Здрасти, Петков!
А бе, всичките са маскари, ама ... нали трябва да се живее, налага се мислене за изход от омаскаряването...
Надявам се да си наясно че ако имаше такова животно "неподвижен етер " спрямо който се движи земята то опитът на ММ би засякъл етерен вятър..
Не, не е задължително , ако вещевите обекти се правят от свойствата на тоя "етер" непрестанно (в случая - физически вакуум), с огромна честота на образуване - та нали това е началото в хипотезата ми - от полева форма се образуват вещевите и съответно откликват на измененията на структурата на тая полева форма и СЕ ПРОМЕНЯТ по форма и големина в съгласие със структурата на физвакуума, който е арена на действията (свойства се създават и се променят!!! това е най-ценното в хипотезата) - така, че когато питаш с полета (наблюдателят това прави, взаимодействайки с полетата - поглъща-излъчва фотони от тях), то отговорите са тези от направените експерименти, споменати по-рано: аберация, Физо, ММ.
В повечето случаи от разглежданията на взаимодействието се забравя, че възможното взаимодействие е с поглъщане-излъчване на фотони. Това и на теб пречи да направиш интелектуален подвиг - същественото е, че признаването на такова взаимодействие (а няма доводи в съвременната физика против него) води до ПРОМЯНА на скоростта на обекта, спрямо него си, спрямо неговото предишно състояние, т. е. - ускорява се: променя се и формата му и размерът му по посока движение.
Значи: след ускоряване, обектът вече не е същият от преди ускоряване.
И доколкото има свойството "маса", а непрестанното му образуване е пулсиращо повтаряне на една и съща форма, т.е., "тик-така" образуването - то той е и часовник в собствената си система; обединено е пространство-времето му, защото, заради огромната честота на повтаряне на себе си, не е възможно на практика да наблюдаваме отделни части от неговото образуване; за наблюдател, тези свойства са като на цялостно оформена частица - пък и от такова сме изградени!
Следователно: физически вакуум има, но възможността да достигнем до неговите частици я няма, щото сме направени от много по-големи по размер форми и образувания от неговите СПХ. Давал съм вече пример: Не може да направим дисекция на жаба с острие, чийто връх е голям колкото Земята! Следователно: от физвакуума можем да ползваме само ПОЛЕВИТЕ му характеристики - тоест, за вещевите обекти, физвакуумът е САМО ПОЛЕ. Само полева форма на материя "виждаме", когато правим експерименти - градящото поле. Фината структура на физвакуума, ставаща благодарение на съществуването на огромни вещеви струпвания определя и така наречените "тъмна" енергия и "тъмна" материя. Подредбата на тая структура ентропийно влияе на движенията на обектите - може да е съпоставима сила, еластична сила в пространството с физвакуум, която да е по-голяма от гравитационната; особено на големи разстояния между обектите.
Така че: не е само гравитационната сила действаща във вселенски мащаб (събирателно), а и силите с ентропиен произход (или привличащи или отблъскващи - зависи от структурата и дистанцията между обектите), дължаща се на структуриране на физвакуума.
Не.. не си разбрал какво е сподвижност на вакуумни параметри и какво е вълна на възмущение на вакуумни параметри .. Давам ти наглед:
Една струна може да е сподвижна със земята (Струната на вакуумните параметри) но върху струната може да има вълни които се разпространяват по струната макар че струната е увлечена.. Сега ти е нужен интелектуален подвиг да схванеш алегорията че през телескопът минават само ония вълни които са по струни разположени по оста на телескопът.. Оавен това ...
Виж по-горното: "интелектуалният подвиг" съм го направил с хипотезата (късмет, някакъв) преди 25 г.; и съм "вкарал" вълничките върху физвакуума; с параметри СПХ; няма "струни" като в струнната теория, щото те не им се образуват непрестанно, т.е. - не зависят от конкретното състояние на вещевите и непрестанното взаимодействие с околното; а то, околното, непрестанно се променя! Става важно понятието за УСТОЙЧИВОСТ на образуванието, което директно кореспондира с това, какво е време, например. Пък и с цялостното философко виждане за обединена вселена. С кръговрат на полева и вещева форма на материята в нея.
Извинявай, дълго стана! Трудно се чете. Наблягам повече на философската страна в обяснението.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|