СТАНСА ВТОРА
5. Колелото се въртяло още триста милиона години. То построило Рупа (формите); меките Камъни, които се втвърдили; твърдите Растения, които станали меки. Видимо от невидимото, Насекомите и малките Животи. Тя ги отхвърляла от гърба си всеки път, когато те побеждавали Майката... След триста милиона години тя станала кръгла. Тя лежала на гръб; на хълбок... Тя не признавала Синовете на Небето, тя не искала да призове Синовете на Мъдростта. Тя създала от Своята Утроба, тя развила Водни Хора, ужасни и злобни.
6. От останките на другите тя сама създала Водни Хора, страшни и злобни. Тя ги образувала от отпадъците, от тинята на своите Първи, Втори и Трети. Дхианите дошли и огледали - Дхиани от светлия Баща-Майка; те дошли от Белите области, от Обителта на Безсмъртните Смъртни.
7. Те останали недоволни. „Тук няма наша Плът. Тези Рупа не са пригодени за нашите Братя на Петата. Няма Обиталище за Животи. Те трябва да пият Чисти Води, не мътни. Да ги изсушим."
8. Дошли Пламъците; Огньове и Искри; Огньове на Нощта и Ог¬ньове на Деня. Те изсушили тъмните мътни Води. Те ги укротили със своя жар. Дошли Лха Отгоре и Лхамаин Отдолу. Те изтребили Форми¬те, двулики и четирилики. Те сразили Хората-Кози и Хората с Кучешки Глави, и Хората с рибешки тела.
9. Водата-Майка, Великото Море, заридала.Тя се издигнала, тя из¬чезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила.
10. Когато те били изтребени, Земята-Майка останала опустошена. Тя молела да я изсушат

ТЕМИТЕ В КОМЕНТАРА
Природата, лишена от помощ, претърпява неуспех. Какво е било създадено от въртенето на Земята. Чудовищата на хаоса. Предо¬ставена на самата себе си, физическата природа търпи неуспех. Творението на божествените същества в езотеричните повество¬вания. Телата на Брама. Четири класи създатели. Какво казват гностиците? Какво са пламъците? Божествената воля става Ерос. Хронология на брамините. Расата, която никога не умира. Югите и калпите. Изменчивостта на точните науки. Космогонията -разумен план.

КОМЕНТАР СЪМ ВТОРА СТАНСА
ПРИРОДАТА, ЛИШЕНА ОТ ПОМОЩ, НЕ МОЖЕ ДА ПРЕУСПЕЕ
5. След преминаването на огромни периоди от време Земята
създава чудовища. 6. „Създателите" са недоволни. 7. Те изсушават
Земята. 8. Те унищожават Формите. 9. Първите велики приливи
на водите. 10. Началото на образуване на кората.
5. КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТЯЛО ОЩЕ ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ .
ТО ПОСТРОИЛО РУЛА (ФОРМИТЕ) ; МЕКИТЕ КАМЪНИ,
КОИТО СЕ ВТВЪРДИЛИ ; ТВЪРДИТЕ РАСТЕНИЯ, КОИТО
СТАНАЛИ МЕКИ . ВИДИМО ОТ НЕВИДИМОТО,
НАСЕКОМИТЕ И МАЛКИТЕ ЖИВОТИ . ТЯ ГИ ОТХВЪРЛЯЛА
ОТ ГЪРБА СИ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ТЕ ПОБЕЖДАВАЛИ
МАЙКАТА (а) ...СЛЕД ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ ТЯ
СТАНАЛА КРЪГЛА. ТЯ ЛЕЖАЛА НА ГРЪБ; НА ХЪЛБОК... ТЯ НЕ
ПРИЗНАВАЛА СИНОВЕТЕ НА НЕБЕТО, ТЯ НЕ ИСКАЛА ДА
ПРИЗОВЕ СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА. ТЯ СЪЗДАЛА ОТ
СВОЯТА УТРОБА, ТЯ РАЗВИЛА ВОДНИ ХОРА, УЖАСНИ И
ЗЛОБНИ (b).
(а) Това се отнася до наклона на оста - били са няколко - до послед¬валите от това потоп и хаос на земята (което обаче няма никакво отно¬шение към Предвечния Хаос), по време на което са били породени чу¬довища, полухора, полуживотни. Ние срещаме споменаване за това в Книгата на Мъртвите, както и в халдейските записи за творението върху табличките от Кут, макар и много повредени.
Това даже не е алегория. Тук имаме факти, които се повтарят в Ле-мандър, както и в халдейските таблички за Творението. Тези стихове почти могат да бъдат сравнени с Космогонията, завещана ни от Бероз, която е била изопачена от Евсевий до пълна неузнаваемост, но все пак могат да се намерят някои части в нейните откъси, оставени ни от древ¬ните гръцки автори като Аполодор, Александър Полихистор и др. „Вод¬ните Хора, ужасни и злобни" - които са били създание само на физи¬ческата Природа, като резултат от „еволюционния импулс" и първи опит да се създаде човека, венеца, целта и завършека на целия животински свят на Земята - са описани в нашите Станси като неуспех. Не срещаме ли същото в Космогонията на Бероз, обявена с такава ярост за кулмина¬ция на езическата нелепост? Въпреки това, кой от еволюционистите може да каже, че в началото нещата не са ставали така, както са описа¬ни? И че, както се твърди в Пураните, в египетските и в халдейските фрагменти и даже в Книгата Битие, не е имало две или дори повече творения преди последното образуване на нашето земно кълбо, което, изменяйки своите геоложки и атмосферни условия, е сменило също и своята флора и фауна, и своите хора? Това твърдение не само се съгла¬сува с всички древни Космогонии, а и със съвременната наука и даже, до известна степен, с теорията на еволюцията и това може да се докаже с няколко думи.
В най-ранните Космогонии на Света не се среща нито „Творение на Мрака", нито „Дракои на Злото", победен от Слънчевия Бог. Даже у акадийците великата Дълбина - Водната Бездна или Пространството -е било родно място и обител на Еа, мъдростта, непознаваемото безгра¬нично божество. Но при семитите и по-късните халдейци бездънната Дълбина на Мъдростта става груба Материя, греховна субстанция, и Еа се превръща в Тиамат, Дракона, сразен от Меродах, или в Сатаната в астралните вълни.
