|
Здрасти, Атилеа!
Уцелих ли нещо от мислите ти? (Не знам, но си мисля, че аз мога да уцеля ... нещичко ... Аелита - едноименен фантастичен роман -чудесен, според мен)
ОК, но не е задръстено с вещество около нас. Значи трябва да има и процес на разпадане...
Не е точно разпадане, в оня смисъл на разпад на елементарни частици дето се получават др. частици и фотони за връзката между тях.
Бройката на частиците не се увеличава от това, че едно се образува непрестанно - просто, в засечен мигновен-момент, мисловно - не е цялостна, както би била от множество пулсации на затворените около собствен център на момент на ротация. Цялостност на наблюдаема фигура се получава, след множество образуващи пулсации; те следват непрестанно благодарение на втичащо-изтичащи подреждания на СПХ на физ вакуум в цялата околност на частицата - неподвижността на частиците на вакуума (не се преместват една спрямо друга - абсолютно твърдо тяло в смисъл, че не е възможна "сила", която би ги премествала или друга интерпретация - имат безкрайно голяма маса или нулева маса - не пречи нито едно от тези тълкувания) не допуска действия извън локална област, в която веднъж вече се е случило действието затваряне на фотони около общ геом. център. Цялостното фигуриране (от сфера до иглест модел) съответства на вещеви обект - има физични характеристики: форма, маса, спин, заряд - всяка поотделно съм я посочвал в по-раншни постинги (клуб физика, философия и др. -биология, астрономия също помалко)
Ако не е затворено трептенето - това е фотон на вакуума (не са сегашните виртуални фотони, а са: фина структура (постоянства в направа), недосегаема за сетива и за експерименти). Поради еднаквост на СПХ, то и възможната скорост за пренос на кво да е смущение (флуктуации) е крайна, максимална (липсва маса) и това е Свак.
Или пък може да няма процес на разпадане, а просто новосъздаденото вещество остава в миналото. Така на фронта на настоящето веществото се самосъздава, и няма нужда да се руши. Топката, която виждам пред мен, се самосъздава във всяко следващо настояще, а в миналото си стои съществуваща и така се образува едно четиримерно тунелоподобно тяло
Последното не е така. Всеки завършек на цялостност в образуващите пулсации, не остава в миналото, а моментният център на тия пулсации се премества и върху новото местоположение пак се повтаря образуване - това е възможно, тъй като втичащите образуващи смущения ЗАКЪСНЯВАТ, обратната връзка (ОВ) за образуване се забавя, заради по-дългия път на това, което описва смущението (по крива се движи образуващото смущение, докато се връща към центъра - пространствена винтова линия е траекторията му, дори не е в една равнина).
При това положение времето е вече координата на съществуване на веществото. Настоящето е фронтът, до който е достигнало съществуването.
Не, не е така.
Взаимодействам, следователно съществувам! е правилното. Взаимодействието е във времето и пространството, докато не станат едно цяло за конкретен наблюдател (апаратура). След това става в пространство-времето, ама вещевата форма не си го дава без бой, т.е., не може да се натъпче една вещева в пространство-времето на друга. Вълнов фронт определя размер на съответна вещева. по-изгодно енергетически е да се разпадне (обикновено на по-едро +по-дребно - разпад на неутрон, например), да излъчи фотоните си за връзка и другото нещо ако "иска" -да се приближава към дребното. (Неутронните звезди се случват поради потъване на неутрони към център с изтласкване на протони и др. частици и полета - поради липса на голяма относителна скорост между неутроните - те са устойчиви в сравнително малък обем; достига се до завършек на нещо тежко)
Не е и нужно времето да тече с една и съща скорост с напредването на процеса.
За процеси - времето е винаги "интервал". Да, той е различен за едни и същи процеси в различни ИС, в зависимост от относителната скорост (за да се добива скорост се е минавало през ускоряване - действали са сили, от тях винаги има "дъмга", затова и интервалите време се различават - не е само заради "закъснително наблюдение" от относителната скорост както е при СТО).
Ама за целта трябва да се приеме понятието веществено-пространствено-временен континиум.
Не е нужно чак такова усложняване, доколкото пространството и структурата му (кривината) не са подчинени на това, което наричаме време - знаеш, при Свак - времето не "тече". Но и забележими действия (те стават забележими само с отклик на вещеви промени при промяна на полетата) - не може да има. В този смисъл (пък той е изследователския, не можем да изследваме промени без него), употребявам пространство-време при вещевите обекти.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: КАК ТВОЯТА ТЕОРИЯ ОБЯСНЯВА ГРАВИТАЦИЯТА ? [re: Aтилea]
