Аз лично се чувствам раздвоен (и не случайно подхващам тая тема)... ...от една страна харесвам Постмодернизма като философия и изразни средства. Харесва ми как смело чете от най-различни места в историята и пази паметта за предходните, харесва ми проявата на хумор при прочита (за първи път сред архи-стиловете по мои наблюдения) , харесва ми и как се абстрахира от конструкцията и с помоща на най-нови материали прави чудеса, невъзможни съвсем до скоро. Едновременно с това е поли-функционален като стил, и дори `глези` обитателите... ...от друга страна харесвам Националните ни традиции в архитектурата и особено това, което направи проф.Стефан Стефанов (лека му пръст, добър човек беше и страхотен архитект) за осъвременяването им съобразно със днешните функции и материали. Неговите къщи и сгради (над 600 в цялата страна) са един поетичен преразказ на старата българска къща (като той е правил вариации върху почти-всички -Тревненската, Котленската, Копривщенската, Пловдивската, Родопската и т.н.) , но със съвсем съвремемнно разбиране за пространства и функционалност- с полунива, пробиви, смели еркери, неортогонални планове и разнообразни форми, интересни покриви със засичания и припокривания...Та много сме младите проектанти, които вървим по тая пътека и се опитваме да я продължим... ...Проблемът за мен, е че тези два стила са несъвместими. Или поне никой досега не го е направил успешно...Има опасност да звучи гротескно спрямо оригиналите... По тоя повод съвсем честно предупреждавам Клиентите си за тези два различни пътя на проектиране и заедно тръгваме по този, който им харесва и на тях...Но не ги смесвам и обърквам...Това е...Вие кажете мненията си по тоя проблем... Арчи