Да ти кажа, че не си разбрал нищо от обясненията ми, ще ти помогне ли?

Ще опитам сега пак, последно и на чисто, да повторя.

Наблюдател, слънце и луна образуват триъгълник. Разделителната линия между сянката и светлата част ще бъде вертикална на равнината на триъгълника. Ако наблюдателят е изправен перпендикулярно на равнината на този триъгълник, за него разделителната линия също ще е вертикална. Нека за определеност луната се огрява частично от дясната страна на така ориентираният наблюдател, както е и в момента реалната ситуация. В тази ситуация няма нищо неестествено луната да е огряна така странично от слънцето, нали?

Сега, както си стои наблюдателя изправен в равнина хоризонтално съвпадаща с триъгълника, започни да въртиш равнината на триъгълника около страната слънце-наблюдател така, че върхът с луната да се издига спрямо равнината на наблюдателя. Разделителната линия сянка-светло пак ще си е перпендикулярна на триъгълника, но за наблюдателя вече ще бъде под ъгъл - и то така, че сянката ще бъде преимуществено в посока надолу за текущото положение на наблюдателя (огряната част, обратно - отгоре - въртенето е еквивалентно наблюдателят да пада в посока дясно). Взаимното положение луна-слънце не се е променило, постановката на огряването е пак така реална както и в плоско разположеният триъгълник. Просто наблюдателят наблюдава всичко под друг ъгъл. Стереометрия :)

Елементарно е да си го представиш, ще пробваш ли за последно?

Per warez ad scientiam