В индуските Пурани Брама-Създателя е показан като започващ от¬ново няколко „Творения" след също толкова неуспехи. Споменават се също и две велики Творения Падма и Бараха - когато Земята е била издигната от Водата от Брама, приел вид на глиган, Вараха-Аватара. Творението е описано като игра, като забава, (Лила) на Бога-Творец. За първородените светове Захар казва, че загивали така бързо, както са и били създавани. Същото е казано и в Мидраш и равинът Абаху опреде¬лено пояснява , че „Светия Единен" последователно е създавал и раз¬рушавал различните Светове, преди да успее с този. Това не се отнася само за други светове в пространството, а и за тайната на нашето собс¬твено земно кълбо, съдържаща се в алегорията за „Царете на Едем". Тъй като думите: „Този ми е угоден", са повторени в Книгата Битие, въпреки че, както винаги - с изопачени термини. Халдейските фраг¬менти на Космогонията в клиновидните надписи, както и в други, сочат две определени творения на животните и хората, първото от които е било унищожено, тъй като е било несполучливо. Космогеничните таб¬лици доказват, че сегашното наше сътворяване е било предшествано от други, както е посочено от автора на „ Тhe Qabbalah "- в Зохар, в Сиф-ра ди-Цениута, в Jovah Rabba, 128а и т.н..; същото се твърди и в Кавала. (b) Оан или Дагон, ,Човека-Риба" на халдейците, разделя своята Кос-могония и Генезис на две части. Първата, бездната на водите и мрака, където са пребивавали най-чудовищни твари - крилати хора, дву- и че-тирикрили, двуглави човешки същества с крака и рога на козли - наши¬те „хора-Козли" , хипоцентаврите, бикове с главата на човек и кучета с рибешки опашки. Казано накратко, комбинации от различни животни и хора, риби, влечуги и други чудовищни животни, заимствали помеж¬ду си формите и облика. Женският елемент, в който те са пребивавали, е олицетворен като Тхалатх - Море или „Вода" - която накрая била победена от Бел, мъжкия принцип. И Полихистор казва:
.„Бел дошъл и нарязал жената; от едната й част създач Земята, от другата - Небесата; и в същото време унищожил животните, намиращи се в нея. "
Както правилно забелязва Исак Майер:
„ При акадшщите всеки обект или сила на Природата са имали своя Зи или Дух. Акадшщите разпределят своите Божества на триади, обик¬новено с мъжко начало (по-скоро безполови ?). Семитите също така са имали троични богове, но те са въвели пола "
- или фализма. У арийците и най-ранните акадийци всичко същест¬вуващо е еманации, проявени чрез посредничество, а не от самия Тво¬рец или Логос. При семитите всичко определено се поражда.
6. ОТ ОСТАНКИТЕ НА ДРУГИТЕ ТЯ САМА СЪЗДАЛА ВОДНИ
ХОРА, СТРАШНИ И ЗЛОБНИ. ТЯ ГИ ОБРАЗУВАЛА ОТ
ОТПАДЪЦИТЕ, ОТ ТИНЯТА НА СВОИТЕ ПЪРВИ, ВТОРИ И
ТРЕТИ . ДХИАНИТЕ ДОШЛИ И ОГЛЕДАЛИ - ДХИАНИ ОТ
СВЕТЛИЯ БАЩА-МАЙКА; ТЕ ДОШЛИ ОТ БЕЛИТЕ ОБЛАСТИ,
ОТ ОБИТЕЛТА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ СМЪРТНИ (а).
(а) Приведените в нашите Станси обяснения са много по-ясни от тези, които би дала легендата върху табличкага от Кут, даже и да беше запазена цяла. Въпреки това, останалото на нея ги потвърждава. Тъй като на табличката„Властелина на Ангелите" унищожава хората в без¬дната и „не останали нито трупове, нито остатъци", след като били умър¬твени. После Великите Богове създават хора с тела на птиците на пус¬тинята, човешки същества, „седем царя, братя от едно семейство" и т.н., което е намек за способността за придвижване на първичните ефир¬ни тела при хората, които са можели както да ходят, така и да летят, но „били унищожени", защото не били „съвършени", те. „те са били без¬полови като Царете на Едем".
Какво ще каже науката за това описание на първоначалното творе¬ние на видовете, когато се очисти от метафорите и алегориите? Тя ще възрази против „Ангелите" и „Духовете", като нямащи към това никак¬во отношение, но ако Природата и физическият закон на еволюцията са творци на всичко съществуващо днес на Земята, защо не би могла да съществува „такава бездна", когато земното кълбо е било покрито с вода, в която са били породени множество чудовищни твари? Не се ли явяват „човешките същества" и двуликите животни с човешки глави предмет на въображението? Но ако човек е само висше животно и се е развиват от груби видове по пътя на безкраен ред от превръщания, за¬що „недостигащите звена" не биха могли да имат човешки глави с жи¬вотински тела или да са били двуглави или с животински глави и vice versa при ранните опити на Природата? Нима не са ни показани по време на геоложките периоди, във вековете на влечугите и млекопитае-щите, гущери с птичи криле и змийски глави на животински тела? Раз¬съждавайки от гледна точка на науката, нима даже и нашата съвремен¬на човешка раса не проявява понякога такива чудовищни екземпляри като двуглави деца, животински тела с глава на човек, деца с кучешки глави и т.н,? С това се доказва, че ако и днес, когато Природата се е установила от векове в последователността на своята еволюционна ра¬бота, можем да наблюдаваме такава игра на Природата, някога са били възможни и чудовища, подобни на описаните от Бероз, били са въз¬можни в началото на нейната програма. Възможност, която някога би могла да съществува даже като закон, преди Природата да е подбрала своите видове и да е започнала системно да се труди над тях. Сега това е доказано съвсем определено от простия факт на „възвръщането" (ре-версията), както науката нарича това.
Ето на какво учи Съкровеното Учение, нещо, което се потвърждава от много доказателства. Но ние няма да чакаме одобрение нито от дог¬матичната теология, нито от материалистичната наука, а ще продъл¬жим да представяме Стансите. Нека те сами говорят за себе си в свет¬лината на коментарите и обясненията им; научният аспект на тези въп¬роси ще се обсъжда по-нататьк.
По този начин е показано, че физическата природа, предоставена на самата себе си при създаването на животното и човека, се е оказала несполучлива. Тя може да произвежда първите две царства, както и царството на низшите животни, но когато идва ред на човека, освен „кожени обвивки" и „дихание на животинския живот", за неговото съз¬даване се изискват духовни, независими и разумни сили. Човешките Монади на предшестващите Кръгове, под страха да останат даже по-ниско от всяко животно на „Франкенщайн", се нуждаят за построяване на личността от нещо по-висше, отколкото са физическите материали.
7. ТЕ ОСТАНАЛИ НЕДОВОЛНИ. „ТУК НЯМА НАША ПЛЪТ .
ТЕЗИ РУПА НЕ СА ПРИГОДЕНИ ЗА НАШИТЕ БРАТЯ НА
ПЕТАТА. НЯМА ОБИТАЛИЩЕ ЗА ЖИВОТИ . ТЕ ТРЯБВА ДА
ПИЯТ ЧИСТИ ВОДИ, НЕ МЪТНИ (а). ДА ГИ ИЗСУШИМ."
(а) В Катехизиса на Коментарите е казано: „Тези, които образуват физическия човек в началото на новата Ман-вантара, слизат от материални светове. Те са низшите Лха (Духове), притежаващи двойно тяло (Астрално вътре с Ефирна Форма). Те са леяри и създатели на нашето тяло на илюзиите...
Във формите, отразени от Лха (Питри), Две Букви (Монада, нари¬чана също „Двоен Дракон"), се спускат от Сферите на Очакването . Но те са като покрив без стени и колони, за да се утвърдят...
