ДПС ДАДЕ ОТПОР НА ЗАКОНА ЗА АНТИКИТЕ

Търсят компромисен вариант за отварянето на джамиите

Силвия Георгиева

ДПС даде отпор на закона за културното наследство, подготвен от работна група начело с Нина Чилова, като гласува в подкрепа на предложението на опозицията законът да мине през правна комисия. “Настояхме той да бъде разгледан от комисията по правни въпроси, защото 37 от преходните и заключителните му разпоредби променят други закони, а 12 от тях налагат промени в Наказателния кодекс”, обясни Любен Дилов-син от ОДС. По думите му не може 5-10 души в културната комисия, от които единият спи, да гласуват закон, който променя 20 други. Предложението бе подкрепено освен от почти цялата опозиция и от хората на Доган, които досега гласуваха “за” закона. “Против” гласуваха НДСВ, а от БСП се въздържаха. В крайна сметка обаче гласовете не стигнаха да се прати текстът на юридическата комисия.
С гласуването вчера ДПС си отмъщава за отхвърленото предложение джамиите, които са паметници на културата, да бъдат отворени за служби, обясниха запознати. От партията на Доган искат министърът на културата и кметовете да издават разрешение за отваряне на въпросните джамии, при това да нямат право да откажат, ако те са единствени на територията на дадено населено място. От министерството на Стефан Данаилов се възпротивиха и културната комисия прие на второ четене тяхното становище - разрешението за отваряне на храмове паметници на културата да се дава от МС и общинските съвети, и то с право на отказ. По този начин засега са стопирани и амбициите на синода да сложи ръка върху някои от най-известните ни исторически църкви, в които не се служи. Според запознати в крайна сметка ще надделее културното ведомство, а важният за ДПС въпрос ще се урежда в закона за вероизповеданията.
От правната комисия обясниха, че все пак ще се занимаят с текста, но само с измененията, които касаят Наказателния кодекс.


КРИТИКИ
* Законът е в колизия с конституцията и може да се доведе до объркване между държавна и местна власт, алармира Любен Дилов. Причината е, че според закона цялата археология е само публична държавна собственост, а не и частна държавна, както е сега. В същото време се разрешава на частни лица - физически, юридически или кметове, да се разпореждат с публична държавна собственост, а всички останали закони забраняват това, каза Дилов. Той даде пример с езерото “Ариана”, което години наред стоеше запустяло, защото общината не можеше да го стопанисва.
* Според закона археологическите обекти имат статут на културна ценност от национално значение до установяването им като такива. Това означава, че ако някой намери керемидка, докато си оре двора, го грози до 6 г. затвор, ако не спре, не изтича до музея и не намери трима музейни работници, които да му кажат да продължи ли, или не, коментира Дилов. Според него по този начин се стимулира унищожаването на културното наследство, защото всичко ценно ще се прибере в джоба.

Из Вестник „Сега”,11.12.2008 г.