|
Славянофилството - 2
Обезбългаряването
Людмил ЛАЗАРОВ
За да ни убедят, че сме славяни, големи усилия положиха историците. Траките и всички останали народи, за които споменахме в началото, не бяха проблем. Те били избити в сражения, пленени и изселени, умрели от епидемии. Готите са живели около 100 години тук, но след това всички до един се изселили на запад. Само славяните стоели в плътна, монолитна маса.
По-сложно беше с българите, защото те са ни оставили името и държавното устройство. Но само това. Най-напред ги нарекоха прабългари, защото не били като нас. Но и тогавашните славяни не са били като нас. Защо тях не нарекоха праславяни. Да сте чули за праруси, праунгарци или прафранцузи?
След това ги обявиха за тюркско племе. Измежду многото теории за произхода им (хунска, татаро-монголска, угро-уралска и т.н.) избраха тюркската, защото сме били пет века под турско робство и естествено не бихме желали да бъдем турки. Това, че един турчин не може да произнесе правилно думи като Крум и Плиска, изобщо не ги смущаваше. Това, че в нашия език от преди турското робство бяха намерени само 14 тюркски думи, също не ги смути. Ами да. Те не са оставили следи в нашия език, защото са били много малко. “Ордицата” на Аспаруха е броела около 10 000 души. Толкова можели да се поберат в Онгъла* край делтата на Дунав. Това, че са владеели земята от Днепър до Стара планина се премълчаваше. Не беше много ясно как тази “ордица” е могла да победи войската на Византия, и то не в някакво епизодично сражение, а така, че византийците да сключат договор за мир и да им плащат данък.
Те са били полудиво чергарско племе. Ниски, с дръпнати очи и криви крака, защото непрекъснато яздели ниските си, жилави, рунтави кончета. Пиели кумис и ядели конско месо, което държели под седлата си. Биели се много добре и имали много добра държавна организация. За какво ли му е на едно полудиво чергарско племе държавна организация? Съвършеният си календар взели от китайците. За какво ли им е бил и той?
В намерените от Първото българско царство надписи пред името на владетеля стои титлата канасюбиги. Като не знаеха какво означава това и като не намериха такава дума в тюркските езици, преведоха го като хан ювиги, защото тюрките имат ханове. И това “хан” влезе в учебниците, виси по табелите на улиците. Титуловани историци и сега ни го повтарят по телевизията. И на всичко отгоре някои се възмущават, че македонските историчари изопачават и фалшифицират историята. Интересно от кого ли са се научили.
Езикът ни го нарекоха славяно-български. Да сте чули за славяно-руски, славяно-полски, или славяно-чехски? И историята на Паисий била “История славяноболгарская” Но никой никога не ни показа заглавната страница, където пише това. Наскоро научих, че там няма “славяно”. И как да не възкликнеш като Паисий: “О, неразумний юроде. Поради що се срамиш да се наречеш болгарин”? Забележете българин, а не славянобългарин.
Многобройните дворцови титли отминаха с гордо и тъпо мълчание. Българин означавало смесен или крайненец. Големите строежи на Плиска с техния “Салтико-Маяцски” начин на градеж, който се различава от византийския, също не ги впечатли. Могли са да наемат чужди майстори. Защо му е било на това полудиво чергарско племе да строи такава столица? Та нали са чергарували със стадата?
По тези и други въпроси може още много да се прочете в трудовете на Петър Добрев. На този мъж моето дълбоко уважение. Колкото и да го пренебрегват, колкото и да го премълчават, колкото и да го критикуват, той извърши голямо дело за реабилитацията на българите.
Трябва все пак да бъдем благодарни на нашите “историци”, че поне името ни оставиха. Българите при Волга ги кръстиха татари. И нас можеха да ни нарекат печенези, или узи, или кумани, или вандали. И щяха да ни убедят, че това име е по-пристижно. А са ме учили, че най-сигурната истина била историческата. Нещастната историческа истина. Ако тя е най-сигурна, какви ли са другите истини.
Ползата от славянофилството
Нека приемем, че сме славяни. Вече споменахме за някои предимства, които ни е дало това. Никой не се съмнява, че поляците са славяни. Поговорете с някой поляк за ползата от тяхното славянство. Колко пъти Полша е била поробвана и поделяна с неславянските Прусия, Австрия, Германия и от славянска Русия? Колко поляци са избити от техните братя славяни.
Но да се върнем на новата наша история. Още през XIV век става посръбчването на моравяните. При освобождението си през 1833 година нашите най-близки братя - сърбите, заграбиха и Тимошката област (Кладово, Неготин, Зайчар, Княжевац). По-късно заграбиха и Ниш, Пирот, Лесковац, Враня. През ХХ век заграбиха Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско). Имаха претенции за много повече. След като не можаха да посръбчат македонците (те били южни сърби), създадоха македонизма. Няма да се учудя, ако за компенсация на Косово поискат нашите земи до Искъра. Те са населени с шопи, а шопите били източни сърби. То и българите са сърби, само че неосъзнати. С малко повече бой и изтезания обаче може и да се осъзнаят. Но те не успяха да посръбчат народите на Югославия. Словения, Хърватска и Босна и Херцеговина се освободиха, макар и след кървави сражения. Даже Черна гора се отдели. Но в Сърбия остават още много поробени народи. Това не е краят.
И след всичко това има хора, които искат да приема, че не съм българин, а славянин.
