ДВАНАЙСЕТ СТАНСИ ОТ КНИГАТА ДЗИАН
СТАНСА I
1. Лха, въртящ Четвъртото, Слугата Лха на Седемте, тези, които се въртят, устремявайки Колесниците си около своя Властелин, Единното Око на нашия Свят... Неговото Дихание дало живот на Седмината. То дало Живот на Първия.
2. Земята казала: „Властелине на Лика Блестящ, Домът ми е пуст... Изпрати твоите Синове да населят това Колело. Ти изпрати Седем свои синове при Властелина на Премъдростта. Седем пъти по-близо до себе си те вижда той, седем пъти повече те усеща. Ти си забранил на своите Слуги, малките Пръстени, да улавят твоята Светлина и Топлина, да прих¬ващат твоята велика Щедрост по пътя на нейното преминаване. Изпра¬ти ги сега на твоята Слугиня!"
3. Властелина казал на Лика Блестящ: „Аз ще ти изпратя Огън, ко¬гато започне твоята работа. Издигни своя глас до другите Лока; обърни се към своя Отец, Властелина на Лотоса, моли Неговите Синове... Тво¬ят народ ще се управлява от Отците. Твоите Хора ще са смъртни. Хора¬та на Властелина на Премъдростта са безсмъртни, но не Синовете на Сома. Престани да роптаеш, Седемте Покрова са още на тебе... Ти не си готова. Твоите Хора не са готови."
4. След велика работа тя отхвърлила своите Три стари Покрова и се облякла със седем нови, и се появила в своя Първи.

КОМЕНТА КЪМ СТАНСА I

НАЧАЛО НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ
1. Лха или Дух на Земята. 2. Призив на Земята към Слънцето. 3. Какво отговаря Слънцето. 4. Трансформация на Земята.
1. ЛХА (а), ВЪРТЯЩ ЧЕТВЪРТОТО , СЛУГАТА ЛХА НА
СЕДЕМТЕ (b), ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВЪРТЯТ, УСТРЕМЯВАЙКИ
КОЛЕСНИЦИТЕ СИ ОКОЛО СВОЯ ВЛАСТЕЛИН, ЕДИННОТО
ОКО НА НАШИЯ СВЯТ... НЕГОВОТО ДИХАНИЕ ДАЛО ЖИВОТ
НА СЕДМИНАТА . ТО ДАЛО ЖИВОТ НА ПЪРВИЯ (с).
„Всички те са древни Дракони на Мъдростта " — допълват Комен¬тарите (а1).
(а) „Лха" е древна дума, обозначаваща в Транс-Хималайските об¬ласти „Дух" или небесно, или свръхчовешко Същество и то покрива цялата серия от небесни Йерархии от Архангела или Дхиана в низхо¬дящ ред до Ангела на тъмнината или земния Дух. (b) Този израз ясно показва, че Духа-Пазител на нашето земно кълбо, което е четвърто във веригата, е подчинен на главния Дух (или Бог) от Седемте Планетни Гении или Духове. Както вече беше обяснено, древните са имали свой Свод на Боговете, Седем главни Съкровени Богове, чиято глава екзоте-рично е било видимото Слънце, или осмият, а езотерично - Вторият Логос, Демиург. Седем - които днес в християнската религия са стана¬ли „Седемте Очи на Господа" - са били Управители на седемте главни планети, но броят им бил друг, а не според броенето, изобретено по-късно от народите, забравили или нямащи достатъчно знания за ис¬тинските Мистерии и нито Слънцето, нито Земята и Луната са били включвани в броя на тези планети. Екзотерически Слънцето е предс¬тавлявало главата на дванайсет велики Богове или съзвездията на Зоди¬ака, но езотерически то е означавало Месия, Христос - същество, „по-мазано" от Великото Дихание на Единния - обкръжен от подвластните му дванадесет сили, на свой ред подчинени на всеки от седемте „Сък¬ровени Богове" на планетите.
„ Седемте Висши карат Седемте Лха да създават света", твърдят Коментарите, което означава, че нашата Земя - оставяйки другите нас¬трана - била „създадена" или оформена (построена) от Земните Духо¬ве; управниците са били просто надзиратели. Това е бил първият заро¬диш на онова, което по-късно израснало като дърво на Астрологията и Астролатрията. Висшите Духове били Космократори, леяри на нашата Слънчева система. Това казват всички древни Космогонии, като Космо-гонията на Хермес или на халдейците, арийците, египтяните и даже на евреите. Знаците на Зодиака - „Свещените животни" или „Небесния пояс" - в такава степен са Б'не-Алхим - Синове на Боговете или Елохи-ми, както и Духовете на Земята, но са преди тях. Сома и Син, Изида и Диана, всички те са лунни Богове и Богини, наричани „Бащи" и „Май¬ки" на нашата Земя, която им е подчинена. Но те пък са подчинени на своите „Бащи" и „Майки" - като последните са се заменяли един с друг и са се различавали у всеки народ - на Боговете и техните Планети, като Юпитер, Сатурн, иначе Брихаспати и Бел и т.н.
(c) „Неговото дихание дало живот на Седмината" се отнася колкото към Слънцето, даващо живот на Планетите, толкова и към „Висшето" Духовно Слънце, даващо живот на целия Космос. Астрономическите и астрологическите ключове, които отварят вратата към тайните на тео-гонията, могат да бъдат намерени само в по-късните тълкувания, съп¬ровождащи Стансите.
В апокалиптичните стихове на Архаичните Писания езикът е също толкова символичен, въпреки че в тях има по-малко баснословност, от¬колкото в Пураните. Без помощта на по-късните Коментари, съставени от цели поколения Адепти, би било невъзможно смисълът да бъде раз¬бран правилно. В древните Космогонии видимите и невидимите свето¬ве са двойни звена на една и съща верига. Както невидимия Логос с неговите Седем Йерархии - при това всяка представена и олицетворе¬на от своя главен Ангел или Управник - образува единна МОЩ, вът¬решна и невидима, така и в света на Формите Слънцето и седемте глав¬ни Планети са видимата и действена сила; като при това последната „Йерархия" представлява, така да се каже, видимият и обективен Логос на Невидимото и - изключвайки низшите степени - вечно субективни¬те Ангели.
И така - отивайки малко напред за пояснение - твърди се, че в своя¬та еволюция всяка Раса се ражда под непосредственото влияние на ед¬на от Планетите; Първата раса, както това ще се види по-нататък, полу¬чила своето дихание на живота от Слънцето; а Третата раса, тези, които са преминали в зараждане или от андрогини са станали отделни особи, едната от мъжки род, другата от женски - както е казано, са се намира¬ли под непосредственото въздействие на Венера, „малко слънце, в кое¬то слънчевото тяло трупа запаса от своята Светлина ".
В заключителната глава на първи том беше разгледан генезисът на Боговете и хората, получили начало от една и в една и съща Точка, която е Единното Вселенско, Неизменно, Вечно и Абсолютно ЕДИНС¬ТВО. В неговия първичен проявен аспект виждаме, че то е станало: 1) в сферата на обективността и физиката ПЪРВОБИТНА СУБСТАНЦИЯ и СИЛА - центростремителна и центробежна, положителна и отрица¬телна, мъжка и женска и т.н.; 2) в света на Метафизиката - ДУХ НА ВСЕЛЕНАТА или Космическата Мисле-основа, наричана от някои ЛО¬ГОС.
Този Логос е върхът на Триъгълника на Питагор. Когато Триъгълни¬кът е завършен, той става Тетрактис (квадрат) или Триъгълник в Квад¬рата и се явява двойнствен символ на четирибуквения Тетраграматон в проявения Космос и неговия основен троен Лъч в непроявения - него¬вия Ноумен.
От гледна точка на метафизиката дадената тук класификация на Кос¬мическите Начала е приета по-скоро заради удобство, а не като отгова¬ряща на абсолютната философска точност. В началото на великата Ман-вантара Парабраман се проявява като Мулапракрити, а след това като Логос. Този Логос е равнозначен на „Безсъзнателния Вселенски Разум" и т.н. на западните пантеисти. Той изгражда основата на субективната страна на проявеното Битие и е източник на всички прояви на индиви¬дуалното съзнание. Мулапракрити или Предвечната Космическа Субс¬танция е основа на обективната страна на нещата, основа на цялата обективна еволюция и целия космогенезис. Следователно Силата не възниква с Първозданната субстанция от Парабраманичната латентност. Това е превръщане в енергия на свръхсъзнателната мисъл на Логоса, вдъхновена, така да се каже, към обективизацията му от потенциалната латентност в Единната Реалност. Оттук възникват изумителните зако¬ни на Материята, оттук е „първичното запечатване", толкова напразно обсъждано от епископ Темпъл. Така Силата не е синхронна с първата обективизация на Мулапракрити. Въпреки това, тъй като извън нея пос¬ледната е съвършено и неизбежно инертна - чиста абстракция, напъл¬но безполезно е да се занимаваме с твърде фините и хитроумни запли-тания, отнасящи се до реда и последователността на Космическите На¬чала. Силата следва Мулапракрити, но Мулапракрити без Сила за всич¬ки практически приложения и цели няма съществуване .
