С настоящото искам да подхвана темата за лустрация (Berufsverbot) в архитектурната дейност. На архитекти, които 20 и повече години от живота си са праскали на конвейр блокове с по 40 апартамента и 3 паркоместа, оставяли са стотици пъти тротоарчета със широчина 1,20 сантиметра, мерено от цокъла на 7-8 етажни сгради, в проектите им са присъствали балкони, които навлизат в габарита на уличното платно и рано или късно ще ги отнесе някой камион, сгради с ПЗ = 100 %, балкони на височина 1,90 м над тротоара, под които не може да мине по-снажен пешеходец, нито по-нисък с чадър, оставени чучури на терасите, които се изливат върху главата на минувачите на централна улица...

Тези хора ще си праскат същите работи по инерция поне още 10 години. Как може да избавим обществото от тях? Парадокъст е, че става точно обратното - основали са си архитектурна камара, която издава лицензите за правоспособност на база на натрупан "опит" като гореописания.