Чисто практически трудности.

Спектърът се състои от спектрални линии. Всяка от тях не е безкрайно тънка чертичка, а си има крайна дебелина, интензитетът и плавно намалява от максимум, и формата и понякога се нарича лоренциана (по Лоренц). Изместването на спектъра означава (абсолютно измерване) да се определи количествено новото място на максимума (което визуално е практически невъзможно за много малки измествания), или (относително измерване) да се раздели наложената сума от еталонен и измерван спектър по линии. Което е задача за компютър чрез деконволюция. Обаче за да стане работата с компютъра, линията трябва да е описана от много точки, особено около максимума на съмата, което също не е лесна работа. И при малки размествания на еталонният и измерваният спектър каквито са при червеното отместване работата е много трудна. Затова въпреки че е предсказано още при създаването на ОТО, достоверни данни за него са получени едва през 60-те години.

Проблем при слънцето например е, че има и други процеси, които скриват гравитационното отместване, това са мощни плазмени потоци с големи скорости, които също предизвикват Доплерово отместване на спектъра, такова се предизвиква и от самото въртене на слънцето в периферните области, има и други.

За измерване с добра точност на такива малки отмествания е нужна достатъчна интензивност на сигнала, за да е добро отношението сигнал/шум на търсеният спектър. При отразената светлина от планетите това отношение е по-малко. Там се хваща само тяхното собствено Доплерово изместване.

А за добавката на собствената гравитация на планетите към червеното отместване направо забрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите