На базата на изчисленията относно сребристия обект при приемане на 30 метра диаметъра разстоянието е 180 КМ . Ако приемем ,че белият обект е бил на същата орбита , въз основа на по-големият му размер визуално приемаме че е бил по-обемист . Следователно при по-висока орбита , обекта би бил по-голям , нали ? А при по-ниска орбита по-малък .
През 40х оптическа тръба , разбира се съоръжена с тринога , белият обект беше голям точно колкото 5 мм на една ръка разстояние - достатъчно , за да породи съмнение у мен и за да различа формата му . Не е нормално с толкова слаб инструмент да бъде детайлизиран обект в орбита .
С разстоянията съм много по-добре отколкото предполагате . Тук имам таблица , за това през какво увеличение на какво разстояние точно какво приближение се приближава . Така например през 40 пъти един километър се приближава на 31 метра , 10 км на 310 метра , 100 км на 3100 метра , 300 км съответно на 6300 метра . На 6300 метра колко са 5те милиметра ? Разбира се обаче това ,което е видяно и не е заснето не може да бъде 100 процента интерепретирано , обаче досега никога не съм имал случай да видя например Международната станция в детайли през 40 пъти ,което ме кара да мисля че обекта е бил или огромен , или на по-ниска орбита .
Тук имам още една от много таблици , коята показва през еди какво си увеличение какъв най-малък предмет може да се забележи детайли , така например през 60 кратно увеличение на 100 км най-малкият детайл , който може да се детайлизира е с големина 1 метър , значи на 300 км - 3 метра ? Според тази таблица излиза възможно да бъде детайлизирана Международната станция с 60 кратна сила , но това не е така поради редица обективни фактори като най-малкото фон и светлосила . Таблицата съм взел от "Бойна орбита " издание 1986 година . Всъщност , за да се детайлизира голям орбитален обект е нужен над 200 мм телескоп и специална стойка , тъй като все пак спътникът се движи доста бързичко .