На човека са нужни четири Пламъка и три Огъня, за да стане такъв на Земята и му е необходима същността на четирийсет и девет Огъня , за да стане съвършен. Именно тези, които са напуснали Висшите Сфе¬ри, Боговете на Волята, завършват Ману на илюзиите. Тъй като „Дво¬ен Дракон" не може да овладее простата форма. Това прилича на вятъ¬ра там, където няма нито дърво, нито клонка, за го приеме и събере. Той не може да въздейства на формата там, където няма посредник за пре¬даването (Манас, Разум) и формата не го познава.
Във висшите светове тези три са единни ; на Земята (в началото) единният става двама. Те са като двете (странични) линии на триъгъл¬ника, който е загубил своята линия на основата - която е третият Огън."
Това изисква известно обяснение, преди да се отправим по-нататьк. За особена полза на нашите братя индуси арийци, чиито езотерични тълкувания може да се отличават от нашите, ние ще трябва да им обяс¬ним казаното с някои места от собствените им екзотерични книги, а именно от Пураните. В техните алегории Брама, колективната Творя¬ща Сила на Вселената, е описан по следния начин:
„В началото на Югите (циклите)... обзет от желанието и мощта на творчеството и подбуждан от потенциите на това, което тряб¬ва да бъде създадено, в начачото на всяка Калпа той проявява отново и отново подобно творчество. "'
Сега предлагаме да се провери екзотеричното описание във Вишну Пурана и да се убедим доколко то се съгласува или разминава с нашето окултно изложение.
СЪЗДАВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ СЪЩЕСТВА В ЕКЗОТЕРИЧНИТЕ ИЗЛОЖЕНИЯ
Във Вишну Пурана, която несъмнено е най-ранното от всички писа¬ния с това име, намираме, както и във всички останали, Брама във вид на Бог с мъжко начало, приемащ за целите на творението „ четири Те¬ла, надарени с три качества" . Казано е:
„По този начин Майтрея, Джиотсна (изгрева), Ратри (Нощта), Ахан (Деня) и Сандхя (вечерта — здрача) са четирите тела на Бра¬ма. "
Както обяснява това Парашара, когато Брама желае да твори света отново и да създава чрез своята воля потомство в четворно състояние или Четири Степени Същества, наричани: Богове (Дхиан-Когани), Де¬мони (по-материални Дева), Прородители (Питри) и Хора, „той съсре¬доточава (посредством Йога) своя разум в самия разум" (Yuyuga).
Странно е да се каже, че той започва създаването с Демоните, които по този начин изпреварват Ангелите и Боговете. Тук няма несъответст¬вие и това не е следствие от непоследователност, а както и всичко оста¬нало, има дълбоко езотерично значение, съвършено ясно за онзи, който е освободен от християнските теологически предразсъдъци. Причината за това ще разбере онзи, който има предвид, че принципът Махат или Интелект, „Всемирния разум" (дословно „Велик"), обяснявай от езоте-ричната философия като „Проявено съзнание", е първи продукт на „Прадхана, изначалната материя", както твърди Вишну Пурана, но пър¬вият космически аспект на Парабраман или езотеричния Сат, всемир¬ната Душа, както учи Окултизмът, се намира в основата на САМО-Съзнанието. Така наречените Демони, които езотерично са самоутвър-ждаващ се и разумно-деен принцип, са, може да се каже, положителен полюс на творението, следователно първосъздадени. Такъв е накратко алегорично представеният процес в Пураните:
„ Брача съсредоточил своя Разум в самия Разум и качеството на Мрака се разпространило в приетото от него тяло; Асурите, излезли от неговото Бедро, били създадени първи; след което той оставич това тяло и то бипо превърнато в Нощ ".
В това се съдържат два важни пункта: (а) Първо в Риг-Веда Асурите са показани като духовни, божествени същества; тяхната етимология произлиза от Асу, дихание, „Дихание на Бога" и те имат същото значе¬ние, което и Висшия Дух, или Ахура на зороастрите. Вече по-късно, заради богословските цели и догми, те са показани като родени от Бед¬рото на Брама и тяхното име е започнало да произлиза от а - отрицател¬ната частица, и Сура -Бог, или „А-Сура", „не-Бог"; така те били превър¬нати във врагове на Боговете. (b) Всички древни теогонии без изключе¬ние - от арийската и египетската чак до теогонията на Хезоид - поста¬вят в реда на Космогонната еволюция Нощта по-рано от Деня; даже Книгата Битие, където „мракът лежи над повърхността на бездната преди „първия ден". Причината за това е, че всяка Космогония - като се изключи Съкровеното Учение - тръгва от така нареченото „вторично творение", а именно от Проявената Вселена, чийто генезис трябва да започне с определена диференциация между вечната Светлина на „пър¬вичното Творение", чиято тайна завинаги трябва да остане „Мрак" за нескромната ограничена представа и интелекта на непосветения, и Вто¬ростепенната Еволюция на проявената видима Природа. Риг-Веда съ¬държа пълната философия на това подразделяне, макар че никога не е била правилно обяснена от нашите изтоковеди, тъй като те никога не са я разбирали.
Продължавайки да твори, Брама приема друга форма, аспект на Де¬ня, и създава от своето дихание Боговете, надарени с качествата на доб¬ротата (пасивността). В неговото следващо тяло Качеството на велика¬та Пасивност е било преобладаващо, което също е (отрицателна) доб¬рота и от хълбока на този Облик произлезли Питрите, Прародителите на хората, тъй като, както е обяснено в текста: Брама „помислил за себе си (по време на процеса) като за баща на Света". Това е Крия-шакти -тайнствената йогическа сила, обяснена на друго място. Това тяло на Брама, бидейки отхвърлено, станало Сандхя, вечния здрач, промежду¬тък между Деня и Нощта.
Накрая Брама приел своята последна форма, преизпълнена с качес¬твото на пороците.
„И от това произлезли Хората, в които пороците (или страсти¬те) преобладават."
Това тяло, бидейки отхвърлено, станало Изгрев или утринен Здрач, Здрача на Човечеството. Тук езотерически Брама застъпва на мястото на Питри. Колективно той е Пита, „баща".
Истинският езотеричен смисъл на тази алегория трябва са се обяс¬ни. Тук Брама лично символизира колективните творци на света и хо¬рата - вселената с всичките й безбройни създания и неща, движими и (по вид) недвижими. Колективно той е Праджапати, властелините на битието, и неговите четири тела означават четирите колела на творчес¬ките сили, или Дхиан-Коганите, описани в Коментарите към първи стих в Станса VII на първи том. Цялата философия на така нареченото Тво¬рение на доброто и злото в този свят и целият цикъл на манвантарните следствия от това зависят от правилното разбиране на тези четири тела на Брама.
Сега читателят ще бъде подготвен да разбере истинското езотерич-но значение на това, което следва. Съществува и важен пункт, който трябва да се обясни. Християнското богословие произволно се е съгла¬сило и установило, че сатаната с неговите паднали Ангели е принадле¬жал към най-ранното творение, като при това е бил първосъздаден, най-мъдър и най-прекрасен от всички Архангели. С това приемане Словото на утвърждаването е било произнесено и основната нота е прозвучала. Оттогава всички езически писания са били длъжни да имат същото зна¬чение и са били обявени за дяволски, твърдяло се е, а и сега се твърди, че истината и фактът са започнали само с християнството и принад¬лежат единствено на него. Даже изтоковедите и митолозите, като при това някои въобще не са християни, а „езичници" или хора на науката, са встъпили в теологичния коловоз несъзнателно за самите себе си, прос¬то по силата на асоциациите на идеите и по навик.
Само чисто браминските съображения, основани на алчност, влас¬толюбив и честолюбие, са могли да допуснат масите да останат в не¬знание относно великите истини; и същите тези причини са карали По¬светените от ранните християни да мълчат, докато онези, които никога не са знаели истината, са изопачавали реда на нещата, съдейки за Йе¬рархията на „Ангелите" по техния екзотеричен образец. Така Асурите в народните вярвания са се превърнали във въстанали низши Богове, сражаващи се с Висшите; така високият Ангел, в действителност Ага-тодемон, по-стар и благ Логос, в теологията станал противник на сата¬на. Но нима това се потвърждава от правилното тълкуване на което и да е древно писание? Отговорът е, безусловно не. Както Писанията на маз-деите - Зенд Авеста, Вендидад и други - поправят и показват по-къс¬ните хитроумни подправки на боговете в индуския пантеон и възстано¬вяват Асурите чрез Ахура на законното им място в теогонията, също така и неотдавнашните открития на халдейските таблички оправдават доброто име на първите божествени еманации. Това може лесно да се докаже. Ангелологияда на християните, непосредствено и изключително е взета от фарисеите, донесли своите догми от Вавилон. Садукеите, истинските пазители на Закона на Мойсей, не са знаели за никакви ан¬гели и даже са възразявали против безсмъртието на човешката Душа (не против безсмъртието на безличния Дух). В Библията единствените Ангели, които се срещат, са по същество „Синове на Бога", споменати в Книгата Битие, гл. 6 - и днес разглеждани като Нефилим, паднали ангели - също така няколко ангели в човешки облик, „Вестоносци" на еврейския Бог, чиято лична степен се нуждае от по-близко разглежда¬не, отколкото това досега е правено. Както е казано по-горе, ранните акадийци са наричали Еа Мъдрост, което е било изопачено от по-къс¬ните халдейци и семити в Тиамат, Тисалат и Тхалатх на Бероз, Морския Дракон с женско начало, сега Сатана. Наистина - „Как падна ти (благо¬дарение на човешката ръка), о, Светла Звезда и Син на Утрото!"
А сега, какво ни казват вавилонските записи „за Творението", от¬крити върху парчета от асирийски таблички, същите тези записи, на които фарисеите са изграждали своята ангелология? Сравнете,, Аssyrian Discoveries " на Джордж Смит и неговия „Сhaldean Account of Gene-sis". Табличката с историята на Седем Зли Бога или Духове дава след¬ното описание (ние отпечатваме важните места с друг шрифт):
1. В първите дни - злите Богове.
2. Въстанали Ангели, които са били създадени в низшата част на небесата.
3. Те извършили злия си труд, замисляйки със злобния умисъл на своите глави... и т.н.
Така върху фрагмента, който донякъде се е запазил, за да няма съм¬нение в прочетеното, ни е показано съвършено ясно, че „Въстаналите ангели" са били създадени „в низшата част на небесата", т.е., че те са принадлежали и принадлежат към материалния план на еволюцията, въпреки че това не е планът, който познаваме чрез нашите усещания, затова той остава съвършено невидим за нас и следователно се разг¬лежда като субективен. След всичко цитирано, нима толкова са греше¬ли гностиците, твърдейки, че този невидим свят и особено Земята са били създадени от низшите ангели, низшите елохими, един от които, учат те, е Бога на израилтяните? Тези гностици понякога са били по-близо до историческите документи на Древната Тайна Доктрина и по¬ради това следва да се допусне, че те по-добре са знаели нейното съдър¬жание, отколкото непросветените християни, които сто години по-къс¬но са се заели с подправянето и поправката на казаното. Но да видим какво показва по-нататьк тази табличка.
7. Те били седем (злите Богове).
Следва тяхното описание, при което четвъртият е „змей", фалически символ на Четвъртата раса и човешката еволюция.
15. Седем от тях били вестоносци на Бог Ану, техния цар.
Ану принадлежи на халдейската Троица и в един аспект е тъждест¬вен със Син, „Луната". В еврейската Кабала Луната е Аргха. семе на целия материален живот и е още по-близо свързана кабалистично с Йе¬хова, който е двуполов, както и Ану. И двамата са представени в езоте-ризма и се разглеждат в два аспекта: мъжки, или духовен; женствен, или материален, или Дух и Материя, два антагонистични принципа. Затова вестоносците на Ану, който е Син, „Луна", в ред 28 и 41 са пока¬зани като победени накрая от същия този Син с помощта на Бел - Слън¬цето, и Ищар, Венера. Асиролозите разглеждат това като противоре¬чие, но то е просто метафизика в езотеричното учение.
Съществуват повече от едно тълкуване, тъй като има седем ключа към тайната на „Падението". Освен това в Богословието съществуват две „падения": въстанието на Архангелите и тяхното „Падение" и „Па¬дението на Адам и Ева". По този начин както висшите, така и низшите Йерархии се обвиняват в мнимо престъпление. Думата „мнимо" е вяр¬на и правилна като термин, тъй като и в двата случая то е основано на лъжливи представи. И двата случая се разглеждат в окултизма като кар-мични следствия, и двата принадлежат на закона на еволюцията - умс¬твена и духовна, от една страна, физическа и психическа, от друга. „Па¬дението" е световна алегория. То поставя на единия край на стълбата „въстанието", т.е. действието на разбирането и съзнанието, което се ди¬ференцира на своите различни планове, търсейки съчетание с Матери¬ята; и на другия, низшия край, въстанието на Материята против Духа, или действие срещу духовната инерция. И в това е заложен зародишът на заблудата, имаща толкова пагубни последствия за мисленето на ци¬вилизованите общества в течение на повече от 1800 години. В ориги¬налната алегория именно Материята - следователно по-материалните Ангели - се е разглеждала като победителка над Духа, или Архангели¬те, които „паднали" на този план.
„Те с пламтящ меч (или притежаващи животински страсти) обър¬нали в бягство Духовете на Мрака. "
Впрочем именно последните са се сражавали за първо място в съз¬нателната и божествена духовност на Земята и не са успели, попадайки под властта на Материята. Но в теологичната догма виждаме обратното. Михаил, „който е подобен на Бога", представител на Йехова и Водач на Небесните Войнства - като Луцифер във фантазиите на Милтьн, явяващ му се предводител на Адови пълчища — излиза победител в борбата със сатаната. Наистина, природата на Михаил зависи от приро¬дата на неговия Създател и Властелин. Какъв е последният, може да се разбере, ако се изучава алегорията „война в Небесата" с помощта на астрономически ключ. Както е доказано от Бентли, „войната на Тита¬ните против Боговете" у Хезиод и войната на Асурите или Таракамая срещу Девите в легендата на Пураните са тъждествени във всичко, без наименованията. Положението на звездите — като при това Бентли е взел годината 945 пр. Хр. като най-близко време за това съчетание -показва, че:
„Всички планети, като се изключи Сатурн, са се намирали от съ¬щата страна на небето, от която и Слънцето, и Луната ".
