Това имах предвид за групите на абсолютните и относителните понятия:

"Пространственните мерки са от различно естество и някой от тях са константни във всички ИС а други са относителни и зависят от изборът на ИС.. Така например дължината на метърът не зависи от изборът на ИС докато пътят е пространственна величина която зависи от изборът на ИС."

Не само пространствените разстояния между секциите на формата на траектория на процес,...

"Траектория" е общо понятие за последователност на състояния. Мерната скала на състоянията е някаква физична или нефизична величина. Процесът на състоянията има поне две координати - едната е време, другата е в дименсията на състоянията.

Траекторията на процес има относителна форма спрямо избора репер - задаващ нулата на КС, но мярката за разстояние между състоянията в дименсията на състоянията е една обща мярка при всеки избор. Без обща мярка е невъзможно да се дефинира и измери деформирането на формата на процеса при промяната на избора на репер.

Например, цената на ресурс за един обект е 16 единици. Цената на същия ресурс за да бъде ползван от друг обект е 4 единици.

Тук е без значение, дали отношението между тези състояния, изразени в обща единица, е функция на взаимна скорост или на друг параметър. Все едно.

Отношението им в този момент е 4х. Функцията във времето би могла да бъде конкретно f = x^2, например или - каквато и да е друга.

Очевидно, за да има такава функция на съпоставимост, е задължително да има обща дименсия х, по която се изразява сравнението на измерените стойности на състоянието.

И когато един от обектите израява цената в N рубли, а другият - в M драхми, съпоставянето е възможно единствено в обща единица Х, например долар. Изборът коя мярка за пространствен интервал да бъде обща (дузина инчове или 1 метър) не променя истината, че относителността е измерима поради обективността на общото пространство.
Конкретното съглашение за общата мярка за интервал време всички процеси, също не променя обективността на това, че детектируемите състояния на физичните и нефизичните, едновременни процеси се разполагат в интервали от време, чиито дължини са сравними като отношение, когато са измерени с ОБЩАТА мярка за интервал.

Едновременността е не относителна, обаче, а - субективна: Не всеки субект има способност да прави синхронизиране на траекториите на еднакви процеси, при наличието на доплерово отместване на производната на фазата на траекторията.

Тази способност не е предмет и не се изучава от науката физика. Тя е предмет на теорията на сигналите. Общото между двете науки е математиката, но във физичната наука е възприета теория на статичните отношения, в които отсъства времето и доктрината е, че има желание да се транслират тъкмо тези форми на "закони" при инерциално или неинерциално преместване на нулата на КС.

Поздрави!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!