Имента на планетите произлизат от Гръцката или Римската Митология. Първи, още в дълбока древност, са кръстени планетите, които са се виждали с невъоръжено око - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Те са получили имената си от Римската митология, поради подобието си с различни богове. Венера е най-ярката, следователно получава името на богинята на красотата; Марс - червен и агресивен, получава името на бога на войната и т.н.т. По-късно тези имена били бъзприети от цяла Европа.
Поради липсата на ясно правило за имената, Уран и Нептун са били наричани по различни начини преди да се възприемат днешните им имена.
Уран е открит на 13 Март 1781 от William Herschel, който е искал да нарече планетата Georgium Sidus по името на англиския крал Джордж III. Други асторноми обаче я наричали "Herschel" зараи откривателя й. Астрономът Johann Bode предложил името Уран, което звучи сходно с имената на другите пет планети, но това име станало общто едва през 1850г.
Нептун е открита от двама астрономи - John Couch Adams and Urbain Jean Joseph Leverrier. Leverrier искал да я кръсти със своето име, но Нептун било предложено и прието от научните среди.
При откриването на Плутон през 1930г, били предложени редица митични имена(Артемида, Минерва, Атлас, Кронус и т.н.т.). Името Плутон е предложено от 11 годишната Venetia Burney от Окфорд, Англия. Било решено, че е подходящо най-отаделечената планета да носи името на бога на подземния свят.
Името на слънцето("Sun" - англииски. "Sol" - испански) може да се прослед назад до Индо-Европейския език, като дума обозначавашта голяма, ярка светлина.
Името на Земята не е произлязо като име на планета, а като дума която наименова понятието "земя". На англииски това личи най-ясно: "Earth", произлиза от стара дума обозначаваща "Land"...