И затова те са били негови противници. Въпреки всичко, именно Сатурн, или еврейският „Лунен Бог", е показан като победител както от Хезиод, така и от Мойсей, но нито единият, нито другият са били раз¬брани. Така истинският смисъл бил изопачен.

СТАНСА II -Продължение.
8. ДОШЛИ ПЛАМЪЦИТЕ. ОГНЬОВЕ И ИСКРИ; ОГНЬОВЕ
НА НОЩТА И ОГНЬОВЕ НА ДЕНЯ (а). ТЕ ИЗСУШИЛИ
ТЪМНИТЕ МЪТНИ ВОДИ. ТЕ ГИ УКРОТИЛИ СЪС СВОЯ ЖАР.
ДОШЛИ ЛХА ОТГОРЕ И ЛХАМАИН ОТДОЛУ (b).
ТЕ ИЗТРЕБИЛИ ФОРМИТЕ, ДВУЛИКИ И ЧЕТИРИЛИКИ.
ТЕ СРАЗИЛИ ХОРАТА-КОЗИ И ХОРАТА С КУЧЕШКИ ГЛАВИ,
И ХОРАТА С РИБЕШКИ ТЕЛА.
(а) „Пламъците" от Йерархията на Духовете, успоредна, ако не и тъждествена с „Пламтящите" Огнени Серафи (Серафими), споменати от Исайей , тези които според египетската Теогония пазят „Престола на Всемогъщия". Мелха е Властелин на „Пламъците". Народната легенда гласи, че когато той се появява на Земята, приема облика на Буд-да. Той е един от най-древните и почитани Лха, буддиския Св. Михаил.
(b) Думата „Долу" не бива да се приема като означаваща Адски Об¬ласти, а просто като духовната сфера, или по-точно - ефирната, бидей¬ки от по-ниска степен по силата на близостта си със Земята, или една степен по-високо от нашата Земна Сфера; докато Лха са Духовете от Висшите Сфери - оттук и името на столицата на Тибет - Лхаса.
Освен твърдения от чисто физически характер, отнасящи се до ево¬люцията на живота на Земята, на този стих може да се припише и друг алегоричен смисъл, или всъщност, както ни учат, няколко. „Пламъци¬те" или „Огньовете" представляват Духа или мъжкия елемент, „Вода¬та" - материала или противоположния елемент. Тук ние отново вижда¬ме Духа в действие, изтребващ чисто материалната форма, покрай на¬учния и космическия факт, намек за вечната борба между Духа и Мате¬рията на физически и психически план. Тъй като, както е казано в след¬ващия стих:
9. ВОДАТА-МАЙКА, ВЕЛИКОТО МОРЕ, ЗАРИДАЛА.
ТЯ СЕ ИЗДИГНАЛА, ТЯ ИЗЧЕЗНАЛА В ЛУНАТА, КОЯТО Я
ВДИГНАЛА, КОЯТО Я ПОРОДИЛА.
Какво може да означава това? Нима не е очевиден намек за действи¬ето на приливите и отливите в ранния стадий от историята на нашата Планета в нейния Четвърти Кръг? Последните съвременни изследва¬ния са изтъкнали много теории относно големите водни приливи в Па-леозойския период. Теорията на Дарвин се е заключавала в това, че не по-малко от 52 000 000 години - по всяка вероятност много повече -Луната е била изхвърлена от пластичната маса на Земята. Започвайки от точката, в която изследванията са били прекратени от Хелмхолц, Ферел, сър Уилям Томсън и други, той проследил далеч назад, в самите дълбини на времето, хода на забавянето на приливите и отливите при въртеливото движение на Земята и поставил Луната, по времето на дет¬ството на нашата планета, само на ,дробна частица от нейното сегашно състояние." Казано накратко, неговата теория се състояла в това, че имен¬но Луната се е отделила от Земята. Издигането на прилива е съвпадна¬ло с разклащането на кълбовидната маса - като при това центробежна¬та сила тогава е била почти равна на притеглянето - последното е било преодоляно и издигнатата от прилива маса могла по този начин напъл¬но да се отдели от Земята.
Окултното учение е противоположно на тази теория. Луната е мно¬го по-стара от Земята; и както е обяснено в първия том, именно Земята е задължена за своето битие на Луната, въпреки всички противополож¬ни обяснения на този факт от астрономите и геолозите. Оттук са и при¬ливите и лунното притегляне, както това се вижда от течната част на нашето Земно Кълбо, постоянно стремящо се да се издигне към своята родителка. Такъв е смисълът на фразата, че Майката-Вода „се издигна¬ла и изчезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила".
10. КОГАТО ТЕ БИЛИ ИЗТРЕБЕНИ, ЗЕМЯТА-МАЙКА ОСТАНАЛА ОПУСТОШЕНА. ТЯ МОЛЕЛА ДА Я ИЗСУШАТ .
Настъпило времето на втвърдяването на земната кора. Водите се раз¬делили и процесът започнал. Това е било началото на новия живот. Имен¬но това се разкрива пред нас с един от ключовете. Друг ключ учи за произхода на Водата, нейното смесване с Огъня - „Течен Огън", според употребения израз - и дава алхимично описание на зараждането им -твърди вещества, подобни на минералите и окисите на някои метали.
„От Водите на Пространството" е произлязла Океанската шир на Земята, като порождение на мъжкото начало на Духа-Огьн и Водата, женското начало (газообразна). Варун е свален от Безпределното Прос¬транство, за да царства като Нептун над ограничените Морета. Може да се убедим, че както винаги, народната фантазия са опира на точни научни основания.
Навсякъде Водата е символ на женското начало; Материята, от която произлиза буквата М, се произвежда графично от водния йерог¬лиф. Това е Всемирната утроба или „Великата дълбина". Венера, вели¬ката Дева-майка излиза от морските вълни, а Купидон или Ерос е неин син. Но Венера е по-късен митологичен вариант на Геа, Гай или Земя¬та, която в своя висш аспект е пракрити или неин ноумен.
