"Обратният комптънов ефект (отново отместване на честотата с ъгъл на отражение) не е различно взаимодействие. При него разпределението на ъглите е същото, а отместването на честотата е положително. "
А, не е същото ъгловото разпределение. Съществена роля там се добавя от ненулевата скорост на електроните, т.е. от импулса му.
"И при него ъгълът на траекторията на вълната не е причина за промяна на честотата й. "
Не съм твърдял нищо за вълна. В Комптъновият ефект не се разглеждат вълни. И пак се връщаш на функционалните връзки като причинно-следствени корелации. Спри се. Съсредоточи се на физиката, там са причините и следствията. Не са параметрите с които се описват.
"ПОвтарям: Промяната на честотата не се извършва от чупка в траекторията на вълната. "
Това няма отношение към ефекта. Както виждаш от самата формула, промяната в честотата е резултат от специфичното взаимодействие на електрона с фотон с квантуван импулс. Търси причините във физиката, не в математиката.
"Съжалявам, че конкретната формулата, както е изведена, се променя! Това е в съгласие, с което твърдя: математически тя е валидна за закономерност в данните, като я представя за причино-следствена функция на честотно отместване причинено от чупка в траектория на вълна."
Какви вълни, какви чупки. Опитай се да изясниш какво искаш да кажеш и какво точно се стремиш да опровергаеш. В терминология близка до явленията които обсъждаме. Чупки не сме и споменавали. Имаме разсейване на светлина на ъгъл различен от този на падащата светлина, ако това имаш пред вид под 'чупка', защо набъркваш някаква никаква причинна връзка?
"Формулата на Комптън не носи такава възможност. Затова и се променя."
Формулата на Комптън е валидна за условията, при които е изведена - като всяка друга формула. Това са прости условия, лесно наблюдаеми и даващи възможност за верифициране на формулата. При по-сложни условия формулата е естествено усложнена. Което само говори че тя може да покрие произволни начални условия. За никакво 'отхвърляне на извеждането и' (каквото и да значи това) не може да става дума.
Затова да се върнем на основният въпрос. Квантовият модел до тук се доказва експериментално И чрез обяснението на ефекта на Комптън. Къде се е скрил модела с непрекъсната ЕМВ и защо той не може да даде количествено обяснение за същите прости условия, за които Комтън се справя? Ето тук може да се развихриш кое и как се отхвърля и не става за нищо. Давай.
Per warez ad scientiam
|