В нашите очи Луната има по-важно назначение, а не само за проста една разходка около Земното кълбо. Тя или сега е населена, или преди е била населена, или ще бъде населена по нататък. Нека телескопа да ни казва, че долините й са праздни, че обърнатото й към нас полушарие е безплодно. - Това е факт, даден от наблюдението, но този факт не ни дава право нищо да утвърждаваме и нищо да отказваме даже за настоящото време, без да говоря вече за миналото или бъдещето, поне при сегашното състояние на нашите знания. Ако би даже пълното отсъствие на атмосфера, че значи и вода на обърнатото към нас полушарие на Луната да е неопровержимо доказано, то и тогава ний нямаме право да отричаме нейната обитаемост. Ний нищо не знаем за тази нейна половина, която никога не сме виждали и която вероятно никога няма да видим. Там могат да шумят и да се вълнуват грамадни океани - да мият твърдата земя, покрита с лесове и богати пасбища, на които мириарди животни си намират храна; там може да живеят и цъвтят, незнайни за нас, същества блиски нам по дух и по физическото си строение.

Но и вън от тази хипотеза, която е малко вероятна, треба да се признаем, - че нима може да се счита немислим всекакъв живот на Луната, даже при тези условия, които повидимому съществуват на нея? Живота е тъй разнообразен, а условията, които са необходими за нега са тъй малко известни на нас, щото немаме право да съдим за това - въпроса не може да бъде разрешен при настоящето састояние на науката. Що се касае пък до обитаемостта на Луната в миналото или бъдещето, то тя е твърде вероятна...



Камил Фламарион, "Множественост на обитаемите светове", 1862 г., българско издание от 1896 г. Това е най-известната научно- популярна книга през втората половина на XIX век. До годината на българското издаване е претърпяла 30 преиздавания във Франция - почти всяка година!