Следователно Купидон или Любов в своя първоначален смисъл е Ерос, Божествената воля или желание да прояви себе си чрез видимо творение. Оттук Фохат, прообраз на Ерос, става на Земята Велика Мощ, „Жизнено Електричество" или Дух „Животодател". Да си припомним гръцката теогония и да вникнем в духа на нейната философия. Гърците ни учат, че всичко съществуващо, включително и Боговете, дължи сво¬ето битие на океана и неговата съпруга Тетис, като тя е същото, което е Геа, Земята или природата. Но кой е Океанът? Океанът е безгранично¬то Пространство - Дух в Хаоса - което е Божество. Тетис не е Земята, а Предвечната Материя в процеса на образуване. В нашия случай тя вече не е Адити-Геа, раждаща Уран или Варун, главния Адитя сред седемте Планетни Бога, а Пракрити, материализирана и локализирана. С мъж¬ко начало в своя теогоничен характер. Луната е женски пораждащ прин¬цип само в космически аспект, докато Слънцето е мъжка емблема на същия принцип. Водата е рожба на Луната, андрогинно божество сред всички народи.
Еволюцията следва законите на аналогията както в Космоса, така и в образуването и на най-малкото небесно тяло. Така, казаното относно тodus operandi при проявяването на Вселената е еднакво приложимо и към времето на образуването на нашата Земя.
Стансата, която разглеждаме сега, започва със споменаването на 300 000 000 години. Могат да ни попитат: какво са могли да знаят древ¬ните хора за продължителността на геоложките периоди, когато нито един съвременен учен или математик не може да ги изчисли, макар и с приблизителна точност? Дали те са притежавали по-добри начини за това, или не? Твърди се, че те са притежавали такива начини, за което свидетелства техният Зодиак. Но хронологията на древните брамини ще бъде приведена тук с възможната точност.
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАМИНИТЕ
За науката не съществува по-грандиозна загадка, по-безнадежден за разрешаване проблем от въпроса, каква е древността - даже приблизи¬телно - на Слънцето и Луната, Земята и Човека? Какво знае съвремен¬ната наука за продължителността на вековете, през които е съществу¬вал Светът, или поне на геоложките периоди?
Нищо, абсолютно нищо.
Ако се обърнем към науката за хронологични сведения, най-искре¬ните и справедливи, като например известният геолог Пенджели, ще кажат: „Ние не знаем." Ние знаем, че досега не е могло да бъде напра¬вено никакво достоверно изчисление на вековете на съществуване на Света и Човека и че геологията, както и антропологията, се намират в открито море. Въпреки това, когато изучаващият Езотеричната Фило¬софия се осмели да изтъкне ученията на Окултната наука, той веднага е подложен на нападки. Защо това е така, след като най-великите учени, оставени на своите собствени физически методи, не са могли да дос¬тигнат поне до приблизително съгласие?
Наистина, надали науката може да бъде упреквана за това. Действи¬телно, в симерийския мрак на доисторическите векове изследователи¬те се губят в лабиринта, чиито дълги коридори без врати не предлагат никакъв изход към древното минало. Загубени сред купищата от свои¬те собствени противоречиви теории и отхвърляйки, както са го прави¬ли винаги, свидетелствата на източната традиция, без да имат дори един ключ, една вярна маркировка, за да се водят от тях, какво могат да пос¬тигнат геолозите и антрополозите, ако не подхванат тънката нишка на Ариаднатам, където за първи път я срещат, и ако не я последват съвър¬шено на късмет. Затова на нас ни казват преди всичко, че най-отдалече¬ното време, към което се отнасят веществените следи, въобще се разг¬лежда сега от антропологията само като „най-ранната, определено раз¬личима точка на доисторическия период", по думите на автора на ста¬тията в „Епсусlopaedia Britannica ".
В същото време те признават, че „зад границите на този период, на¬зад в дълбините на вековете се простира обширна и неопределена се¬рия от доисторически векове".

Ние ще започнем именно от тези така обозначени „векове". Те са "доисторически" само за невъоръженото око на Материята. Обаче за духовното, орловото око но ясновидеца и ророка във всички раси ниш¬ката на Ариадна е изтеглена зад границите на този „исторически пери¬од", без скъсвания или повреди, уверено и трайно в самите дълбини на нощта на времето; и ръката, която я държи, е твърде мощна, за да из¬пусне или даже да й позволи да се скъса. Древните писания съществу¬ват, въпреки че те могат да бъдат отхвърлени от невежите като измисли¬ци; в действителност много от тях мълчаливо са приети от философите и от хора с големи знания, като неизменно се отхвърлят само от офици¬алната и колективна корпорация на ортодоксалната наука. И след като тя се отказва да ни даде макар и приблизителна представа за продължи¬телността на геоложките векове — с изключение на няколко спорни и противоречиви хипотези - да видим с какво може да ни просвети арийс-ката философия.
Изчисления като дадените в Ману и Пураншпе - като се изключат древните и несъмнено умишлени преувеличения - както вече беше ка¬зано, са тъждествени с тези, които се преподават в Езотеричната Фило¬софия. В това може да се убедим, като се сравнят едните и другите по който и да е индуски ортодоксален календар.
Днес най-добър и най-пълен от всички подобни календари, както това се удостоверява от учените брамини на Южна Индия, е вече спо¬менаваният тамилски календар, наричан Тируканда Панчанга, съста-зен, както казват, на основата на тайни фрагменти с данни, оставени от Асурамая, с които той напълно е сходен.
И както се твърди, че Асурамая е бил велик астроном, така шепнешком се добавя, че той е бил най-мощният „магьосник" от „Белия ост¬ров, станал черен от греха", т.е. един от островите на Атлантида.
„Белия остров" е символично име. Според преданието, запазило се в Джнана-бхаскара, Асурамая е живял в Ромака-пура на Запад; тъй ка¬то това име е намек за страната и люлката на „Послеродените" на третата раса. Тази земя или материк е изчезнала векове преди времето, когато е живял Асурамая, тъй като той е бил атлант; но е бил пряк потомък на Мъдрата Раса, която никога не умира. Многобройни са легендите за този герой, ученик на Суря, самия слънчев Бог, както твърдят индуски-те летописи. Няма особено значение дали той е живял на този или онзи остров, а въпросът е в това да се докаже, че той не е мит, както биха искали д-р Вебер и други. Фактът, че Ромака-пура на Запад се определя като месторождение на този герой на древните времена, е още по-инте¬ресен, защото намеква за Езотеричното Учение на Послеродените Ра¬си, хора, родени от „порите на своите родители". „ Рота- Купас" озна¬чава на санскритски език „пори на косите". В Махабхарата се казва, че народът, наричан Раумас, е бил създаден от порите на Вирабхадра, страшен великан, унищожил жертвата на Дакша. Други племена и на¬роди също са показани като родени по същия начин. Всички те се отна¬сят към края на втората и началото на третата коренна раса.
Следващите числа са взети от току-що споменатия календар-, в забе¬лежките са отбелязани точките на разминаване с числата от школата на Ариа-Самадж:
I. От началото на Космическата Еволюция до индуската година Тарана или (1887) 1 95 5 884 687 год.
II. (Астралното) минерално, растително и животинско царство преди Човека са се нуждаели за своето развитие от 300 000 000 год.
III. Времето от първата поява на Чове¬чеството (на нашата планетна верига) 1 664 500 987 год.
IV. Броя на годините, изтекли от Манван-тарата на Вайвасвата - или Човешкия
Период до 1887 г. се изчислява точно 18 618 728 год.
