...
Саймън отпи глътка от предложения му чай.
— Термосът винаги ме е озадачавал — каза той между посръбванията.
— В какъв смисъл?
— Ами, когато сложиш в него нещо горещо, то си остава горещо, а когато го напълниш с нещо студено, си стои студено.
Реймънд замислено поклати глава.
— Е, как знае кога какво да прави?
Реймънд пусна усмивката, която беше видял на корицата на едно здравно списание, и вложи най-доброто от себе си в исканото обяснение.
— Всъщност той не притежава познание. Разбираш ли, термосът се състои от две стъклени бутилки, поставени една в друга. Между тях има около сантиметър вакуум. А топлината не може да минава през вакуум.
— А стига бе — каза Саймън. — Значи топлината не може да минава през вакуум?
— Точно така.
Саймън се почеса по главата.
— Тогава я ми кажи, след като топлината не може да премине през сантиметър вакуум, как топлината от Слънцето стига до Земята през вакуум от деветдесет и шест милиона мили?
Реймънд се вторачи в димящото стъклено гърло на термоса.
— Може би термосът все пак притежава някакво познание — прошепна той със страхопочитание.
...

(Най-страхотното шоу в космоса - Робърт Ранкин)

--------------------------
Там където свършват всички Надежди ... започва Обеля!