- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничетата изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст – скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втора година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим?... Пред нас масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 – по спирала.
- Загатнахте – колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте лия описали?
- „...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за „първия безполов човек на Земята”.
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време занапред... – Тръсна глава. – Ке биде разчетена. – И тихо допълни. – Она е история на човешкио род от първороднио син насам...”
(Незнайно защо, откак свят светува феноменалността предявява странни, трудно обясними предпочитания – компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава – поредно доказателство за това. – И двете с начално образование, но с недостижим самороден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга – старши научен сътрудник ( с ранг професор ) към закрития „Институт по сугестология” в София. Слава – извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика – б.а.)
Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!...”
Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: „Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития.” Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо – збрани изнасяне на пръстта от войници. Второ – с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
„...Защо бе всичко това? – Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название „Слава”. – Част от военните, вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопчите. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалния подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистичени изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюция та на разума. Доказва – не сме сами във вселената. Не сме и „проходили” още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите...” Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата „ден” може да означава столетие или хилядолетие.