Извинявам се, помислих че аз съм твърдял такова нещо. Ето, тук става въпрос за принудително магнитно поле, което е много слабо. А собственото магнитно поле, което не може да се регистрира с компас, поради еднакво налягане на падащи и отразени етерни частици, не е регистрирано, но съществува. Както писах преди, главният фактор за съществуване на собствено магнитно поле е собствената ротация. Марс има почти същата ъглова скорост, както Земята, следователно има значително магнитно поле.
За трите магнитни полета е отчасти мой принос, но имам информация и от други източници. За Уран съм чел някъде, трябва да потъря, може да е било и в Уикипедия предположение, че има 4 полюса. Това потвърждава моята теория за наличие на принудително магнитно поле, създадено от течение на Слънцето и собствено магнитно поле, което движи сателитите. Понеже оста на Уран е наклонена на 98 градуса, тези полюси не съвпадат, както на Земята.
Под етер разбирам всички частици, които изпълват космическото пространство и се движат в него. Такива са свободни електрони, фотони и много други. Известно е, че светлината е вълнов процес, следователно цялата Вселена е пълна с фотони, които пренасят светлината. Звукът също се пренася от етерни частици, вероятно електрони. Гравитацията също се пренася от определени видове частици. Например земната гравитация се причинява от налягане и импулсни удари на електрони със средна скорост 7,9 км/сек. Слънчевата гравитация е двукомпонентна и се причинява от два вида частици. Единият вид не зная какви са, но се движат със скорост около 435 км/сек, а вторият вид са електромагнитни вълни със светлинна скорост. Има звезди, като Сириус, например, които са свързани с Галактичното ядро чрез други частици със свръхсветлинна скорост.
Законът на Алнщайн от ОТО е:
Теорията на гравитацията в Общата теория на относителноостта е свързана с решаване на система от 10 уравнения, изразени в тензорен вид:
Gik= - 8πƒTik /c2
където ƒ е т.н. гравитационна константа, с е скорост на светлината
и Tik е тензор на енергия-импулса.
Тъй като Айнщайн използува Нютоновата константа, която реално не съществува, законът му е сгрешен. Този закон е частен случай на Нютоновия закон, защото Айнщайн неоснователно ограничава скоростта на гравитацията за равна на с.