„Небесния човек" или Тетраграматон, който е и Протогонос, Тикун, Първенец на пасивното Божество и първото проявление на Сянката на Това Божество, е Вселенската Форма или Представяне, зараждащо про¬явения Логос; Адам Кадмон или четирибуквения символ на самата Все¬лена в Кабала, наричан също Втори Логос. Вторият излиза от Първия и развива Третия Триъгълник ; от последния от тях (низшите войнства на ангелите) се раждат Хората. Именно с този трети аспект ще се зае¬мем сега.
Читателят трябва да има предвид, че съществува голяма разлика между Логоса и Демиурга, тъй като единият е Дух, а другият Душа; или както казва д-р Уилдър:
„Дианойа и Логос са синоними. Nous като висш и в тясно родство с То , единият - висш, притежаващ понятие, другият - постигнал; единият е поетичен, другият е френетичен."
Още повече, в няколко системи Човекът е бил разглеждан като Тре¬ти Логос. Езотеричният смисъл на думата Логос - Реч или Слово, Ver-bит - е предаване на скрита мисъл чрез обективен израз, както е във фотографията. Логоса е огледало, отразяващо БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ; Вселената е огледало на Логоса, въпреки че той е същност (Еssе) на тази Вселена. Както Логоса отразява всичко във вселенската Плерома, така и човек отразява в себе си всичко, което вижда и намира в своята Вселена, Земята. Това са и Трите Глави на Кабала: „unum intra laterum, еt alterum super alterum '. „Всяка Вселена (Свят или Планета) има своя Логос", твърди Доктрината. Слънцето винаги се е наричало от египтя¬ните „Око на Озирис" и самото е било Логос, Първороден или Светли¬на, проявена за Света, „която е Ум и божествен Разум на скритото". И само чрез седмичния Лъч на тази Светлина ние можем да постигнем Логоса или Демиурга, разглеждайки последния като „Създателя" на на¬шата Планета и всичко отнасящо се до нея, а първия като Сила, насоч¬ваща този „Създател", добър и лош едновременно - като начало на доброто и злото. Този „Създател" не е добър и не е лош реr sе, а негови¬те диференцирани аспекти в Природата го карат да приеме този или онзи характер. Нито един от слънчевите Богове няма отношение към невидимите и непознати Светове, разсеяни в Пространството. Тази ми¬съл много ясно е изразена в Книгите на Хермес и във всички древни народни сказания. Обикновено тя се символизира от Дракона и Змея — Дракон на Доброто и Змей на Злото, представени на Земята от Магията на Дясната и Лявата Ръка. Във финландската епична поема Калевала е представен произходът на Змея на Злото; той се е родил от слюнката на Сюойятер, а Принципа на Злото, Хизи, го дарил с душа. Описва се бор¬бата между двамата - „създанието на Злото", Змея или Магьосника, и Ахти-Дракона или белия Вълшебник Леминкейнен. Вторият е един от седемте сина на Илматар, дева, „дъщеря на въздуха", тази, „която паднала от небето в морето" преди Творението, т.е. Дух, преобразен в мате¬рията на съзнателния живот. Цял свят от значения и окултна мисъл се съдържа в следващите редове, прекрасно предадени от д-р Дж. М. Кра-уфорд от Цинцинати. Героят Леминкейнен:
Руши стени със заклинание,
Сече оградата на части,
Седем пръта негови високи;
Удря змея в стенните отломки.
Предпазливостта презирайки, Изведнъж чудовището се надигнало, С отровата на свойта паст заплашва Главата на Каукомел.
Тук промълвил Леминкейнен
Дума пророческа,
Дума с дълбока древност,
Която от предците той е чул. (d) В Китай хората на Фоха или „Небесния човек" се наричат два¬найсет Тян-Хуан, дванайсет Йерархии Дхиани или Ангели с човешки Ликове и туловища на Дракони. Драконът обозначава Божествената Мъдрост или Дух; и те създали хората, които сами са се въплътили в седем фигури от глина - земя и вода, направени по подобие на тези Тян-Хуан; това е третата алегория . Така постъпват Дванайсетте Азри на скандинавските Еди. В съкровения Катехизис на друзите в Сирия, в легендата, която се повтаря дословно от най-старите племена, населя¬ващи околностите на Ефрат, е посочено, че хората са били създадени от „Синовете на Бога", спуснали се на земята и събирайки там седем Ман-драгори, оживили тези корени, които впоследствие станали хора.
Всички тези алегории показват един и същ произход - на двойнстве¬ната и троична природа на човека; двойнствена като мъж и жена; тро-ична като духовна и психическа същност вътре и материална обвивка отвън.
2. ЗЕМЯТА КАЗАЛА: „ВЛАСТЕЛИНЕ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ ,
ДОМЪТ МИ Е ПУСТ... ИЗПРАТИ ТВОИТЕ СИНОВЕ ДА НАСЕЛЯТ
ТОВА КОЛЕЛО . ТИ ИЗПРАТИ СЕДЕМ СВОИ СИНОВЕ ПРИ
ВЛАСТЕЛИНА НА ПРЕМЪДРОСТТА (а), СЕДЕМ ПЪТИ
ПО-БЛИЗО ДО СЕБЕ СИ ТЕ ВИЖДА ТОЙ, СЕДЕМ ПЪТИ
ПОВЕЧЕ ТЕ УСЕЩА (Ъ). ТИ СИ ЗАБРАНИЛ НА СВОИТЕ СЛУГИ,
МАЛКИТЕ ПРЪСТЕНИ, ДА УЛАВЯТ ТВОЯТА СВЕТЛИНА И
ТОПЛИНА, ДА ПРИХВАЩАТ ТВОЯТА ВЕЛИКА ЩЕДРОСТ ПО
ПЪТЯ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ. ИЗПРАТИ ГИ СЕГА НА
ТВОЯТА СЛУГИНЯ!"
(а) „Властелин на Мъдростта" е Меркурий или Будха.
(b) Съвременните коментари обясняват тези думи като намек за добре известния астрономичен факт, че Меркурий получава седем пъти пове¬че светлина и топлина от Слънцето, отколкото Земята и даже от пре¬красната Венера, получаваща два пъти повече от количеството за наше¬то незначително земно кълбо. Че този факт е бил известен в древност¬та, може да се види от молбата на „Духа на Земята" към Слънцето, която е приведена в текста. Слънцето обаче отказва да насели земното кълбо, тъй като то още не е готово да приеме живота.
Като астрологична планета Меркурий е още по-окултна и тайнстве¬на от Венера. Меркурий е тъждествена с Митра на маздеите, Гений или Бог, и пребивава между Слънцето и Луната като вечен спътник на „Слън¬цето на Мъдростта". Павзаний (Кн. 5) го описва като имащ общ олтар с Юпитер. Той бил снабден с криле, за да се изрази грижата му за Слън¬цето в неговия бяг, и го наричали Nuntius или Слънчев Вълк, „Solaris luminis particeps ". Той бил водещ и призоваващ душите, велик вълшеб¬ник и Йерофант. Вергилий го описва като въоръжаващ се със своя же¬зъл за призоваването от Оркус на хвърлените там души - Тurn virgam capit, hac animals ille evocat Orco .
Той е златоцветният Меркурий, , този когото Йерофантите са забранявали да се назовава. В гръцката митология той е символизирай като едно от пазещите „кучета" (наблюдателност) на не¬бесното паство (Окултната Мъдрост); той е Хермес, Анубис, или Агатодемон. Той е Аргус, пазещ Земята, при което тя го приема за самото Слънце. Именно чрез посредничеството на Меркурий император Юлиан се е обръщал всяка нощ към Окултното Слънце; тъй като, както каз¬ва Восий:
„Всички теолози са съгласни, че Меркурий и Слънцето са единни. Той е бил най-красноречивият и мъдрият сред всички Богове, на което не бива да се учудваме, тъй като Меркурий се намира в такъв тесен допир с Мъдростта и Словото на Бога (Слънцето), че често са го бър¬кали и с двете."
Тук Восий изразява голяма окултна истина и надали сам подозира това. Хермес на гърците има голям допир до Сарама и Сарамея на ин-дусите и до божествения страж, „който пази златните стада на звездите и слънчевите лъчи".
Според по-ясното определение на Коментарите:
„Земното кълбо, устремено от Духа на Земята и неговите шест По¬мощници, получава всичките си жизнени сили, живот и мощ от Духа на Слънцето чрез посредничеството на Планетните Дхиани... те са не¬говите пратеници на Светлината и Живота".
