Ами ако трябва да обръщаме внимание на техническите подробности, мисля че така не може да се получи освен ако може би ние се движим с релативистична скорост спрямо мястото, където е отишла тя, но и в това няма много логика! Аз мисля че това е по-скоро начин да се подчертае /според мен/ главния смисъл от филма, а именно, нещата да бъдат поставени пред хората като въпрос на вяра, а не като факт! Бързото видимо пропадане на капсулата през машината кара всички да се съмняват в това, което Ели е преживяла, и поставя на изпитание вярата на хората, които в последна сметка все пак считат, че "Ели откри новия свят". Дори 18 часовия шум записан от камерата накрая се появява някак като косвено доказателство, което като че ли само подканя още веднъж по-настойчиво вярата на хората. Интересен е и краят на филма - Ели разказваики на децата и малко след това, гребвайки с длан от пустинния пясък, като че ли дори тя самата си спомня за пътуването като за красив сън...
Предполагам обаче, че това е предадено по-добре в книгата с думи, а аз не съм я чел:(
Ето едно от прдимствата на речта - тя изразява точно, докато филма в най-добрия случай само показва нещо, по което може да се гадае:)