Спред мен, ината и отказа да се замислят антирелативистите (като Петков например), и да проследят елементарни разсъждения, е защитен механизъм. Като се има предвид, че всеки от тях има огромно его и се изживява като новия месия, ако си разберат грешките ще изпаднат в дълбока дипресия и саморазочарование, което кой знае до какво може да ги тласне. За това, някакъв защитен маханизъм за самосъхранение не може да им позволи да се осъзнаят. Пък и може би релативистите трябва да ги оставят намира. Едно, че резултата е ясен. И второ, кои сме ние, че да им разваляме щастието.
Така е. Много точно си го казал! Ще добавя обаче, че всичко това неминуемо води до деградация на личността – загуба на нормалното понятие за достойнство и чест, а също и:
"Нарушения в протичането на мисловния процес, разпокъсаност (мисълта е непонятна, неразбираема); неологизми (образуване на нови думи и понятия);резоньорство (мисленето се основава на празни съждения, повърхностни аналогии, не води до познаване на реалността, прелива от пусто в празно); символност – точни понятия се заместват с непонятни символи; откъснатост от действителността; паралогично мислене; налудни идеи, необоснована агресия..."
Тези симптоми, с малки съкращения от моя страна, описват началните фази на едно много сериозно психично заболяване. Не искам да кажа, че нашите "опоненти" са психично болни, но все пак сходството е впечатляващо. Затова наистина трябва да се оттеглим, за да не подклаждаме подобни опасни състояния.
|