"Това е друго , аз имам в предвид само един фотон като се пусне дали интерферира ? полу казва че не , ти казваш че да . "
Ето тук стигаме до важни детайли. Какво трябва да се разбира под "интерфериране" и "интерференчна картина"? Очевидно един фотон не може да взаимодейства едновременно на много места, за да създаде познатата ни разлята картина. Но дори взаимодействайки в точка (с един атом), той запазва способността да заема неравностойни позиции в пространството, натрупвайки - при много фотони - същата картина. Тоест ние слизаме един етаж по-надолу в познанието, разбирайки структурата на самата интерференчна картина, и обобщавайки дефиницията за нея. Тази способност на фотона се нарича способност за интерференция "сам със себе си". Последното е метафора разбира се.
"Като гледам стотинката , не е едновременно тясна и широка , като я гледам само от едната страна , нали така ? това не е аналогията"
Също така не-едновременно и фотонът е и вълна, и частица. В даден момент може да осъществи само един тип взаимодействие, или вълново (интерференция или дифракция), или да се погълне/излъчи/отскочи (като при Комптън).
Per warez ad scientiam
|