. Но хората са умни и изнамериха разни процеси на изработка с много финна точност при които пак се получаваха дефекти. Но дефакто те се получаваха след снимане с продължителност 2, 3 и повече секунди. А в реална обстановка през деня (освен астрофотографите почти никой не използва дълги експонации и то през нощта) имайки и предвид голямата чувствителност почти никой не използва ниски скорости. Така и дефектите не се забелязват. Но, за да се подсигурят производителите, те умишлено премахнаха скорост В на този тип фотоапарати, като ограничиха максималната експонация до няколко секунди.
Този бум достигна и до интернет и по-точно on-line комуникирането. Става въпрос за тези малки камерки известни ни като web capture camera. При тях пък въобще не се залагаше на скорост. Единствената цел бе да се достигне жъзможно най-голяма честота на получените кадри. Забравих да ви кажа че от CCD матрицата до монитора сигналът преминава през един аналого-цифров преобразувател, което води до забавяне на получаване на изображението. При астрономическите CCD камери забавянето достига до няколко минути. А за реална видео картина без насичане са необходими поне 24 кадъра в секунда. Вие си представете с каква скорост трябва да се обработват изображенията. Затова и резолюцията на тези камери е от 320х240 до 640х480 като за ненакъсващо видео в момента може да се използва само първата резолюция. При тях дефакто нямаш никакви настройки. Самата камера предтавлява едно мъничко уредче (повечето са с футуристични форми) в пластмосов кожух, което струва около $20. Софтуерно можеш да променяш яркост, контраст, резолюция и др. На споменатият от Евил адрес става въпрос за група ентусиасти, които с няколко тенекиджийски похвата са пригодили камерата към телескоп. После с някакво софтуерче са успели да увеличат експонацията до мисля максимум 4 секунди. На някои от симките се вижда доста ясно изразен '"шум", цветови отклонения, зърненост, нереални цветове и като цяло много мъничко изображение. Определено много далеч от качеството на получените снимки с конвенционален апарат. И при това положение Евил твърди че "...астрофотографията не е такава каквато беше..." и нещо от сорта (сега не си спомням точната фраза) "старите апрати са отживелица, купувайте си цифрови". Отначало си помислих, че става въпрос за много скъпите мегапикселни цифрови апарати и затова му опонирах, че са много скъпи и не са по джоба на нито един бг астрофотограф. Бих бил по-склонен да приема една астро-снимка правена с такъв апарат за добра. Те имат много голяма резолюция, а и са правени с последна дума на техниката. Но уви каква беше изненадата когато Евил ми показа като пример за твърдението си този сайт. Това съвсем подрони и без това малката репутация на Евил - става въпрос респекта ми изпитван към Евил. Ами то това си е досущ като примера ми за Скината. А някои го оприличиха като "...най-голямата глупост, която съм чел...". Вие всички видяхти картиниките (предполагам). Моето лично мнение е: Не ми харесват.
Но ако трябва да съм реалист ще призная, че до няколко години цифровите апрати ще изместят тотално аналоговите. Преполагам, че дотогава и технологията значително ще напредне до такава степен, че да можем да ги използваме в астрофотографията. Но само бъдещето ще покаже.
| |
| |
| 
|
|
