предварително се извинявам за примера дето ще дам
ама твойта тема ма наведе на него
взет е от Савельев който едва ли някой би нарекъл популистко четиво, не се наемам да цитирам щото не е пред мен пък е и на руски, но в груб превод е следното:

(става въпрос за трансформациите на Лоренц)
" ... така че втората отправна система спрямо която се отчитат разстоянията и времето не би могла да се движи спрямо първата със скорост "v" по-голяма от скоростта на светлината "c" понеже тогава подкоренната величина ще стане отрицателна, нито дори равна на нея понеже в този случай в знаменателя ще се получи нула ... "

струва ми се странно да се правят заключения за естеството и размера на физически величини, обосновани с математически изрази, които от своя страна са били изведени на базата на някакви други, а всички те взети заедно почиват на някакви допускания/предположения/аксиоми.

пък и дет са вика кво като под корена седи отрицателно число? нали за тея цел сме си измислили и имагинерни числа :)))

не се сърди де, мен ма кефи да откривам противоречия и несъответсвия дори на места където е пределно ясно че ги няма. съвременната наука: математиката, физиката, химията и тн. наистина е доста добре напасната и подредена, дето викаш дори красива, но все не мога да се оттърва от съмнението, че обясненията които тя дава за повечето неща са само частни случаи на нещо много по-голямо и по-общо.

и едва ли нещо би ми доставило по-голямо удоволствие от това да успея да накрам още някой да се усъмни и да размъда сиви клетки. няма значение дали ще потвърди, отхвърли или изнамери коренно различно обяснение, важното е да не се спира. така мисля аз де :)