Подобно на това, както всяка от Седемте Области на Земята, всеки от седмината Първородени (Първоначални Човешки Групи) получава своя светлина и живот от свой специален Дхиани - духовно, а от Дворе¬ца (Дома, Планетите) на този Дхиани - физически. Същото става и по отношение на седемте велики Раси, които се раждат на нея. Първата се ражда под Слънцето; Втората под Брихаспати (Юпитер); Третата под Лохитанга (Марс с „Огнено тяло", а също и Венера или Шукра); Чет¬въртата под Сома (Луната, така както и нашата Земя -Четвъртата Сфе¬ра, родена от Луната и намираща се под нейно влияние) и Шани, Сатурн Крура-лочана (притежава лошо око) и Азита (Тъмен); Петата е под въздействието на Будха (Меркурий).

Същото е по отношение на човека и всеки „човек" (всеки принцип) в човека. Всеки човек получава свое специално свойство от своя Глава (Планетарен Дух) и затова всеки човек представлява чрез себе си и сед-мичност (или комбинация от принципи, всеки от които има начало в свойство на определен Дхиани).
Земята получава всяка действена мощ или сила от един от Седемте Властелини. Светлината излиза от Шукра (Венера), която получава трой¬но количество и една трета отдава на Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близначки", но Духа на Земята е подвластен на „Властелина" на Венера. Нашите мъдреци изобразяват тези два глобуса, при което единият се поставя над Двоен Знак, а другият под него (първоначална¬та Свастика, лишена от своите четири ръце, или кръст ).
Както всеки ученик на Окултизма знае, „Двойният Знак" е символ на мъжкия и женския принцип в Природата, положителното и отрица¬телното, тъй като Свастиката или означава именно всичко това и много повече. От самото начало на зараждането на астрономията- пре¬дадена на Четвъртата раса от един от Царете на Божествената Динас¬тия - цялата древност, а също и Астрологията, е изобразявала в своите астрономически таблици Венера като Кълбо, поставено над Кръста, а Земята като Кълбо под Кръста. Езотерически това означава премина¬ване в зараждане на Земята или възпроизвеждане на нейните видове чрез полово съчетаване. Но по-късните западни народи не са пропусна¬ли да дадат на това друго, съвременно тълкуване. Те са обяснявали този знак с помощта на своите мистици - ръководени от светлината на ла¬тинската църква - като означаващ, че нашата Земя и всичко съществу¬ващо на нея е било изкупено от Кръста, докато Венера - иначе казано Луцифер или Сатана - го погазва. Венера е най-окултната, мощна и тайнствена сред всичките Планети, чието влияние и връзка със Земята са особено силни. В екзотеричния браманизъм Венера или Шукра -Мъжко Божество - е син на Бхригу, един от Праджапати и ведически Мъдрец, а също така Даитя-Гуру или свещенослужител и наставник на първобитните гиганти. Цялата история на Шукра в Пураните се отнася към Трета и Четвърта Раса. Както казва Коментара:
„Именно чрез посредничеството на Шукра „двойните" (хермаф¬родитите) на Трета (Коренна Раса) произлезли от първите „Послеродени". Ето защо това се изобразява със символа (кръг и диаметър) по време на Третата (Раса) и по време на Четвъртата. "
Това се нуждае от обяснение. Когато диаметърът се среща като един в кръга, означава женствена Природа; първия идеален Свят, самороден и самозаченат от вселенския всепроникващ Дух на Живота - така това също се отнася до първоначалната Коренна Раса. Той става андрогинен с развитието на Расите и всичко останало на Земята в своите физически форми и символът се превръща в кръг с диаметър, от който върви вер¬тикална линия, изобразяваща мъжкото и женското начало, още нераз¬делени - първото и най-ранно египетско Тау: , след което той става , което означава, че мъжкият и женският пол са се разделили и се е извършило преминаването в зараждане. Венера (Планетата) се симво¬лизира със знака на кълбо над кръста, като чрез това показва, че тя оглавява естественото раждане на човека. Египтяните са символизира¬ли Анкх - „Живота" със знака на кръга над кръста или което е друга форма на Венера (Изида) и езотерически означавало, че човечество¬то и целият животински живот са произлезли от божествения духовен кръг и е станало преминаване във физическото мъжко и женско зараж¬дане. Този знак от края на Третата раса има също и фалическо значе¬ние, както и „Дървото на Живота" в градината Едем. Ануки, форма на Изида, се явява Богиня на Живота; и евреите са заимствали Анкх от египтяните. Задно с много други мистически думи и тази е била въве¬дена в тайния език от Мойсей, посветен в мъдростта на жреците на Египет. В еврейския език думата Анкх с личен суфикс означава „мой живот" - мое битие, - което е „личното местоимение Анохи", от името на египетската богиня Ануки.
В един от най-древните катехизиси на Южна Индия, в Президентс¬твото на Мадрас, Богинята-хермафррдит Ардханари има върху себе си, точно по средата на изображението, египетски кръст, Свастика, „мъ-же-женствен знак", за да се отбележи състоянието на Третата раса пре¬ди разделянето на половете. Вишну, който сега се изобразява с лотос, растящ от пъпа му - или с Вселената на Брама, развиваща се от цент¬ралната точка, Нара - е представен в една от най-древните статуи като двуполов (Вишну и Лакшми), стоящ на лист от лотос, който плава във водата, като при това водата се издига в полукръг и се излива през свас¬тиката - „източник на зараждането" или слизането на човека.
Питагор нарича Шукра-Венера Sol alter, „другото Слънце". От „се¬демте Дворци на Слънцето" дворецът на Луцифер-Венера е трети в християнската и еврейската Кабала. Зохар прави от него обител на Са-маел. Според Окултната доктрина тази Планета е Глава на нашата Земя и неин духовен първообраз. Поради това се казва, че колесницата на Шукра (Венера-Луцифер) се тегли от осем „земнородени коне", докато конете на колесниците на другите планети са различни.
„Всеки извършен на Земята грях се усеща от Уишнас-Шукра. Гуру на даитите еДух-Пазшпел на Земята и Човечеството. Всяка промяна на Шукра се чувства и се отразява на Земята. "
Така Шукра или Венера е представена като наставник на даитите, гиганти на Четвъртата раса, които според индуската алегория веднъж са обсебили властта на цялата Земя и разгромили по-малките богове. Титаните на западните алегории също са тясно свързани с Венера-Лу¬цифер, който е бил отъждествявай от по-късните християни със Сата¬ната. И тъй като Венера, наравно с Изида, е била изобразявана с кра¬вешки рога на главата, като символ на мистичната Природа - символ, означаващ Луната и може да се замени с нея, понеже всички богини са били Лунни Богини - изображението на тази планета се поставя днес от теолозите между рогата на мистичния Луцифер . Именно благодарение на фантастичното тълкуване на древното предание, че Венера се изменя едновременно (геоложки) със Земята и затова каквото и да ста¬не с едната, става с другата, и че техните взаимни изменения са били многобройни и велики, Св. Августин го повтаря, като отнася някои из¬менения в очертанията, цвета и даже в орбитите именно към този тео-логически изтъкан характер на Венера-Луцифер. Той даже отива тол¬кова далеч в своята благочестива фантазия, че свързва последните из¬менения на Планетата с Ноевия и митичен Потоп, който уж е бил 1796 г. пр. Хр.
Тъй като Венера няма спътници, алегорично се твърди, че Аспхуджит (тази „Планета") е осиновила Земята, родена от Луната, „ която е надраснала своята майка и е причинила много грижи " - намек за окул¬тната връзка между тези две тела. Управникът на (Планетата) Шукра толкова заобичал своето осиновено дете, че се въплътил като Ушанас и й дал съвършени закони, които в по-късни векове са били пренебрегва¬ни и даже отхвърлени. Друга алегория в Хариванша казва, че Шукра се отправил към Шива и го помолил да защити неговите ученици даити и асури от войнстващите Богове; и за да преуспее в своята цел, той изпълнил йогийски обред - „поемайки дима на отпадъците, стоейки надолу с главата в продължение на 1000 години". Това се отнася за силния нак¬лон на оста на Венера - достигащ до петдесет градуса - и до вечните облаци, които я обвиват. Но се отнася до физическия строеж на Плане¬тата. Окултният Мистицизъм има отношение само към нейния Управ¬ник, вдъхновяващия я Дхиан-Коган. Алегорията, твърдяща, че Вишну е бил прокълнат от Шукра и затова е трябвало да се въплъти седем пъти на Земята като наказание за убийството на майката на Шукра, е пълна с окултен и философски смисъл. Това не се отнася до Аватарите на Виш¬ну, тъй като те са девет - десетият все още трябва да дойде, - а до Расите на Земята. Венера или Луцифер - Шукра и Ушанас - самата планета е Носител на Светлината на нашата Земя както във философс¬ки, така и в мистичен смисъл. В ранните времена това е било добре известно на християните, тъй като един от първите римски папи, Пон-тиф, е носил името на Луцифер. Всеки свят има своя майка Звезда и сестра Планета. Така Земята е осиновено дете и по-малък брат на Вене¬ра, но нейните обитатели принадлежат на своя род... Всички съзнател¬ни, завършени същества (завършените седмични хора или висшите съ¬щества) получават от самото начало форми и организми в пълна хармо¬ния с природата и състоянието на Сферата, която обитават .