V. Пълен период на една манвантара 308 448 000 год.
VI. Четиринайсет манвантари плюс периода на една Сатя Юга съставляват един ден на Брама или пълна Манвантара, или 4 320 000 000 год. затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 год.
Между 1887 година и началото на Кали-Юга са изминали 4989 год.
За по-голяма яснота на подробностите тук се привеждат следните изчисления на Рао Бахадур П. Сринивас Роу от „ Тheosophist", от ноем¬ври 1885 г.
ГОДИНИ НА СМЪРТНИТЕ
360 дни на смъртните съставят една година 1
Крита Юга съдържа 1 728 000
Трета Юга съдържа 1 296 000
Двапара Юга съдържа 864 000
Кали Юга съдържа
Съвкупността на всичките четири посочени Юги
съставя Маха-Юга 4 320 000
Седемдесет и една такива Маха-Юги съставят
периода на царстване на един Ману 306 720 000
Царстването на четиринадесет Ману обхваща
продължителността на 994 Маха-Юги,
което се равнява на 4 294 080 000
Добавете Сандхис, т. е. промеждутъците между
царстванията на всеки Ману, което ще отговаря
на шест Маха-Юги, равняващо се на 25 920 000
Резултатът от тези царствания и междуцарствия
на четиринадесет Ману се равнява на 1000
Маха-Юги, което съставя Калпата, т.е. един
Ден на Брама 4 320 000 000
Тъй като Нощта на Брама е със същата
продължителност, един Ден и една Нощ
на Брама ще съдържат 8 640 000 000
360 подобни дни и нощи съставят една
Година на Брама, равняваща се на 3 110 400 000 000
100 подобни години съставят пълния
период на Века на Брама, т.е. Маха-Калпа 311 040 000 000 000
Такива са екзотеричните цифри, приети в цяла Индия, и те доста близко съответстват на числата от Съкровените Учения. Освен това вто¬рите ги допълват с подразделения на няколко езотерични цикли, които никога не се споменават в общодостъпните брамински писания – едно от които е именно подразделянето на Югите на расови цикли и е приве¬дено като пример на друго място. Останалите, разбира се, никога не са били публикувани в детайли. Въпреки това те са известни на всеки „два пъти роден" (Двиджа или Посветен) брамин. Пураните също така съ¬държат споменаването на някои от тях с прикрити изрази, които нито един от нашите изтоковеди не е опитал да дешифрира, но дори и да поиска, не би могъл.
Тези съкровени астрономически цикли се отнасят към дълбоката древност и повечето от тях принадлежат, както е казано, към изчисле¬нията на Нарада и Асурамая. Вторият е известен като великан и въл¬шебник. Но от допотопните Гиганти - Хиборимите на Библията - не всички са били лоши или магьосници, както би искала това християнс¬ката теология, която вижда във всеки окултист слуга на духа и злото; също така те не са били по-лоши от много „верни синове на църквата". Торквемадо и Катерина Медичи са причинили в свое време и в името на своя Господ несъмнено много повече зло от това, което е било извър¬шено когато и да е, от който и да е великан на Атлантида или полубог от древността, независимо дали са се наричали циклопи, или медузи, или дори орфически титан, чудовище, известно като Ефиалтес. В древните времена са съществували добри „великани", както сега съществуват лоши „пигмеи". И Ракшасите, и Якшасите от остров Ланка не са по-лоши от нашите съвременни динамитчици и някои християнски и ци¬вилизовани генерали от времето на днешните войни. Те също така не бива да се разглеждат като мит.
„Тези, които искат да се подиграват на Бриарей и Орион, трябва да се въздържат от посещение на Карнака и Стоунхендж или даже от разговор за тях " - отбелязва един съвременен автор.
Тъй като приведените по-горе брамински числа са приблизително еднакви с изчисленията на нашата езотерична система, молим читате¬ля добре да ги запомни.
В „ Епciclopaedia Britannica " срещаме като последна дума на наука¬та допускането, че древността на човека би могла да обхваща не много повече от „десет хиляди години". Става очевидно, че след като тези числа могат да се колебаят между 10 000 и 100 000, те имат твърде малко значение, ако въобще имат такова, и само още повече сгъстяват мрака около този въпрос. Освен това, какво значение има дали науката поставя раждането на човека в, до или в следледниковия период", ако в същото време ни казват, че така нареченият „ледников век" е просто дълга последователност от векове, които:
„Преминали без някакво рязко изменение в това, което се нарича човешки или близък период... припокриването на геоложки периоди един върху друг е било правило от началото на времето."'
Следствие от последното „правило" е сведението, което предизвик¬ва още повече недоумение, дори то да е правилно и научно точно. А именно, че:
„ даже в наши дни човек е съвременник наледниковия период в доли¬ните на Алпите и във Фипмаркен. "
По този начин, ако не са уроците от съкровеното учение и даже екзо-теричния индуизъм и неговите предания, ние щяхме досега да сме в недоумение и неувереност между неопределените „векове" на една на¬учна школа и „десет хиляди години" на друга, и 6-те хиляди години на тълкувателите на Библията. Виждаме една от многото причини за това, че при цялото уважение към изводите на съвременните учени, ние сме принудени да ги игнорираме във всички подобни въпроси за доистори-ческата древност.
Разбира се, съвременната геология и антропология би трябвало да се разминават с нашите възгледи. Но Окултизмът ще намери толкова оръ¬жия против тези две науки, колкото съществуват и срещу астрономи¬ческите и физическите теории, независимо от увереността на Ленг, че:
„В (хронологическите) изчисления от този порядък, отнасящи се до древните и по-късни формации, теория не съществува, тъй като те са основани на положителни факти, ограничени само от някакво количес¬тво възможни (?) грешки в една или друга посока."
Като разполага с признанията на науката, Окултизмът ще докаже, че геологията твърде много се заблуждава и понякога даже много повече от астрономията. В същите тези думи, приведени от г-н Ленг, който дава в точността преимущество на геологията пред астрономията, ние намираме думи в явно противоречие с допусканията на най-добрите геолози. Авторът твърди:
„Казано накратко, във всеки случай чак до Силурийския период , когато сегашният ред на нещата е бил вече достатъчно заложен, се явя¬ват приблизителни (наистина е така) факти, а не теории, докато астро¬номическите изводи са само теории, основани на толкова недостовер¬ни данни, че в някои случаи те дават невероятно кратки следствия... а в други - следствия с невероятна дължина..." .
След това съветват читателя, че най-верният път:
„Явно се съдържа в предположението, че геологията действително доказва, че продължителността на сегашния ред на нещата се изчисля¬ва приблизително на 100 милиона години и повече; астрономията отде¬ля на раждането, израстването, зрелостта, упадъка и смъртта на Слън¬чевата система - в която нашата земя е малка планета, преминаваща сега през фазата на обитаемост - огромно, макар и неизвестно време, простиращо се далеч зад границите на това в миналото и в бъдещето."
