Идеята е добра! То май може и с обикновена фокусирана светлина, но пък сигурно по-лесно ще е ако се ползват някои от тези лазерни прожекторчета, дето ги продават по сергиите - не съм разглобявал такъв, но предполагам, че ще свърши работа. Ами едно обикновено плоско стъкло под 45 градуса дали няма да стане? То отразява поне към 5 процента настрани...
Остава проблема с корекцията на ракурса на диагоналното огледало: след всяка такава проба с лазера трябва да се проверява дали образа на централното препядствие е в центъра на полето, видимо през окулярния тубус, и то от мястото на главната фокусна точна /на главното огледало/! Ако се допусне някаква ексцентричност ми се струва, че се появяват нещо като бликове от страни на образите на звездите, макар на теория да не би трябвало да става така!
При плавно фокусиране, виждаш как светлото пръстенче се свива до точка, обаче светлината от по-широката му страна някъде около момента на достигане до фокуса "изскача" извън точката (образа на звездата) като блик от противоположната страна! Като че ли тази светлина по-рано преминава фокуса от останалата! Това вероятно е свързано със сферичната аберация на силно вдлъбнатото огледало с F/4, или знам ли?!. Ей това ме ядосва! Че не виждам пълния диаметър на главното огледало чрез диагоналното, когато гледам през окулярния тубус, и то от мястото на главния фокус!