Сферите на Битие или Центровете на живота, явяващи се отделни нуклеи, пораждащи своите хора и животни, са безкрайни; нито една от тях няма прилика със своята сестра-спътница или с някоя друга плане¬та, що се отнася до нейното собствено и специално потомство.
Всички притежават двойнствена природа, физическа и духовна.
Нуклеолите са вечни и постоянни; нуклеите са периодични и край¬ни. Нуклеолите съставят част от Абсолюта. Те са като амбразури в тази черна и непроницаема крепост, завинаги скрита от човешкото или даже Дхианичното зрение. Нуклеите са светлина на вечността, излизаща от нея. Именно тази СВЕТЛИНА, която се кондензира във форми - „Влас¬телини на Битието" - първите и най-високите сред тях представляват колективно ДЖИВАТМА или Пратяг-Атма (която, представено симво¬лично, излиза от Параматма. Това е и Лотоса на гръцките философи, появяващ се в началото на всяка нова Манвантара). От тях в низходящ ред - облечени във вечно уплътняващите се вълни на тази Светлина, която става груба Материя на обективен план - произлизат многоброй¬ните йерархии на творческите сили: някои от тях нямат форма, други притежават определена форма, а трети, най-низшите (Елементалите) нямат принадлежащи им форми, а се обличат в каквато и да е форма, според съществуващите условия.
И така, в духовния смисъл съществува само единно Абсолютно Упадхи (Основа), ,от което и в което се изграждат за манвантарните цели безброй основни центрове, където се извършват световните циклични и индивидуални Еволюции по време на периода на дейност.
Вдъхновяващите Разуми, оживяващи тези различни Центрове на Би¬тие, се наричат Хора, зад границите на Великата Планинска Верига , без каквото и да е подреждане, като Ману, Риши, Питри , Праджапати и т.н., и като Дхиани-Будди, Когани, Мелха (Богове на Огъня), Бодхисатви и друти от тази страна. Истински невежите ги наричат Богове; не¬посветените учени - Единен Бог; Мъдрите, Посветените, почитат в тях само Манвантарните прояви на ТОВА, което нито нашите създатели (Дхиан-Коганите), нито техните твари не само не могат да обсъждат, но даже и нещо да знаят. АБСОЛЮТА не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не го е виждал и не го е постигал в течение на периодите на съществуване. Изменящото се не може да знае Неизменящото се, както това, което живее, не може да постигне Абсолютен Живот.
„Затова човек не може да познава по-висши Същества от своите соб¬ствени Прародители." „Също така той няма да им се покланя", но трябва да научи как се е появил на света.
Числото Седем, основното число сред всички в религиозната систе¬ма на всеки народ от Космогонията и до човека, трябва да има своя основна причина. У древните американци се среща толкова често, кол¬кото сред архаичните арийци и египтяни. Този въпрос ще бъде по-пъл¬но разгледан във втората част на настоящия том, а засега тук могат да се изложат няколко факта. Авторът на „ Sacred Mysteries among the Mayas and the Quiches, 11 500 уеаrs аgо 1" казва:
„Явно числото седем е било рar ехсеlleпсе свещено число сред всич¬ки цивилизовани народи от древността. Защо? На този въпрос никога не е бил даден удовлетворителен отговор. Всеки народ е давал различ¬но обяснение, според характерните догми на своята (екзотерична) ре¬лигия. Не може да има съмнение, че за посветените в съкровените Мис¬терии то е било число на числата. Питагор... го нарича „Носител на Живота", съдържащ в себе си тяло и душа, тъй като се състои от четво-рица, т.е. на Мъдростта и Разума; и Троица или действие и материя. В Маtrem и в Оratio император Юлиан се изразява така: „Ако аз се бях докоснал до върха на посвещението в нашите съкровени Мистерии, които халдейците са посветили на Вакх, почитайки бога със седемте лъча, посвещавайки им душата си, аз бих казал неизвестни неща - съ¬вършено неизвестни на тълпата, но добре познати на благословените Теурги".
И кой от познаващите Пураните, Книга на Мъртвите, Зенд Авес-та, асирийските таблички и накрая Библията, от наблюдавалите пос¬тоянното повторение на числото Седем в тези народни записи от най-далечени и от по-близки времена, идващи от несвързани и раздалече-ни от огромни разстояния народи, кой, повтаряме ние, може да разг¬лежда като съвпадение или случайност следващия факт, приведен от същия този изследовател на древните Мистерии? Говорейки за преоб¬ладаването на числото Седем като мистично сред обитателите на „За¬падния Материк" на Америка, той добавя, че това е не по-малко забеле¬жително, тъй като:
„То често се среща в Попол Вух. Освен това го намираме в седемте семейства, които според Сахагун и Клавигеро са съпровождали мис¬тичната личност с име Вотан, прославения основател на великия град Начан, отъждествявай от някои с Паленка. В седем пещери , от чиито дълбини според преданието са излезли предците Нахуалти. В седемте града на Сибола, описани от Коронадо и Низа... в седемте Антилски острова, в седем герои, които, както казват, се спасили от Потопа."
Освен това - и в изобразяването на Героите, чийто брой във всяко предание за Потопа винаги е един и същ - започвайки от седемте Риши, спасени с Вайвасват Ману, чак до Ноевия ковчег, в който са били взети животни и птици и всичките живи твари по „седем" двойки. Така виж¬даме, че 1, 3, 5, 7 са съвършени, понеже са напълно мистични, като числа с преобладаваща роля във всяка Космогония и еволюция на жи¬веещите същества. В Китай, в каноничната „Книга на Смените " - И-Цзин или преобразяване в смисъл на „еволюция" - 1,3,5,7 се наричат „небесни числа".
Това обяснение става очевидно, ако разгледаме древните Символи -всички те са основани и започват от числата, съдържащи се в Древния Манускрипт, представен в предговора на първи том. , Символ на ево¬люцията или преминаването в зараждане или Материята, е запечатан на древни мексикански скулптури или рисунки, както и в кабалистич-ния Сефирот и египетския Тау. Изследвайте мексиканските манускрипти (Аdd. МSS. Британски музей, 9789) и вие ще намерите този символ в дървото, чийто ствол носи десет Плода, готови да бъдат откъснати от мъж и жена, които стоят от двете му страни, а от върха на дървото в хоризонтална посока надясно и наляво се простират два клона, образуващи съвършено (Тау); освен това на краищата на тези два клона виси по един троен грозд, а птицата - птицата на безсмъртието, Атма или божествения Дух — се намира между тези клони, проявявайки по такъв начин числото седем. Чрез това се предава същата мисъл, както и чрез дървото на Сефиротите - десет като цяло, но когато е отделено от горната си триада, то остава седем. Това са небесните плодове, на брой десет или , 10, родени от две невидими семена, мъжко и женско, об¬разуват 12 или Додекаедър на Вселената. Мистичната система съдържа •, централна точка; 3 или ; 5, ; и 7 или ; или отново ; триъгъл¬ник в квадрата и точката на синтеза в два преплетени триъгълника. Та¬ка е положението в Света на Прообразите. Феноменалният свят дости¬га своята кулминация и отражение на всичко съществуващо у ЧОВЕ¬КА. Затова той е мистичен квадрат - в своя метафизичен аспект - Тет-раксис; и става Куб на плана на съзиданието. Неговият символ е разгър¬нат куб и 6 става 7 или , 3 хоризонтални (женско начало) и 4 верти¬кални; и това е човек, кулминация на Божеството на Земята, чието тяло е кръст от плът, в който, чрез който и на който той постоянно разпъва и предава на смърт божествения Логос или своето ВИСШЕ АЗ. Всяка Космогония и Философия твърдят:
„Вселената има Управник (Управници колективно) над себе си, кой¬то се нарича СЛОВО (Логос), Произвеждащия Дух е негова Царица. Двамата проявяват Първичната Мощ след ЕДИННИЯ."
