|
Въпроса ми е относно разширяването на вселената и това, че колкото са по-отдалечени галактиките, червеното отместване е по-силно. Извода на учените е, че отдалечаването се засилва с времето. Според мен е точно обратното -имайки предвид, че към колкото по-отдалечени галактики гледаме, всъщност ние гледаме по-назад във времето, което означва, че в миналото по-далечните галактики са се раздалечавали по-бързо, но имея предвид, че по-близките се отдалечават по-бавно а даже най близката направо лети към нас, то излиза, че всъщност цялата вселена върви към свиване, не е ли така?
Изводът на учените е правилен, но терминът "разширяване на пространство" е малко подлъгващ. Защото наблюдаваме движение на светещи обекти, а тези обекти съществуват в пространството и времето. Значи, трябва да казваме, че тези обекти "бягат" от нас ... дори и да се движат към нас, то бягането ни е ма-а-а-алко по-бързо от това, да ни настигат...
Една приблизителна аналогия: виждал си рог на говедо. Острото на рога е в началото на Големия взрив (ГВ), например, а самият рог е оприличим на ръкав от Вселената - от ГВ излизат 2-3 такива ръкава.
Рогът има дебелина на стената си - направи я огромна и прозрачна тая дебелина и си представи, че сме ... "светещо атомче" от нея и се движим към "нарастване" на рога, т.е., към разширяването му и уголемяване на дебелината му.. Околните ни "атомчета" също се движат в посоката, но ако гледаме-измерваме разстоянията до тях, то те ще бягат от нас; при това колкото са по-далеч, толкова по-бързо бягат; тия които ни гонят (откъм ГВ) - изостават, но ние виждаме, че и те, като че ли, бягат от нас.
Колкото и приблизително да е описанието на Ръкав от Вселената по този начин, то показва, че "формите" се повтарят като части от разни тороидални повърхности и обеми, както за микрото, така и за макрото... Но, това е по-сложно...
...
Има и една друга аналогия с балон; Все едно надуваме детско балонче и си представяме, че гумената му стена е много дебела и прозрачна; ние се намираме в средата на тая стена, "близо" до надувния край, малко в сферичната част - тогава движенията на съседните "светещи атомчета", ще са също като по-горе, с рога. но тази аналогия дава още нещо: че след като преминем големия диаметър на балончето (сферичен балон - не е задължително), то ще започне "свиване" на пространството на стените на този балон. Космосът ще "светне" - бяло и през деня, докато се събере всичко на дъното на балона е там ще е началото на друг Голям взрив, с ново начало на Вселената...
...
Кой от двата сценария е по-реалистичен?! се "решава" от количеството на масата на светещите обекти, но това е сложно, в математика и физични теории. Първото е "отворена" Вселена, а второто е "пулсираща" затворена Вселена... Аз съм по-скоро за второто...
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Нова тема- За разширяващата се вселена [re: KOHAH PA3PУШИTEЛЯ]
