На този линк http://parallel.bas.bg/~pencho/ABochev/Lectures_pdf/01.pdf, който ми посочи, е показано как Слънцето създава принудително магнитно поле на Земята и надругите планети. Това течение е от север на юг по оста на Земята. Задавала ли си въпрос по какъв начин Слънцето, което се намира в равнина на еклиптиката изток-запад създава течение север-юг?
Причината за това е тъмната звезда Немезида, която е център на Слънчевата система и която се намира в южното звездно полукълбо. Слънцето обикаля около тази звезда за 25000 години. Нибиру обикаля около двете звезди - около Немезида и Слънцето за 3600 години. Между другото астрономите вече откриха и признават Немезида. Както Слънцето, така и всички планети са се отделили от Немезида. Само че тази тъмна звезда не се намира в същата равнина и влиянието на Нибиру е също в направление север-юг. Сега Нибиру се намира близо, на около 40 милиона километра според някои писания (не знам дали това е вярно) от равнината на Слънчевата система. Обаче поради близостта направлението в което е Нибиру се изместено под голям ъгъл със земната ос. Затова сега принудителното земно магнитно поле е отслабено. Това се усеща и по климатичните промени в Европа - забавяне на течението Гълфстрийм, затваряне на озоновите дупки на полюсите.
"Нибиру влияе на цялата Слънчева система:
“...Едно от тях е рязкото повишаване на вулканичната дейност на Земята след 2001 г. Налице са редица признаци за катастрофални промени на планетата. Подобни феномени се наблюдават и другаде в Слънчевата система след 1995 г., ососбено след 2001-2002 г.
Плутон: На тази планета има глобално затопляне. Въпреки че се отдалечава от Слънцето, нейното атмосферно налягане се е увеличило три пъти през последните 14 години с нарастване на температурата.
Нептун: Голямото тъмно петно на Нептун изчезна и се появи друго, на различно място. Най-голямата луна на Нептун - Тритон се затопли значително...
Сатурн: Атмосферните процеси на тази планета са хаотични, но напоследък на нея има свирепи бури и повишаване на магнитната активност...
Марс: През юли 2001 г. огромна пясъчна буря покри цялата планета за три месеца, която увеличи температурата си с 30 градуса. Освен това шапките на полюса се топят и предизвикват парников ефект...”
Според американската “Енциклопедия на науките и изобретенията”, издадена през 1987 г. в Кънетктикът, се твърди, че Нибиру обикаля две слънца - нашето и “мъртвата звезда”, неговият изстинал двойник.
“...99.99 на сто от орбиталното време тази планета изразходва, докато заобиколи едното слънце и се насочи към второто. В средата на пътя тя стремително като камък полита към второто слънце и за кратко време изминава втората част от разстоянието.
За 1800 години Нибиру е достигнала средата между Мъртвата звезда (Немезуда б.а.) и нашето Слънце. Това е станало през 2000 г. За да измине останалата дистанция, и трябват примерно три години. С ускорението, което има Десетата планета изминава втората част от пътя за девет месеца. След като пресече орбитата на Плутон, за 90 дни ще достигне точката между Слънцето и Земята. Учените са развълнувани от това, че земното електромагнитно поле чувствително се променя, а планетата се издува в ширина и мени формата си...”
“Вече най-различни сателити като сондите “Пайниър” изследват влиянието на допълнителна планета върху Слънчевата система. Инфрачервеният сателит IRAS е изстрелян през 1983 г. със задача да търси допълнителната планета. Сичин пресъздава интервю с научния сътрудник в този проект О’Тул, което е публикувано във “Уошингтън Пост” и други вестници под заглавие “Огромен обект в края на Слънчевата система поставя загадки”:
“Телескоп, наречен IRAS, откри по посока на съзвездието Орион небесно тяло, което може би има размерите на огромния Юпитер и вероятно е толкова близо до Земята, че може би спада към нашата слънчева система.
Обектът е толкова загадъчен, че астрономите не знаят какво е - планета, гигантска комета, протозвезда...
Съобщено бе освен това, че небесното тяло е снимано на два пъти за шест месеца, и че за това време почти не се е движило. Затова не може да е комета”.
“На 7 февруари 2001 г. Планетата Х беше забелязана с координати, дадени от Зетас от Швейцарската обсерватория. На 1 април 2001 г. беше направено второ засичане от обсерваторията Lowell, които координати съвпадаха с координатите от Зетас.”
През 2003 г. НАСА изстреля нов инфрачервен телескоп, очевидно за наблюдение движението на Нибиру, но от 2001 г. насам информацията е строго засекретена.

Масата на Слънцето е приета за 7,8.1030 кг. В първи, малко вероятен вариант Нибиру се разглежда като сателит само на Слънцето. От трети закон на Кеплер може да се изчисли радиусът на кръгова орбита на Нибиру:
RНИБ3W2 =MСЛGСЛ=CСЛ.С
RНИБ=(CСЛ.СT2/4π2)1/3=(1.32.1020*1.29.1022/4π2)1/3=3.5.1013 м =234 а.е.
където RНИБ е кръгово разстояние между Нибиру и Слънце, CСЛ.С е константата на Слънчевата система, Т е период на обиколка 3600 години.
Тогава масата на Нибиру е MНиб=rНиб2R=
(28.106)2*234*150.109=2.75.1028 кг
Това прави 4600 - 5000 земни маси!
Във втори вариант Нибиру може да се разглежда като сателит само на Немезида и свързан с общ закон на движение със Слънцето около Немезида.
Mожем да напишем уравненията на Кеплер за двете звезди, като знаем периодите им на обиколка около Немезида:
RНИБ3ωНИБ2=MНЕМ*GНЕМ
RСЛ3ωСЛ2=MНЕМ*GНЕМ
От системата се изчислява орбитален радиус на Нибиру, изразен чрез орбитален раздиус на Слънцето, като и двата засега са неизвестни:
RНИБ=RСЛ(WСЛ2/WНИБ2) 1/3=RСЛ(ТСЛ2/ТНИБ2) 1/3=RСЛ/3.73
Уравненията за масите на Слънцето и Нибиру ще бъдат:
MСЛ=ρrСЛ2RСЛ (1)
MНИБ=ρrНИБ2RНИБ=ρrНИБ2RСЛ / 3.73 (2)
Поради менталната връзка на Немезида и Слънце, приемам стойност на радиуса на плътната сфера на Слънцето - 400 000 км, а връзката с газовата сфера се пренебрегва.
В тези уравнения корекционният коефициент ρ също е неизвестен, затова делим (1) на (2) и се получава
MНИБ=MСЛrНИБ 2/ 3.73 rСЛ2 ~ 3.1028 кг или за масата на Нибиру се получава еквивалент на 5000 земни маси!