Ако се съди на основата на предишния опит, няма ни най-малко съм¬нение, че след като учените бъдат поканени да отговарят на „нелепите, ненаучни и самохвални твърдения на екзотеричната (и езотеричната) арийска хронология", както ученият, утвърждаващ „невероятно крат¬кото следствие", т.е. само 15 000 000 години, така и ученият, „който би поискал 600 000 000 години", заедно с тези, приели числата на Хъксли, а именно 1 000 000 000 години „от момента на началото на седимента-цията на Европа", всички те ще са еднакво догматични. Също така те няма да пропуснат да напомнят на окултиста и брамина, че само съвре¬менните учения са представители на точната наука, чийто дълг е да се бори против „неточностите" и „суеверието".
Земята преминава през „фазата на обитаемост" само за сегашния ред на нещата и доколкото нашето съвременно човечество се нуждае от своите днешни „кожени обвивки" и фосфор за костите и мозъка.
Ние сме готови да се съгласим със 100 000 000 години, предложени от геологията, тъй като ни учат, че сегашното физическо човечество -или човечеството на Вайвасвата Ману - е започнало само преди 18 000 000 години. Но както вече доказахме, геологията не може да ни даде факти за определяне на продължителността на геоложките перио¬ди, както и астрономията. Оригиналното писмо на Пенджели, член на Кралското общество, цитирано на друго място, твърди:
„Днес, а може би и винаги ще бъде невъзможно да се изрази макар и приблизително геоложкото време в години ши даже в хилядолетия. " .
И тъй като геологията още не е намирала вкаменелост на човек с някаква друга форма освен сегашната, какво може тя да знае за него? Тя е проследила зоните и заедно с тях първоначалния зоологически живот назад, чак до Силурския период. Когато тя по същия път просле¬ди и човека назад до неговата първична протоплазмена форма, тогава ние ще признаем, че тя може и да знае нещо за първичния човек. Ако не е много съществено „за следствията на съвременните открития на на¬учната мисъл", дали действително :
„Човек е съществувал в състояние на постоянно, макар и бавно развитие в течение на последните 50 000 години на периода от 15 000 000 години или в течение на последните 500 000 години на пе¬риода от 150 000 000 години",
както съобщава това на своите читатели С. Ленг, а то е твърде важно за твърденията на окултистите. Ако те не докажат възможността, а дори и съвършената достоверност на това, че човек е живял преди 18 000 000 години, „Тайната Доктрина" би могла със същия успех да остане ненаписана. Ето защо трябва да се направи опит в тази посока и именно свидетелствата на нашите съвременни геолози и учени ще бъ¬дат използвани в третата част на настоящия том за потвърждение на този факт. Независимо от факта, че индуската хронология постоянно се изтъква от изтоковедите като измислица, нещо неосновано на „дейст¬вително изчисление" , а просто като „детска хвалба", тя често се изопа¬чава до степен на пълна неузнаваемост, за да бъде пригодена да съот¬ветства на западните теории. Нито едни цифри не са били така обърка¬ни и изкривявани, както прочутите 4, 3, 2, съпровождани от нулите на Югите и Маха-Югите.
Тъй като целият цикъл на доисторическите събития, подобни на ево¬люцията и превръщането на расите и извънредно голямата древност на човека, е основан на тази хронология, става изключително важно тя да бъде сверена с другите съществуващи изчисления. Ако източната хронология бъде отхвърлена, ние ще имаме поне утехата да докажем, че никоя друга - като числа на науката и църквата — не е достойна за пове¬че доверие. Както се изразява проф. Макс Мюлер, често е полезно да се докаже също и какво дадено нещо не е, както и да се покаже какво то може да е. И след като успяхме да докажем заблудите както на христи¬янските, така и на източните изчисления — като им предоставим прек¬расен случай за сравнение с нашата хронология - нито един от тях не би имал разумно основание да провъзгласи езотеричните числа за по-малко достоверни, отколкото своите собствени.
Тук можем да насочим читателя към нашия ранен труд „ Разбудена¬та Изида "' за някои бележки, отнасящи се до числата, приведени пре¬ди няколко страници.
Днес могат да се добавят още няколко факта към даденото там све¬дение, вече известно на всеки изтоковед. Съкровеността на цикъла 4320 с допълнителни нули се съдържа във факта, че цифрите, които го съста¬вят, взети поотделно или съединени в различни комбинации, всички без изключение са символи на най-великите тайни на Природата. Наис¬тина, независимо дали ще вземем отделно 4 или 3, или заедно и едното, и другото, съставящо 7, или пък всичките три заедно 4, 3, 2, даващи 9, всички числа имат своето приложение в най-съкровените окултни въп¬роси и описват работата на Природата в нейните вечно периодични прояви. Тези числа са винаги точни, постоянно се повтарят и разкриват на този, който изучава тайните на Природата, наистина божествената система, разумния план в Космогонията, изразяващ се в природните космически подразделения на времето и сезоните на годината, в неви¬дими въздействия, в астрономичните феномени и техните влияния и реакции върху земната и даже моралната природа: на раждания, смърт, растеж, здраве и заболявания. Всички тези естествени събития са осно-зани и зависят от цикличните процеси в самия Космос и произвеждат периодични посредници, които като действат отвън, влияят на Земята и на всичко, което живее и диша върху нея от началото до края на всяка манвантара. Причините и следствията са езотерични, екзотерични и „ен-декзотерични", така да се каже.
В „Разбудената Изида" написахме това, което повтаряме сега: „Ние се намираме в най-ниската точка на цикъла и очевидно в преходно със¬тояние ". Платон подразделя умствения прогрес на Вселената по време на всеки цикъл на плодоносен и неплодоносен период. В подлунните области сферите на различните елементи остават вечно в съвършена хармония с Божествената Природа, казва той, „но техните части", бла¬годарение на твърде тясната близост със Земята и смесването им със земните (което е Материя и поради това област на злото), „понякога се съгласуват с (Божествената) Природата, а понякога й се съпротивяват". Когато тези кръговрати - които Елифас Леви нарича „токове на Астрал-ната светлина" - в световния ефир, съдържащ в себе си всички елемен¬ти, протичат в хармония с Божествения Дух, нашата Земя и всичко, което й принадлежи, се наслаждава на плодоносен период. Окултните сили на растенията, животните и минералите магически симпатизират или се съгласуват с „висшите природи" и Божествената Душа на човека се намира в съвършено съзвучие с тези „низши" природи. Но по време на безплодните периоди, последните губят своята магическа връзка и духовното зрение на мнозинството от човечеството дотолкова се замъг¬лява, че то се лишава от всякакво разбиране за висшите способности на своя божествен дух. Ние се намираме в безплоден период; осемнайсто-то столетие, по чието време така неудържимо се е разпространила злос¬тната треска на скептицизма, е родило недоверие, което то е предало като наследствена болест на деветнадесетия век. Божественият Разум е замъглен в човека и „философства" само неговият животински мозък. Но занимавайки се само с философстване, как може да се разбере „Док¬трината на Душата"?
За да не се прекъсва нишката на разказа, ние ще представим във втората част няколко поразителни доказателства на тези циклични за¬кони, а засега ще продължим нашите обяснения на геоложките расови цикли.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите