ИНТЕРФЕРЕНЧНА КАРТИНА ИМА ВИНАГИ / Наука / Природни науки / Астрономия

цитат:

В интерес на истината трябва да кажем че при опитът на Бекан и Мендикс имаме статична интерференчна картина ..както и да въртим огледалото интерференчната картина не се променя.. остава си все същата..

Щом има интерферентна картина, това означава че скоростта на светлината се събира със скоростта на въртящите се огледала или се изважда от нея , или само променливата интерферентна картина е признак че скоростта на светлината не е константа ? това не ми е ясно, моля разясни.
край на цитата.

Още Нютон навремето е открил интерференцията . Когато два лъча кохерентна светлина попаднат на екран те интерферират .. получават се зони на наслагване на светлината и зони на гасене на светлината .Нарекли са ги Нютонови пръстени. Когато се промени оптическия път на един от двата лъча се променя интерференчната картина..т.е. зоните на наслагване и гасене на светлината се променят . При това положение е ясно че интерференчна картина винаги ще има при опитът на Бекман и Мендикс и при опитът на Пемаро .. При опитът на Бекман и Мендикс тя не се е променяла при промяна на скоростта на въртене на диска .. При опита на Пемаро аз теоретически очаквам, че също няма да се променя интерференчната картина според ХСВ (Хипотезата за сподвижните вакуми). Но според вторият постулат би следвало интерференчната картина да се променя при промяна на скоростта на лентата спрямо опитната постановка. Т.е. вторият постулат обвързва движението на сетлината в пространството със движението на инерциалния наблюдател..Ние с теб не сме съгласни че втория постулат е верен и смятаме че движението на инерциалния наблюдател в пространството по никакъв начин не обвързва дижението на светлинната вълна в пространството.
Ето затова опитът на Пемаро е важен! Ако при опитът на Пемаро с каквато и скорост да се движи инерциалната лента това не влияе на интерференчната картина и тя остава винаги статична това ще покаже че движението на наблюдателя по никакъв начин не влияе на движението на светлинната вълна в пространството. Това ще е доказателство, че както и да се движи лентата светлинната вълна ще изминава пътят от източника на светлина до точката на отражението винаги за едно и също време.

Опитът на Бекман и Мендикс е доказал, че движението на светлинната вълна в пространството не зависи от скоростта на въртящото се огледало-източник на светлина.. Аз очаквам че по същият начин опитът на Пемаро ще докаже че движението на светлинната вълна в пространството не зависи от скоростта на на движение на лентата -наблюдател на светлина.
Ако в опитът на Бекман и Мендикс преместим въртящото се огледало в непосредственна блзост до интерференчния екран това няма да промени резултатът от опитът . В такъв случай обаче зомбитата ще се тръшкат че въртящото се огледало не е инерциален наблюдател а втория постулат бил важел за инерциални наблюдатели .. Затуй съм заменил въртящото се огледавло в опитът на Бекман и Мендикс ъс движеща се лента.. за да няма за какво да се тръшкат зомбитата и покорно и смирено да вървят когато ги отвеждаме към казана за варене на сапун!.