Това са Дух и Природа, образуващи заедно нашата илюзорна Вселе¬на. Тези неразделни двама пребивават във Вселената на Представите дотогава, докато тя продължава, а след това отново се потапят в Пара-браман, Единния, вечно неизменния. „Духа, чиято същност е вечна, единна и самосьщна, проявява чистата ефирна Светлина - двойнствена Светлина, неуловима от елементарните чувства- според Пураните, Биб¬лията, Сефер Йецира, гръцките и латинските Химни, Книгата на Хер-мес, халдейската Книга на Числата, езотеризма на Лао-цзи и всички останали. В Кабала, която обяснява тайния смисъл на Книгата Битие, тази Светлина се явява Двойнствен Човек или андрогинни (по-скоро безполови) Ангели, с родово име Адам Кадмон. Именно те завършват човека, чиято ефирообразна форма е проявена от други божества, но много по-ниски същества, които уплътняват тялото с глина или с „прах на земята" - всъщност това е алегория, но толкова научна, колкото и всяка Дарвинова еволюция, само че по-вярна.
Авторът на „ Source of Measures " казва, че основата на Кабала и всич¬ките й мистични книги почива на десетте Сефироти; че има основна Истина. Той изобразява тези десет Сефироти или 10 числа по следния начин:

„Кръгът е нулата: неговият вертикален диаметър е първият или пър¬воначалният Единен (Слово или Логос), от който произлизат 2, 3 и т.н. до 9, границата на единиците. 10 е първото Божествено Проявление , съдържащо в себе си всяка мощ на точното изразяване на пропорциите - свещеното Jod. Същата тази Кабала ни учи, че Сефиротите са били числа или еманации на небесната Светлина (20612 към 6561); те са де¬сет Думи, ДБРИМ, 41224; светлина, чиято проява са били, и се явил Небесния Човек - Адам - КДМ (144 - 144); Светлината, според Новия завет, (41224) създал Бог; точно така е, както по Вехтия завет, Бог (Ал-хим, 31415) създава Светлината (20612 към 6561) ".
И така, в Окултизма, както и в Кабала, има три вида Светлина: 1) Абстрактна и Абсолютна Светлина, която е Мрак; 2) Светлината на Про-явеното-Непроявеното, наричана от някои Логос; и 3) Светлината на последния, отразена в Дхиан-Коганите, по-малките Логоси - Елохим колективно, които на свой ред го изливат в Обективната Вселена. Но в Кабала - преиздадена и внимателно прегледана от кабалистите на три¬надесети век, за да я съгласуват с християнските догми -трите Светли¬ни са описани така: 1) ясна и проникваща светлина на Йехова; 2) отра¬зена Светлина; и 3) Светлината в Абстрактното.
„Тази Светлина, взета абстрактно (в метафизичен и символичен сми¬съл), е Елхим (Елохим, Бог), докато ясната, проникваща Светлина е Йехова. Светлината на Алхим принадлежи на света въобще, но Светлината на Йехова има отношение към главното създание, човека, когото тя е проникнала и създала."
Авторът на „Source of Measures " правилно насочва вниманието на читателя към съчинението на Инман „Аncient Faiths Embodied in Ancient Names ", II, 648.Там една гравюра изобразява Vesica piscis, Мария и Емблемата на Женското начало, изкопирана от изображение в Псал¬тира, посветен на Благословената Дева Мария, отпечатан във Венеция през 1542.
И поради това, както забелязва Инман, „тази гравюра, притежаваща разрешението на Инквизицията и следователно - ортодоксална", ще покаже на читателя какво именно е разбирала латинската църква под „проникваща мощ на светлината и нейните следствия". Как ужасно са били изопачени от християнските тълкуватели и най-благородните, най-величествените и най-възвишените представи на Източната Филосо¬фия за Божеството, приложили ги в най-грубите антропоморфни пред¬стави!
На Изток окултистите наричат това Светлина на Дайвипракрити, а на Запад Светлина на Христа. Това е Светлина на Логоса, непосред¬ствено отражение на вечно Непознатия на плана на Вселенското прояв¬ление. Привеждаме тълкуването на това, дадено от съвременните хрис¬тияни от Кабала. Както се твърди от току-що споменатия автор:
„Терминът Елохим-Йехова се прилага към съвкупността на света въобще, с неговия главен фактор - човека. В извадки от Зохар, за дока¬зателство, че Кабала изтъква доктрината за Троицата, негово преподо¬бие д-р Касел (кабалист) между другото казва: „Йехова е Елохим (Алхим)"... Посредством три крачки Бог (Алхим) и Йехова стават тъждест¬вени и въпреки че са разделени, поотделно и заедно те произлизат от същия Единен."
Така Вишну става Слънце, видим символ на Безличното Божество. Вишну е описан като „крачещ през Седемте области на Вселената с три крачки " (предвижвания). Но за индусите това представлява екзо-терично описание, външна догма и алегория, докато кабалистите му придават езотеричен и краен смисъл. Но да продължим:
„Както е показано, Светлината е 20612 и 6561, като точен израз на интегралното и числено отношение на диаметъра към окръжността на кръга. Бог (Алхим, т.е. 31415 към Един, изменена форма на казаното по-горе) е съкращение на това. за да се получи Единица - Един, като обща основа за всички изчисления и измервания. Но за създаването на животинския живот и на мерките на времето или лунната година на това въздействие, което предизвиква зараждане в ембрионално разви¬тие, числата на мерките на Йехова (човек е подобен на мярката на Йе¬хова), т.е. 113 към 355 трябва да се разгледат специално. Но последно¬то отношение е само изменена форма на Светлината или 20612 към 6561, като величината бидейки само изменение на този същия (т.е. 20612 към 6561 е 31415 към едно и 355 към 113 е 31415 или Алхим или Бог), и така, за да може едното да влиза и да произлиза от другото - това са 1рите крачки, чрез които Единството и тъждествеността на божес¬твените имена могат да бъдат доказани. Т.е., тези двата са само измене¬ние на същото отношение, именно отношението Целта на това пояс¬нение е да се докаже, че същите символични измерения се употребяват и в Кавала, и в Трите Завета на Библията, и в Масонството, както току-що видяхме.
И така, Сефиротите са описани преди всичко като Светлина, т.е. самите те са нейна функция, в действителност те са същото, което е и манифестацията на Еин-Соф; те са такива по силата на факта, че „ Свет¬лината " представлява отношение на 20612 към 6561, само част от „Ду¬мата" ДБРИМ. 41224 или Думата ДАБАР, 206 (=10 лакти). В Кабала Светлината дотолкова е главен аргумент за обяснението на Сефироти¬те, че най-знаменитата книга на Кабала се нарича Зохар или „ Светли¬на". В нея намираме следния израз: „Безкрайността е била съвършено непозната и не е разпространявала Светлина, докато блестящата точка със сила не пробила видимостта". Когато Той отначало приел форма (Венеца или първата Сефирота), той проявил от нея девет блестящи светилника, които, излъчвайки чрез нея, „разпрострели ярка светлина във всички посоки" - т.е. тези девет с неговата една (която е била нача¬ло като по-високо от деветте), заедно са изграждали 10, т.е. или или свещените Десет (числа или Сефиротите), или Jod— и тези числа били „ Светлина ". Именно така, както и в Евангелието от Св.Йоан, Бог (Алхим 31415 към едно) е бил тази Светлина (20612 към 6561), „чрез която (Светлината) са били сътворени всички неща."
В Книгата Сефер Йецира или „Числото на Творението" целият про¬цес на Еволюцията е показан в цифри. В „32-ата Пътя на Мъдростта" на това съчинение числото 3 се повтаря четири пъти, а числото 4 - пет пъти. Затова Мъдростта на Бога се съдържа в числата (Сефрим или Сефирот), тъй като думата Сефер (или С-ф-р, когато е лишена от глас¬ни) означава „да се пише с тайни знаци". И затова ние срещаме у Пла¬тон твърдението, че „като строи Вселената, Божеството прилага зако¬ните на Геометрията".
Кабалистичната книга Сефер Йецира започва с твърдението за скри¬тата мъдрост на Алхим в Сефрим, т.е. Елохим в Сефиротите.
„В трийсет и два пътя скритата мъдрост утвърдила Jah , IHVH, Тза-бао, Елохим на Израел, Алхим на Живота, Ел на Благодатта и Мило¬сърдието - Висшия, най-висшия Пребиваващ в небесната Висота и Ца¬ря на Вечността и Неговото Име е Свято! в Три Сефрима, а именно: В -S' ph-r, V-S'рh-r, V-Siph-o-r"
Ралстън Скинер продължава:
„Това тълкуване показва „скритата мъдрост" на първоначалния текст чрез същата скрита мъдрост, т.е. чрез употребяване на думи, обоз¬начаващи особен ред от числа и особена фразеология, показващи твър¬де ясна система, която така точно е приложима за еврейската Библия... Развивайки своя план, за да го усили и за да завърши подробното си изложение в общ постулат, а именно, една дума „ Сефрим " (Сефирот), числото на Йецира, авторът пояснява разделянето на тази дума на три производни; игра с обикновената дума с-ф-р (s-рh-r) или число.
