Сверяването е технически, не принципен проблем.
С това не съм много съгласен. Според мен си е баш принципен проблем, тъй като е ограничен от принципно крайната и ограничена скорост на светлината, а следователно и крайна и ограничена скорост на предаване на информация.
То може да е станало и в някакъв безкрайно отдалечен момент в някаква точка, достатъчно далечен за да може в момента на експеримента до произволно избрано разстояние часовниците да са сверени.
Това аз го разбирам така - в някакъв безкрайно отдалечен момент всички часовници са били на едно място, и са били сверени без проблем. След това са разнесени по местата си. Това на пръв поглед става, но самото разнасяне означава, че часовниците се движат един спрямо друг, а следователно престават да бъдат от една инерциална система. (имаме ускорение от начално състояние с нулева скорост). Да, би могло да се приеме, че това ускорение е много малко, и практически не оказва влияние, но това за мен вече е нечисто.
Целта на сверяването е, близо до мястото на всяко събитие случващо се в пространствена точка, да има часовник от стемата за общото време по който да се отчете моментът на случване.
Това е ясно, но някак не мога да приема, че имаме дадена готова система от сверени часовници, без да имам технологията на сверяването им. Това ми звучи малко като нещо, дадено свише, подготвено от Господ, реално не може да се получи истински чиста сверена система от часовници, без никакви малки допускания и неточности, приближения, пренебрегване на малки грешки и т.н.
И като написах грешки, разбира се, не мога да не поставя още един въпрос, който може би ти пак ще наречеш технически, но и за него не съм съвсем сигурен, че е такъв - грешката, или неточността в работата на часовниците.
Както знаем, дори най-точните часовници имат някакво отклонение или неточност, грешка в работата си. Тази грешка може и да е много малка, но с времето се натрупва. И ако приемем посочената по-горе идея, че часовниците са сверени в някакъв безкрайно отдалечен момент в миналото, това безкрайно може да ни изиграе лоша шега, добавяйки значима и непренебрежима грешка в показанието на часовника. Т.е. фактически свереният безкрайно отдавна часовник е мръднал в някаква посока, и следователно не е вече сверен.
Единственото, което ми идва на ум като евентуално решение е, сверяване с да речем светлинен сигнал, или друг, еквивалентен, движещ се със същата скорост, като при достигането до съответния часовник, подлежащ на сверяване да се отчита разстоянието и латенцията, та сверяването да бъде със съответната корекция на грешката от закъснение.
Може и да не съм прав, ама като не мога да си представя всичко как се случва, и нещо почва да ме гложди, и цялата концепция не ми харесва.
|