Масово се приема, че Русия е много богата на енергоносители страна и затова сме зависими от нея. Ще припомня само, че оригиналната Русия, Великото московско княжество на Иван Грозни, има само дървесина. След ХVI век към него “доброволно” се присъединяват всички колонии до Аляска и Кавказ. Те са богати на енергоносители и много други неща (злато, диаманти, алуминий, никел). В началото Русия ги “цивилизова” и след това експлоатира по най-безжалостен начин. Разбира се, полза от това има само една тънка прослойка от благородници и висши чиновници, след това номенклатурчици, а сега олигарси. Руският народ няма нищо общо с това. Той си е беден като нас.
Върхушката и сега активно сключва неизгодни за нас търговски договори и получава ордени. Тук искам отново да се позова на дядо Методи Кусевич. “Само като си окачиш на гвоздей съвестта, само в такъв случай руската дипломация ти окачва орден на гърдите в знак, че ти си работил в неин интерес, като нейно сляпо оръдие, в ущърб интересите на своето отечество”.
Народността
Народността е социално явление. Веднъж бях с трима белгийци. Направи ми впечатление, че двама от тях са дългоглави, а единият е кръглоглав. Попитах го и той ми обясни, че майка му е от Киев, а баща му от Минск, но той е белгиец.
Един от големите наши генетици със световна известност ми разказа, че когато бил в Ню Йорк, запитал един полицай какво ще стане, ако закъса с колата си в Харлем. Ще му помагат ли или ще го замерят с камъни. Полицаят го огледал и отговорил: май че ще ти помагат. Разгледах го внимателно и аз. Косата му беше ситно къдрава като на африкански негър. Имаше и други негроидни белези. Но той беше българин.
Моят физически облик съответства на източния клон на северната раса. Разбира се, с различни други примеси. Аз може да съм славянин. Има само едно несъответствие. Душата ми е много проста. Нямам нищо общо със “загадъчната славянска душа”. Ами ако съм трак? Нали и те са били такива. Но може и да съм куманин. Казват, че и те са били със светла коса и светли очи. Но може да съм и келт. Из нашия край са намерени следи от келтска култура. Запазила се е и думата галати. А може да съм потомък и на някой изостанал в нашето землище дориец, или кръстоносец, или римски колонист от северните провинции. Объркан съм. Сам не мога да се определя. А дали някой може? И има ли това някакво значение за моето самочувствие.
Народът е общност от хора, обединени от определена обществена действителност. Тя обхваща съзнанието за обща историческа съдба, езика, обичаите и нравите, епоса и фолклора, религията, народната песен и музика. Всичко това, което ги прави общи помежду си и различни от останалите народи. Народността е социално явление и няма нищо общо с расата, с антропологичния тип и кръвта, която тече в жилите ни. Когато бях малък и започнах да проумявам, че съществуват различни народи, попитах дядо ми какви сме ние. Той ми каза, че ние сме българи и знае това от своя дядо Лазар. Моята родова памет е ясна и категорична. Аз съм българин и никакви историци, антрополози, езиковеди и които и да са не могат да ме разубедят. Защото аз вярвам повече на дядо си. Той никога не ме е лъгал, докато другите ме лъжат непрекъснато.
Откъде това самочувствие?
Дълго търсих обяснение на самочувствието на хората, които смятат, че са по-добри от останалите. Намерих го в романа “Възкресение” на Л.Н.Толстой.
“На всеки човек, за да може да действа, е необходимо да смята своята дейност за важна и добра. Затова, каквото и да е положението на човека, той непременно си съставя такъв възглед за човешкия живот въобще, според който неговата дейност да му струва важна и добра.
Обикновено мислят, че крадецът, убиецът, шпионинът, проститутката, като признават своята професия за лоша, трябва да се срамуват от нея. Става точно обратното. Хората, поставени в дадено положение от съдбата и от своите грехове - грешки, колкото и то да е неправилно, си съставят такъв възглед за живота въобще, според който тяхното положение се представя за добро и уважавано. За поддържане на такъв възглед хората инстинктивно се придържат към такъв кръг от хора, в който се признава съставеното от тях понятие за живота и за тяхното място в него. Това ни учудва, когато работата се отнася до крадци, хвалещи се със своята ловкост, проститутки - със своя разврат, убийци - със своята жестокост. Но това ни учудва само за това, защото кръгът - атмосфера на тези хора е ограничен и главно, защото ние се намираме извън него. Но нима същото явление не се наблюдава и при богатите, хвалещи се със своето богатство, т.е. грабителство, военоначалниците, хвалещи се със своите победи, т.е. убийства, властниците, хвалещи се със своето могъщество, т.е. насилничество? Ние не виждаме в тези хора извратено понятие за живота, за добро и лошо, за оправдание на своето положение, само за това, защото кръгът от хора с такива извратени понятия е по-голям и ние самите принадлежим към него.”
Л. Толстой го е обяснил много подробно и точно. Всичко това американците са синтезирали в едно изречение: “всеки си мисли, че неговото лайно не мирише”. Имаме и наше, което мисля, че е по-точно: “всеки си мисли, че неговото лайно мирише по-хубаво от чуждите”. Че мирише, мирише. Но по-хубаво.
Дотук всичко е наред. Нека си мислят. Бедата идва, когато някой започне да ме убеждава и даже да ме принуждава да приема, че неговото мирише по-хубаво от моето. Не съм съгласен. Колкото и да ми го тика под носа, обонянието ми е категорично против.
------------------------------
Бел. Ред. Онгъл е славянското произнасяне на ягъл, което на стария български език означава “оградено, укрепено място”. И до днес в Ямболско на кошарите казват “ягъл”.
|
Edna super statiq - 2-ra 4ast