Скоростта на светлината не е константа.
Да започнем с История на "откритието" че е константа.
В края на 19 век, Майкелсън и Морли провели екстеримент, целящ да открие с каква скорост се движи Земята през пространството. Предполагало се е, че планетата ни е потопена в нещо, наречено Етер. То запълвало пространството. Смятало се, че светлината се движи по този етер, подобно на звуковите вълни.
Затова решили, че както звука си има скорост на придвижване, така и светлината си има такава, при това скоростта й би била еднаква във всички посоки, само ако Земята е неподвижна спрямо етера. Ако тя се движи, то скоростта на светлината в една посока ще е различна от тази в друга, като по разликата и посоките, ще може да се определи посоката и скоростта на движението на Земята спрямо Етера, който запълва Вселената.
Провеждането на експеримента довело до неочакван резултат.
Скоростта на светлината в различни посоки се оказала абсолютно еднаква. Все едно че земята стои неподвижно в Етера.
Това се оказало много неочакван резултат, обяснение за който не бил даден в продължение на около двайсет години.
Възможното елементарно обяснение, че светлината всъщност се състои от частици материя, тогава не хрумнало на никого. Иначе сега Физиката щеше да е съвсем друга ...
Защото частиците материя имат тази особеност, че при изстрелване от едно тяло, върху тях действат галилеевите трансформации за събиране на скорости.
С други думи, резултата от експеримента е съвсем естествен, ако светлината се възприема като вид материя, изстрелвана от източника си.
Съвсем естествено е в този случай, скоростта на светлината да е еднаква, независимо в каква посока я изстрелваме. Също като куршум.
За съжаление, по онова време се смятало че електромагнетизма няма нищо общо с материята, и затова не е направена връзка между светлината и материята.
Днес всички знаем, че светлината има двойнствен характер. От една страна се държи като поток от материялни частици, от друга страна проявява електромагнитен характер. Де Бройл, дори отиде по-далеч, като доказа, че всяка елементарна частица проявява този двоинствен характер. С други думи, материята притежава двойствен характер, и по това прилича на светлинните кванти.
В тази връзка става съвсем очевидно, че в опита на Майкелсън-Морли е допусната груба грешка, с допускането че светлината не може да се разглежда като поток от материални частици.
Съответно не е било допуснато предположението, че наблюдаваният ефект е резултат от естествено наслагване на скоростите на светлинния лъч и източника му, при което е естествено да не се открие разлика в скоростта на светлината в различни посоки.
Така или иначе, на сцената излиза идеята на Айнщайн, който вместо да търси обяснение на експеримента, предпочита да измисли нова физика, с твърдението си, че пространството се разтегля по посока на движението, времето се забавя, а масата нараства.
Всичко в името на мисълта, че скоростта на светлината е константа, защото експеримента го "потвърждава".
Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава.
Фотоните са вид материални частици, чиято скорост на отделяне от атома е "с".
Всички елементарни частици, от които е изградена материята, притежават двоийствен характер - те са и частици, и електромагнитни вълни едновременно. Също както и светлината.
Айнщаин предвижда, че светлината се изкривява в гравитационно поле. Причините за това според него са в изкривяването на пространството. Всъщност става дума за гравитационно взаимодействие, но той го нарича "изкривяване на пространството". Следва едно слънчево затъмнение, по време на което се доказва, че светлината се отклонява от гравитацията на слънцето. В миг, Айнщайн става новият идол на Физиката с предвиждането на това явление, и оттук нататък никой не се заглежда в основите на измислената от него теория.
Доказателства за правотата му следват едно след друго. И нищо вече не е в състояние да накара учените да обърнат поглед към фундаменталната грешка ...
Всеки от вас може сам да прецени къде е истината.
Едно трябва да е ясно :
Тълкуването на доказателството е по-важно от самия експеримент. Когато сбъркаме тълкуването, фактите са безсилни да ни покажат истината. Нещата стават още по-лоши, когато се "мъчим" да докажем нещо. И може би става дума за доказателства на едно , а ние си мислим че е нещо друго ...
|