|
|
По принцип тераформирането е възможно до някаква степен и на Марс и на Венера и на доста други тела от Слънчевата система. Въпроса обаче е, че на нас не ни достигат технологии за това. Нека да видим какво и за къде ни е необходимо:
Да почнем с Луната - тя е най-близо, най-достъпна е и е единственото тяло освен Земята на което с стъпвал човешки крак. Проблема при нея е, че е много малка - 1/6 от земната гравитация не може да поддържа човешкия живот. Или трябва да открием начин поне на закрито да имаме изкуствена гравитация или забравяме всичко освен Марс и Венера.
Макар и доста по-далеч от Венера поради посоката на въртене Марс е втория по достъпност. Проблема отново е в малката му маса. Не си спомням точно колко му беше гравитацията, но мисля че към половината на земната. Човек който живее в такава среда ще мутира до неузнаваемост само за 2-3 поколения, което пък поставя въпроса това тераформинг ли ще е изобщо или приспособяване на човека към новата среда. След като гравитацията е проблем който не можем да решим остават другите - атмосферата, водата и биосферата. Атмосферата ще трябва не само да се създаде, но и да се поддържа. Водата трябва да дойде от някъде - може би от комети. Вярно ще падне голямо чакане, ама не виждам как ще идем до облака на Оорт (само на 3 светлинни години от нас) да си ги докараме. Другия вариант е да я синтезираме от нещо или да се окаже, че полярния лед не е от CO2, а вода. От там нататък следва проблема с климата. В момента на Марс бушуват страховити урагани, как ще се развият нещата при по-плътна атмосфера никой не може да каже, но със сигурност това ще трябва да бъде много тънко настроено преди последния етап - докарването на добитъка.
Венера - единственото място което може напълно да бъде тераформирано. Най-близките обаче до нея познати нам условия са тия от ада. Първото което трябва да се направи е да се премахне по някакъв начин атмосферата, която не само осигурява огромно налягане и 470 градуса постоянна температура, но е и крайно токсична. В началото това може да започне със свръхмощни ядрени експлозии, които да издухат горните слоеве в космоса, след това ще трябват оргомни заводи които да преработват останалото. Водата климата и биосферата са същите проблеми както и при Марс, само че значително увеличени заради размерите на Венера.
Като цяло мисля, че ще е по наше време когато ще има научноизследователска станция на Луната и редовни полети до нея, но не и заселване. На Марс ще стъпят един-два пъти и след това всякакви проекти за червената планета ще заспят за дълго. Може да стъпим на Европа и на някои от другите спътници на Юпитер, но е по-вероятно роботизираните апарати да се развият до такава степен, че да направят това безсмислено. Относно тераформирането - за него ще започва все повече и повече да се говори, но никой няма да субсидира началото на нещо, което ще завърши след няколко века и ще изисква финансови и трудови ресурси доста повече от колкото Земята може да отдели.
Друго може да стане единствено, ако бъде намерен някакъв много ценен ресурс, чиито добив и транспорт да се самоиздържат - с оглед плътността на всички останали планети и спътници това е най-вероятно да се случи на Меркурий.
Това си струва ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
|
| |
|
|
|