Княз Ал-Казари казва на равина: „Аз искам сега да ми съобщиш няколко от най-главните или ръководещи принципа на Естествената Философия, които, както ти казваш, в миналите времена са били изгра¬дени от тях (мъдреците на древността)". На това равинът отговаря: „Към подобни принципи принадлежи Числото на Творението на отеца на на¬шата раса Авраам", т.е. Аврам и Авраам или числото 41224 и 41252. След това той казва, че тази книга на числата разглежда учението на „Алхим-ството и .Един-ството именно чрез (ДБРИМ), числата на дума¬та Пуми". Т. е., тя учи на употребата на отношението 31415 към едно чрез 41224. Последното число в описанието на Заветния Ковчег е било разделено на две части от два каменни скрижала, на които тези ДБРИМ или 41224 били написани или издълбани - или 20612x2. След това той пояснява тези три думи, взети като производни, като добавя по отноше¬ние на едната от тях - „и Алхим (31415 към Един) казал: „Да бъде Свет¬лина (20612 към 6561)". Приведените думи в текста са следните:

И пояснявайки ги, равинът казва: „Те сочат, че Алхим-ството (31415) и Един-ството (диаметър към Алхим) чрез Думи (ДБРИМ = 41224), означават, от една страна, безкраен израз на разнородни творения, а от друга, крайния хармоничен стремеж към Единство", (както всеки знае,това е преподаваната в училище математическа функция рi, която измерва, претегля и изчислява звездите в небесата и все пак ги връща назад към крайното единство на Вселената) посредством думи. Тяхна¬та завършваща съгласуваност се усъвършенства в това Единство, кое¬то ги утвърждава и което се съдържа във

Те. в своето първо тълкуване равинът пропуска jod или i от едната от думите, а след това отново ги възстановява. Ако вземем величините на тези производни думи, ще видим, че те са представени като 340,340 и 346 - заедно съставят 1026 и общата дума се подразделя на тях, за да прояви тези числа, които чрез Т 'мура могат да бъдат изменени по раз¬личен начин за постигането на различни цели."
Молим читателя да се върне към Станса IV от първи том, към Стих 3 и Коментарите , за да намери там, че 3, 4, (7) и три пъти седем или 1065, числото на Йехова, се явява числото 21 на Праджапати, спомена¬ти в Махабхарата или трите сефри (думи в цифри или числа). И това сравнение на Творческите Сили на Древната Философия с антропо-морфния Творец на екзотеричния юдаизъм (тъй като езотеризмът на евреите сочи неговата тъждественост с Тайната Доктрина) ще отведе изучаващия до откритието, че в действителност Йехова е само „Лунен" Бог и Бог на „зараждането". На всеки добросъвестен изследовател на Кабала е добре известен фактът, че колкото по-дълбоко вниква в нея, все повече се убеждава, че ако Кабала - или това, което е останало от нея - не бъде прочетено в светлината на Източната Езотерична Фило¬софия, нейното изучаване, следвайки линиите, начертани от екзотеричния юдаизьм и християнство, ще стигне само до откритието, че моно¬теизмът и на двете не е по-възвишен от древното поколение на звезди¬те, оправдано днес от съвременната астрономия.
Кабалистът не престава да повтаря, че Първоначалният Разум нико¬га не може да бъде разбран. Не само това, а не може да бъде ограничен по място, тъй като той трябва да остане безименен и отрицателен. Но тъй като Еин-Соф - „Неизвестно и НЕНАРЕЧЕНО" - не е могло да бъде проявено, То е било представено като проявяващи Проявени Си¬ли. Следователно човешкият разум може и трябва да има работа само с Неговите Еманации. Християнското Богословие, отхвърляйки доктри¬ната на Еманациите и заменяйки ги с непосредствени и съзнателни Тво¬рения на Ангелите и всичко останало от нищо, сега се намира безна¬деждно между свръхнатурализма или чудото и материализма. Извън-космическия Бог е съдбовен за Философията; интра-космическото Бо¬жество, т.е. Дух и Материя, неделими един от Друг - е философска необходимост. Разделете ги и това, което остава, е грубо суеверие под маската на емоционалността. Но защо да се прилагат „закони на гео¬метрията", по израза на Платон, защо да се представят тези Еманации във вид на безкрайна аритметична таблица? На този въпрос чудесно е отговорил току-що споменатият автор, който казва:
„За да стане физическо познание, умственото познание трябва да има космическия принцип на Светлината; и благодарение на това на¬шият умствен кръг може да стане видим чрез светлината; или за своето пълно проявяване кръгът трябва да стане физически видим или самата Светлина.
Подобни представи, формулирани по този начин, са станали основа за Философията на Божественото (Начало), което се проявява във Все¬лената."
Това е философия. Но съвсем друго е, когато виждаме, че равинът в „A1-Сhazari" казва:
„Под с ф-р трябва да се разбира изчисление и претегляне на създа¬дените тела. Тъй като изчислението, чрез което тялото трябва да бъде построено в хармония или симетрия, чрез което то трябва да бъде пра¬вилно изградено и да съответства на нужната цел, се състои като краен резултата от числа, обем, маса, тегло; координирано съотношение на движенията, след това, хармонията на музиката, трябва да бъдат напъл¬но съгласувани чрез числата, а именно с'ф -р... Под думата Сипор (с'фор) трябва да се разбира думата Алхим (206 - 1 от 31415 към едно), в които замисълът се присъединява или приравнява към скелета или формата на изграждане; например, било е казано - „Да бъде Светлина". Работа¬та е започнала с произнасянето на Думите, т.е. когато числата на рабо¬тата са се проявили."
Това означава да се материализира духовното без всякаква съвест. Но не винаги Кабача е била така добре приспособена към антропо-монотеизтичните представи. Сравнете това с която и да е от шестте школи в Индия. Например, в Санкхя-Философията на Капила - ако, казано алегорично, Пуруша не застане на раменете на Пракрити, втора¬та остава лишена от разум, докато първият остава без нея бездеен. Ето защо Природата (в човека) трябва да стане съединение на Дух и Мате¬рия, преди той да се превърне в това, което е; и Духа, скрит в материята, трябва постепенно да се пробуди за живот и съзнание. Монадата тряб¬ва да премине през своите материални, растителни и животински фор¬ми, преди Светлината на Логоса да се събуди в животинския човек. Поради това дотогава той не може да се нарече „човек", а трябва да се разглежда като Монада, затворена във вечно сменящи се форми. Ево¬люцията, а не Творението чрез Слово, се признава от Философите на Изтока, даже и в екзотеричните писания. Ех oriente 1их. Даже и името на първия човек в Мойсеевата Библия води началото си от Индия, неза¬висимо от отрицанията на проф. Макс Мюлер. Евреите са получили своя Адам от халдейците; и Адам - Адами е съставна дума и поради това многообразен символ, който потвърждава окултните догми.
Тук не е място за филологически изследвания. Но може да се при¬помни на читателя, че думата Ад и Ади означава на санскритски „Пър¬ви"; на арамейски език „Един" (Ад-ад „единен"); на асирийски „Ба¬ща", оттук Ак-ад или „Баща-Създател" . И след като това твърдение се смята за правилно, става доста трудно да се ограничава Адам в терито¬рията само на Мойсеевата Библия и в него да се вижда само еврейско име.
