Препоръцхвам ти 2 сайта:
http://lib.ru/NTL/ASTRONOMY/teleskop/teleskop.txt - това е книгата на Сикорьук, като грамаден текстов фаил с формули и с картинки, може и малко бавно да мине по мрежата но си струва да го дръпнеш. Вторият адрес е: http://web.dir.bg/markishki/PHOTO6.HTM - там ще скролираш до 3-тата картинка, където е илюстриран начина на използване и пресмятане на увеличението с Барлоу. Там са показани и примери за окулярна проекция.
В някои от по-миналогодишните броеве на списание Андромеда също имаше примери за пресмятане на Барлоу.
Абе формулата май беше М=T/L, където М е увеличението /удължаването на фокуса от лещата на Барлоу/, Т е разстоянието от лещата на Барлоу до фокуса, ама до този, който е получен след поставянето на лещата /резултантен фокус/ - той е изместен поне малко по-назад. L e разстоянието между първичния фокус на обектива (т.е. истинския му фокус, преди да сложиш лещата) и самата леща на Барлоу. От това разстояние зависи и увеличението. Колкото L е по-малко, толкова по-малко е и увеличението, и обратно. Така след като получиш М, умножаваш по него истинския фокус на обектива и получаваш резултантния, който е например 2 - 3 пъти по-дълъг. Това обаче не означава, че ще ти трябва 2 - 3 пъти по-дълга тръба за телескопа, просто се измества напред оптичната равнина на системата, някъде далеч пред обектива. Така са конструирани много фотографски телеобективи, с фокуси около 1 метър, пък със собствена дължина само 40 см да речем!
След като сметнеш резултантния фокус на уреда с монтираната леща на Барлоу, делиш това разстояние на фокуса на окуляра, който ползваш и получаваш крайното увеличение на уреда.
Това е накратко. Лошото понякоге е, че не винаги се знае разстоянието L, особено ако ползваш саморъчно конструирани тубуси с неизвестни дължини. Можеш да усетиш увеличението и по промяната на ъгловия обхат на инструмента - ако той намалее 2 пъти, анзчи си постигнал 2 пъти по-голям резултантен фокус от първичния, т.е. увеличил си 2 пъти.