Земната гравитация се създава от електрони. Те имат малка проникваща способност, от порядъка на няколко километра. Затова Луната причинява приливи, а Слънцето не. Частиците от Слънцето преминават свободно през земната кора, достигат до ядрото и се отразяват оттам. Въртенето на ядрото създава магнитно поле обратно на земната гравитация в посока от ядрото навън. Това центробежно поле изпълнява роля на гравитация отдолу нагоре.
Има много описани случаи на попаднали хора в долната земя.
За слънцето в недрата пръв е писал Леонард Ойлер /XVIII век/
, гениален швейцарски математик, физик и астроном. Той твърдял,
че “Земята е кухо тяло, в което грее подземно слънце и дава топлина
и светлина на високо развита цивилизация”.
“По-долу представяме показанията на полковник Били Фей
Уудард от американските ВВС...
Работих в района 51 в Невада от 28 януари 1971 г. до 1982 г.
През тези шест години посетих шест пъти кухата вътрешност на
Земята, която е 800 мили под повърхността.
При пристигането в Район 51 бях информиран за съществуването
на тунели под него. Скоро след това срещнах няколко извънземни
оператори на подземни совалки, които бяха високи от 4 до 4.5 метра.
Тунелите, които прекосяват вътрешността на Земята, са били
построени от цивилизация, която е съществувала тук много, много
отдавна...
В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са
военни и 15 на сто - цивилни. След пристигането ми ме закараха в
подземните съоръжения и не видях дневна светлина през следващите
11.5 години.
Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са
прокарали стъклена епруветка в топка глина. Толкова гладки са
стените.
Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но реално
това са метални непробиваеми субстанции. Повърхността им не
може да бъде пробита даже с диамантена сонда или с лазер.
Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се
разминават две совалки, широки по 5 метра. Тръгвайки от Район 51
едните се насочват към Тихия океан /350 мили западно от Монтерей,
където под водата има пирамида/. Други совалки се насочват към
планината Чайен.
Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите
на Земята ги използуват за превозване на голям брой същества, хора
и каквото и да било, много бързо.
Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се
движех и аз.
Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те
стигат от Район 51 до вътрешността за по-малко от 10 минути. 5-6
минути и вече сме там...
Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използуваща
магнитните полета... Във “вътрешната” земя има седем
цивилизации, които са управлявани според принципа на
хармонията. Техните знания в областта на медицината са
феноменални...”
Учителят Петър Дънов казва:

“И тъй, казвам: петната, които се явиха на Слънцето, имаха
връзка със земетресенията. Ние знаем, какво нещо е Слънцето и защо
стават известни пертурбации в него. Слънцето е един разумен център,
но и Земята представлява нещо разумно. Не само на повърхността
на Земята, но и във вътрешността и’ живеят разумни същества. Какво
ще кажете на това отгоре? Какво ще кажат съвременните учени, ако
им се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра в
Земята, ще се стигне до една празнина от около 1000 километра?
След нея иде друга една топка, като малка Земя, която се върти
постоянно. Над тази топка живеят други разумни същества."

“Британското научно списание Нейчър (Nature), което се смята
за много авторитетно сред специалистите, оповести откритието на
американските сеизмолози д-р Пол Ричард и Сиъдън Сон от
лабораторията Леймънт Доърти на Колумбийския университет в
Палисадис - Ню Йорк. Те съобщиха, че ядрото на Земята се движи
свободно и по-бързо от останалата част на планетата, която се
променя на всеки 400 години. На практика това явление става “планета
в планетата”. Експертите окачествяват това като изключително
научно откритие, защото досега учените не са установили вътрешна
свобода на което и да било тяло в Слънчевата система...”
“Американецът Исак Израел Хейс /1832 - 1881/ при пътуването
си до Гренландия пише: “78017` с.ш. - видях една жълта пеперуда и
кой ще повярва, комар, два молеца, 3 паяка, 2 пчели и 2 мухи...”
Американският журналист Чарлз Ф.Хал, живял от 1860 до 1862 г. сред индуити, при опита си да намери Северния полюс, е оставил
следното описания: “По-топло е от очакваното, няма нито ледове,
нито снегове. Местността е пълна с живот, тюлени, дивеч, вълци,
лисици, зайци, мечки и др.”. Някои изследователи съобщават за бели
мечки, които се отправят посред зима на север, където се предполага,
че няма храна. Птици от Австралия пък зимуват на Южния полюс.
Никой още не е открил местата, където отлитат. Нито се знае до
днес къде херингите хвърлят хайвера си...
Северният полюс представлява твърда заледена територия?
Всички, които живеят в северните ширини, знаят, че зиме в Арктика
е много мъгливо. Ако съществува непрекъсната ледена повърхност,
влажността няма да е достатъчна, за да се образуват мъгли.
Американският изследовател д-р Е.Кейн пише още преди 150 г.:
“Налице са ясни индикации, че на север има открито море, доказват
го мъглите, които виждаме зиме.” Метеорологът Грели, предприел
експедиция 1868 г. в Земята на Грант, също говори за зона свободна
от лед през цялата година. Самият Нансен твърди, че колкото по на
север се отива, има все по-малко лед...”