Съществува бъркотия сред атрибутите и генеалогията на Боговете в техните Теогонии, Алфата и Омегата на съчиненията на тези симво¬лични науки, както са предадени на света от полупосветени брамински и библейски писачи. Но подобно объркване не би имало място сред ранните народи, потомци и ученици на Божествените Наставници, тъй като атрибутите и генеалогиите са били неразривно свързани с космо-геническите символи, Боговете са били живот и животворящ „прин-цип-дума" на разнообразните области на Вселената. Никъде и у нито един народ не се позволявало обсъждане, простиращо се зад граници¬те на тези проявени Богове. Безграничното и безкрайно единство оста¬вало у всички народи девствена и охранявана област, където не е про¬никвала човешката мисъл и която не е била докосната от безплодни обсъждания. Единственото споменаване на това е било кратка предста¬ва за нейното диастолично и систолично свойство, нейното периодич¬но разпространение или разширяване и съкращаване. Във Вселената, с всички безброй мириади нейни системи и светове, изчезващи и отново появяващи се във вечността, очовечените сили, или Боговете, техните души, е трябвало да изчезнат от видимост заедно със своите Тела. Как¬то гласи нашият Катехизис:
„Диханието се връща във Вечното лоно, което го издишва и вдиш¬ва. "
Във ведическата, както и във всяка друга Космогония, Идеалната Природа, Абстрактното Пространство, в което тайнствено и невидимо се заражда всичко съществуващо, съдържащо се във Вселената, има същата женствена страна на пораждащата мощ в Природата. Адити е Сефира и София на гностиците, и Изида, девствената майка на Гор. Във всяка Космогония зад „Творящото" Божество и над него пребивава По-висше Божество, Планиращо, Архитект, по отношение на което Тво¬реца е само изпълнител-посредник. И още по-високо, над и около, вът¬ре и отвън се намира Непознаваемото и Неизвестното, Източник и При¬чина на всички тези Еманации. По този начин става лесно да се разбере причината за това, че Адам се среща в халдейските писания, несъмне¬но по-ранни от книгите на Мойсей. На асирийски Ад означава „Баща", а на арамейски Ад е „Един" и Ад-ад „единен", докато Ак на асирийски е „създател". Така Ад-ам-ак-ад-мон станал Адам-Кадмон в Кабала (Зо-хар), означавайки, както е било, „Единен (син) на божествения Баща, или Творец", тъй като думите ам и ом са означавали някога в почти всеки език божествен или божество. По този начин Адам-Кадмон и Адам-Адами са започнали да означават „Първата Еманация на Бащата-Майка или Божествената Природа", или дословно - „Първия Божест¬вен". Лесно е да се разбере, че Ад-Аргат (или Астер'т, сирийската Боги¬ня, съпруга на Ад-он, главния бог на Сирия или еврейския Адонай), както и Венера, Изида, Иштар, Милита, Ева и т.н. са тъждествени с Адити и Вак на индусите. Всички те са „Майки на всичко живо" и „Бо¬гове". От друга страна - погледнато космически и астрономически -всички Богове с мъжко начало отначало са били „Слънчеви Богове", след това - теологически - те станали „Слънца на Праведността" и Логоси, чийто символ било Слънцето . Всички те са Протогоноси -Първородени - и Микропросопоси. При евреите Адам-Кадмон е бил същото, което е и Атамаз, Тамаз или Адонис на гърците - „Единен от Бащата и с Бащата" - като при това „Бащата" станал по време на по-късните раси Хелиос, Слънцето, така както например и Аполон Карне¬йос , който бил „Слънце-роден", Озирис, Ормазд и прочее, всички те са били превърнати по-късно в още по-земни типове; подобни на Проме-тей, прикован на планината Казбек, Херкулес и много други фалически символи. В Зохар се казва:
„Човек бил създаден от Сефиротите (също така и Елохим-Иаве) н те зародили с общи сили земния Адам. "
За това в Книгата Битие Елохимите казват: „Човекът стана подо¬бен на нас". Но в индуската Космогония или „Творение" Брама-Прад-жапати създава Вирадж и Риши духовно; и затова последните опреде¬лено се наричат „От Разума родени Синове на Брама"; и този особен начин на зараждане е изключвал всякакви фалически представи, във всеки случай у ранните народи. Този пример е много показателен и открива съответната духовност и на двете народности.
3. ВЛАСТЕЛИНА КАЗАЛ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ: „АЗ ЩЕ ТИ
ИЗПРАТЯ ОГЪН, КОГАТО ЗАПОЧНЕ ТВОЯТА РАБОТА. ИЗДИГНИ
СВОЯ ГЛАС ДО ДРУГИТЕ ЛОКА; ОБЪРНИ СЕ КЪМ СВОЯ ОТЕЦ,
ВЛАСТЕЛИНА НА ЛОТОСА (а), МОЛИ НЕГОВИТЕ СИНОВЕ...
ТВОЯТ НАРОД ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ОТЦИТЕ . ТВОИТЕ ХОРА
ЩЕ СА СМЪРТНИ. ХОРАТА НА ВЛАСТЕЛИНА НА
ПРЕМЪДРОСТТА СА БЕЗСМЪРТНИ, НО НЕ СИНОВЕТЕ НА
СОМА . ПРЕСТАНИ ДА РОПТАЕШ (b). СЕДЕМТЕ ПОКРОВА
СА ОЩЕ НА ТЕБЕ... ТИ НЕ СИ ГОТОВА. ТВОИТЕ ХОРА НЕ СА
ГОТОВИ" (с).
(а) Кумуда-Пати е Луната, родител на Земята, в неговата област Со¬ма-Лока. Въпреки че Питри или Отците са Синове на Боговете, а на друго място са синове на Брама и даже просто Риши, в повечето случаи те са известни като Лунни Предци.
(b) Питри-Пати - Властелин или Цар на Питри, Яма - Бог на Смърт¬та и Съдия на смъртните. Хората на Будха, Меркурий, казано метафо¬рично, са „безсмъртни" благодарение на своята Мъдрост. Такова е об¬щото вярване на тези, които предполагат, че всяка звезда или планета е населена; има учени, сред тях е Фламарион, които горещо вярват в това, както на базата на логични основания, така и на астрономически дан¬ни. Луната е низше тяло даже в сравнение със Земята, а камо ли по отношение на другите планети, затова земните хора, породени от ней¬ните Синове - Лунните Хора или Предци, - от нейната обвивка или тяло, не могат да са безсмъртни. Те не могат да се надяват да станат наистина самосъзнаващи и разумни хора, ако не бъдат така да се каже „завършени" от други създатели. Така в Пураническата легенда синът на Луната (Сома) Будха (Меркурий) е разумен и мъдър, защото е дете на Сома, Управника на невидимата Луна, а не на Инду, физическата Луна. По този начин Меркурий метафорично се явява по-големия брат на Земята - неин заварен брат, така да се каже, дете на Духа - докато тя (Земята) е порождение на тялото. Тези алегории имат по-дълбок и нау¬чен смисъл - астрономически и геологически - отколкото това ще до¬пуснат нашите съвременни физици. Целият Цикъл на първата „Война на Небесата", Тарака-Майа, също е изпълнен както с философски, така и с космогенни и астрономични истини. В него може да се намери раз¬казана историята на техните Богове и Управници, биографиите на всички Планети. Ушанас (Шукра или Венера), сърдечен приятел на Сома и враг на Брихас-пати (Юпитер), „Наставника на Боговете", чиято жена е Тара или Тарака, била похитена от Луната (Сома) - „от което той родил Будха" - взел също дейно участие в тази война против „Боговете", за което бил свален от Демонично (Асура) Божество и такъв останал той до днес.
Тук думата „хора" се отнася към небесните Хора или към онези, които в Индия наричат Питара или Питри, Отци, Прародители на хората. Като имаме предвид съвременните хипотези, това не отстранява при¬видното затруднение в Учението, което сочи тези Прародители или Пред¬ци като създаващи първите човешки Адами от своите хълбоци във вид на астрални сенки. И въпреки че това е напредък в сравнение с Адамо¬вото ребро, все пак ще изтъкнем геоложките и климатични затрудне¬ния. Още повече, такова е Окултното Учение.
(с) Организмът на човека е бил приспособяван във всяка Раса към окръжаващите го условия. Първата Коренна Раса била дотолкова ефир¬на, колкото нашата е материална. Потомството на Седемте Създатели, Проявили Седемте Първоначални Адама, разбира се, не се е нуждаело от изчистване на газовете, за да диша и живее в онази среда. Затова, колкото и силно да настояват поклонниците на съвременната наука за несъстоятелността на това учение, окултистьт твърди, че точно както е казано са били нещата преди еони години, даже преди еволюцията на лемуриеца, първия физически човек; еволюция, която е била преди 18 000 000 години.
Древните писания твърдят, че в началото на всяка местна Калпа или Кръг Земята се ражда отново; предварителната еволюция се описва в една от Книгите Дзиан и в Коментарите със следните думи:
„Както човешката Джива (Монада), влизайки в нова утроба полу¬чава ново тяло, подобно на това и Джива на Земята с всеки Кръг полу¬чава по-съвършена и плътна обвивка, след като отново се прояви от утробата на Пространството в обективността. "
Този процес, разбира се, се съпровожда с мъките на ново раждане, т.е. геоложки конвулсии.
Единственото споменаване на това се съдържа в един стих, в Книга¬та Дзиан.

4. СЛЕД ВЕЛИКАТА РАБОТА ТЯ ОТХВЪРЛИЛА СВОИТЕ
ТРИ СТАРИ ПОКРОВИ И СЕ ОБЛЯКЛА СЪС СЕДЕМ НОВИ,
И СЕ ПОЯВИЛА В СВОЯ ПЪРВИ.
Това се отнася до ръста на Земята, а в Стансата, говореща за Първи кръг, е казано:
„ След като неизменната (Авикара), неизменната Природа (Същ¬ност, Садоикарупа) се пробудила и се изменила (диференцирала се) в (състояние) причинност (Авякта) и от причината (Карана) станало свое собствено разделено следствие (Вякта), тя от невидима стана-' ла видима. Най-малкият от мачките (най-атомният от атомните или аниянсам) станал един и множество (Еканекарупа); и проявявайки Вселената, проявил също и четвъртата Лока (нашата земя) сред гир¬лянда от седем Лотоса. Ачюта станало тогава Чюта. "
Казано е, че Земята отхвърля „своите стари три" обвивки, тъй като това се отнася към трите предишни кръга, които вече е преминала; се¬гашният Кръг е Четвъртият от седем. В началото на всеки нов кръг, след периода на Обскурация, Земята - така както и останалите шест „Земи" - отхвърля, или се предполага, че отхвърля, своите стари Об¬вивки, както прави Змията; затова в Айтарея-Брахмана тя се нарича Сарпа-Раджни, „Царица на Змиите" и „Майка на всичко, което се дви¬жи". „Седем Обвивки", в първата от които тя се е явила сега, се отнася към седемте геоложки промени, които съпровождат и съответстват на еволюцията на Седемте Коренни Раси на човечеството.
Станса П, която говори за този кръг, започва с няколко пояснителни думи относно възрастта на нашата Земя. Хронологията ще бъде дадена на съответното място. В добавените към Стансата Коментари са споме¬нати две личности-Нарада и Асурамая, и подчертано последната. Всич¬ки изчисления са приписани на тази древна знаменитост и казаното по-долу ще запознае читателя, макар и повърхностно, с някои от тях.
ДВАМА АСТРОНОМИ ПРЕДИ ВРЕМЕНАТА НА ПОТОПА
За Източния изследовател на Окултизма две фигури са неразривно свързани с мистичната астрономия, хронология и техните цикли. Две величествени и тайнствени фигури се извисяват като два гиганта в Древ¬ното Минало, застават пред него всеки път, когато той е принуден да се обръща към Югите или Калпите. Кога, в кой доисторически период са живели те, не знае никой, с изключение на няколко души; не знае, или даже би могъл никога да не научи с тази достоверност, която се изисква от точната хронология. Това би могло да е преди 100 000 години, а би могло да е и преди 1 000 000 години - това е всичко, което външният свят някога ще знае. Мистичният Запад и Масонството гръмогласно говорят за Енох и Хермес. Мистичният Изток говори за Нарада, древен ведически Риши, и за Асурамая, Атланта.
Вече е намекваш, че от всички необясними характери в Махабхара-та и Пураните, именно Нарада, син на Брама и Матся Пурана, пото¬мък на Кашяпа и дъщерята на Дакша във Вишну Пурана, е най-тайнст¬вен. Споменавайки за него, Парашара му дава почетната титла Дева-Риши (по-скоро Божествен Риши, отколкото Полу-Бог) и въпреки това той е прокълнат от Дакша и даже от Брама: Той уведомява Канша, че Бхагаван или Вишну в екзотеризма ще се въплъти в осмото дете на Деваки и по този начин стоварва гнева на индуския Ирод върху майката на Кришна; и след това от облака, на който той седи - невидим като истински Манасапутра - възхвалява Кришна с възхищение от подвига на този Аватара, поразил чудовището Кешин. Нарада е тук, там и нав¬сякъде; и въпреки това нито една от Пураните не дава истинска харак¬теристика на този велик враг на физическото пораждане. Каквито и да са тези характеристики в индуския езотеризъм, Нарада- когото в Пред-Хималайския Окултизъм наричат Пеш-Хун, „Вестоносец" или гръцки Ангелос - е единственият довереник и изпълнител на всемирните запо¬веди на Карма и Ади-Будха; това е своеобразен, деен и вечно въплътя-ващ се Логос, който води и насочва човешките дела от самото начало на Калпа до нейния край.
Пеш-Хун е общо достояние, не изключително индуско. Той е тайнс¬твената управляваща разумна мощ, даваща импулс на Циклите, Калпите и световните събития и уравновесяваща тяхното движение. Той е видим приравнител на Карма в световен мащаб и вдъхновител и водач на най-великите герои на тази Манвантара. В екзотеричните трудове той се споменава под някои не съвсем ласкателни имена, такива като: Кали-Карака, Призоваващ споровете, Капи-Вактра, Маймунолик и да¬же Пишуна-Шпион, въпреки че на друго място той се нарича Дева-Брама. Даже сър Уилям Джонс е бил доста заинтригуван от този тайн¬ствен характер по данните, които е събрал за него в своите санскритски изследвания. Той го сравнява с Хермес и Меркурий и го нарича „крас¬норечив посланик на боговете". Всичко това, освен факта, че индусите го разглеждат като велик Риши, „който вечно странства по Земята, да¬вайки добри съвети", е накарало покойния д-р Кинили да познае в него един от своите дванадесег Месии. Може би той не е бил толкова далеч от истината, както мислят някои.
В печата не може да бъде обяснено кой всъщност е Нарада; освен това съвременното поколение на профани не би могло много да почер¬пи от това сведение. Но може да се отбележи, че ако в индуския Панте-он е имало Божество, което да прилича на Йехова, съблазняващ чрез „внушения" на мисли и „вкоравяване" на сърцата на онези, които той би искал да направи свои оръдия и жертви, това е именно Нарада. Само че той не е движен от желание да намери „предлог" да „мъчи" и с това да покаже, че „Аз съм Господ Бог твой". Също така той не действа по силата на някаква честолюбива или користна подбуда, а наистина - за да служи и насочва световния прогрес и еволюция.
Нарада е един от малкото изтъкнати характери, ако изключим някои Богове в Пураните, които посещават така наречените подземни или адови области на Патала. Дали е така или не - че Нарада се е научил на всичко, което е знаел, благодарение на своите сношения с хилядогла-вия Шеша, Змея, който носи Седем Патала и целия Свят като диадема на главите си и е велик учител по Астрономия - не може да се каже, но е несъмнено, че той превъзхожда учителя Гарга в своето познание за циклите. Именно на него е възложен нашият напредък, еволюция, съ¬що така и народните бедствия и благоденствия. Именно той предизвик¬ва войните и им слага край. В древните Станси на Пеш-Хуну се при¬писва изчислението и записа на всички бъдещи астрономически и кос¬мически цикли, а също и наставлението в областта на тази наука към първите съзерцатели на звездния свод. Именно Асурамая, както казват, основал всички свои астрономически трудове върху тези записи и оп¬ределил продължителността на всички минали геоложки и космически периоди и продължителността на всички бъдещи цикли, до края на то¬зи цикъл на живота или края на Седмата Раса.
Сред Съкровените Книги съществува труд, наречен Огледало на Бъ¬дещето, в който са записани всички Калпи вътре в Калпите и Цикли в недрата на Шеша или Безкрайното Време. Този труд се приписва на Пеш-Хуну-Нарада. Съществува и друг древен труд, който се приписва на някои Атланти. Хронологическите изчисления, които ще бъдат при¬ведени тук, са обаче на брамините, както е обяснено по-нататък; но мнозинството от тях също принадлежат към Тайната Доктрина.
Хронологията и изчисленията на посветените брамини са основани на индуските архиви за Зодиака и на трудовете на споменатия по-горе Астроном и Вълшебник - Асурамая. Атлантските писания за Зодиака не могат да са погрешни, тъй като те са били съставени под ръководст¬вото на първите наставници на човечеството, които сред другите неща са му преподавали и астрономия.
Но тук отново съзнателно и смело се срещаме с нова трудност. Ще ни кажат, че нашето твърдение е опровергано от науката в лицето на човек, почитан като велик авторитет (на Запад), що се отнася до всичко, срещано в санскритската литература - а именно проф. Албрехт Вебер от Берлин. За наше голямо съжаление не можем да помогнем за това, но сме готови да настояваме на казаното. Асурамая, когото традициите на епоса сочат като най-ранния астроном в Ариаварта, комуто „Слън¬чевият Бог е предал знанието за звездите" in propria persona, както твърди самият д-р Вебер, отьждествен от него по твърде мистериозен начин с гръцкия „Птолемайос" (Птоломей). Като при това за подобно отьждествяване не се привежда по-разумно основание от следното:
„Последното име (Птолемайос), както виждаме от надписа наПиядаси, се е превърнало в индускня „Турамая ", от което лесно е мо¬жело да произлезе името „Асура-Мая ".
Без съмнение е „могло", но същественият въпрос е в следното: съ¬ществуват ли някакви достоверни доказателства, че то така е произляз¬ло? Единственото приведено доказателство е това, че то трябва да е така:
„Тъй като... този Мая определено се отнася към Ромака-пура на Запад. "'
Майа тук е очевидна, тъй като нито един от санскритолозите сред европейците не може да каже къде се е намирала тази местност Рома¬ка-пура, като се изключи, разбира се, това, че е някъде „на Запад". Във всеки случай, след като нито един член на Азиатското Дружество или изтоковед от Запада никога няма да възприеме и няма да пожелае да се вслуша в учението на брамините, безполезно е да се вземат предвид възраженията на европейските изтоковеди. Ромака-пура, разбира се, била „на Запад", тъй като тя е част от загиналия Материк Атлантида. И също така е вярно, че