|
"Къде видя тука да се смятат въртящи се електрони около ядра? Къде видя сума от атоми действащи на друга група от атоми разстояние? "
Ти сега какво, очакваш Уикипедията да ти разпише в детайли кое как се получава? Защо трябва да го видя някъде, това е елементарно следствие от анализа на задачката? При това ти като кандидат теоретик трябва да си извършил тези сметки а не да стреляш в тъмното само с предположения.
Няма никакво значение как се въртят електроните, значение има състоянието на атома - дипол или неутрален, въртенето на електроните се включва и описва с диполният момент в случая. Дипол знаеш какво е - два противоположни зарядови центра разместени в пространството. Това не са самият електрон и ядро, а статистически стойности, получени именно на база движението на самите заряди, характеризиращи дипола, която характеристика можеш да намериш в справочниците като електричен диполен момент обозначена с мерната единица 'дебай'. Е, елементарно трябва да ти бъде да сметнеш силата, с която такава конструкция ще действа на разстояние много по-голямо от диполният размер. Със средства изучени до пети клас се получава сила зависеща обратно пропорционално от трета степен на разстоянието, не от втора, пробвай. При много молекули трябва да включиш в сметките и магнитният диполен момент на Дебай, тогава може да докараш силите и до шеста степен обратно пропорционална на разстоянието - конструкции от атоми дал господ за това разнообразие. Диполите са с различни размери, а тук при това силата зависи от размера на дипола (права пропорционалност) - нещо с което гравитацията не се слави. Просто казано, различни диполи конструирани от еднотипни частици (изомерите например) ще имат съвсем различна твоя 'гравитация', ще тежат различно просто казано. Което не е вярно..
Всички съединения с ковалентна връзка са с диполни молекули. Ето ти един любопитен за тебе факт - атомарният водород е неполярен, не е дипол, по твоята 'гравитация' той трябва да тежи много по-малко (всъщност нула!) в сравнение с молекулярният водород който е дипол та дрънка при еднакво количество атоми в двете проби. Прочети по-сериозни книжки за Ван дер Ваалсовите сили, и забрави тая изгъзица че гравитацията произлизала от електричеството. Може, но не и в този свят.
За да си нагодиш гравитация с електрически сили, ти трябва пропорционалност на масата и заряда на атомите - в противен случай ще получиш еднакви 'гравитационни' сили при различни изотопи, които са с еднакъв заряд на ядрото но с доста различни маси - доказан факт, за справка числата в Менделеевата таблица.
Не те спасява изместването на електроните от центрове и т.н. - има огромно количество изомери с различна диполна структура, създаващи различни електрически сили, но с еднаква маса, създаваща една и съща гравитационна сила (а с различна гравитация според тебе). Губиш в това направление безславно. Погледни само колко допълнителни фактора участват при диполните сили, дето автоматично отхвърлят връзката с гравитацията.
"Това е факт, бе? В Системата на подвижния обект светлината тръгва от точка А отстояща примерно на разстояние Х от подвижния обект В движещ се със скорост V и стига до точка В за по-малко време T=X/(V+C), отколкото времето To=X/C за което светлината С би трябвало да изминава пътя X."
Тя СТО не се е родила от добро, а именно защото тези представи се оказало че са неадекватни при скорости близки до скоростта на светлината, както и формулите с които се мъчиш да ги обосновеш. Това са фактите, а не сънищата дето сънуваш. И забележи, ти ми пробутваш жалко непроверено предположение като факт. Както и по-горе с гравитацията и електричеството. Стегни се.
Per warez ad scientiam
|
Re: Опита на Саняк. [re: melron]
