|
До Президента на Република България
До Председателя на Народното събрание
До Председателя на Министерския съвет
До Вицепремиера и Министър на науката и образованието
До Министъра на културата
През последните няколко години българските археолози направиха значителни научни открития, а археологията зае трайно място във фокуса на общественото внимание. Вече за всички е ясно, че запазената марка на България може да бъде нейната култура, значително място в която заемат археологическите паметници и музеите.
Тези, които направиха възможен този изключително силен интерес в страната и чужбина към древната култура на българската земя са българските археолози и реставратори. Рязкото несъответствие между резултатите от нашата дейност и обстановката, в която ги постигаме ни кара да обърнем внимание на държавните институции, медиите и обществеността върху условията за работани и заплащането на нашия труд.
Години наред чувството за отговорност пред нацията и професионалния дълг на българските археолози спасява от окончателно съсипване археологическото наследство на страната. През последните 17-18 години ние работим при почти пълно отсъствие на адекватна държавна политика към това наследство, при липса на национална стратегия, в условията на един морално остарял закон за културното наследство, важни постулати от който не се съблюдават. Оставени сме сами или почти сами срещу иманярското унищожаване на археологическите паметници в България. Въпреки това ние успяваме в значителна степен да следваме мисията си на посредници между древността и съвременния свят. Без работата на нашата професионална общност, която брои около 200 души в цялата страна, България не би имала основание за гордоста, която носи сега. Същите тези професионалисти обаче от години се намират на ръба на социалния минимум. Ножицата на социалния престиж на археологията и на икономическия статус на нейните представители е напълно отворена! В професионален план археологическата гилдия вече трудно се възпроизвежда, а икономическата демотивация ще доведе много скоро или до пълно замиране на този процес, или до рязко спадане на професионалното ниво. Основната причина остава значителното несъответствие между научните и материалните резултати от труда на археолозите и реставраторите, и заплащането на този труд. Ето и някои конкретни данни.
Месечна основна заплата в Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН):
- 220 лв. за археолог, фондопазител и реставратор;
- 337 лв. за археолог - научен сътрудник III степен;
- 350 лв. за археолог - научен сътрудник II степен;
- 363 лв. за археолог - научен сътрудник I степен;
- 426 лв. за археолог - старши научен сътрудник II степен;
- 510 лв. за археолог - старши научен сътрудник I степен (5
души);
Месечната добавка в НАИМ-БАН за научната и образователна степен степен "доктор" е 40 лв., а за научната степен "доктор на науките" - 70 лв. Месечна основна заплата на археолозите от музеите в страната:
- от 200 до 315 лв. (средно - 258 лв.) за уредник;
- от 254 до 370 лв. (средно - 317 лв.) за главен уредник;
- от 294 до 380 лв. (средно - 339 лв.) за научен сътрудник;
- от 264 до 549 лв. (средно - 361 лв.) за завеждащ отдел "Археология";
- от 426 до 480 лв. (средно - 453 лв.) за старши научен сътрудник II степен (5 души).
Месечната добавка в музеите в страната за научната и образователната степен "доктор" е от 9 до 40 лв. (средно - 30 лв.).
Малко по-добро, но също крайно недостатъчно е възнаграждението на труда археолозите в Националния исторически музей - София и в университетите.
Заявяваме ясно, че това заплащане не отговаря на усилията ни за опазването и изследването на богатото археологическо наследство на България и на приноса ни към представянето на многовековната история и култура на страната пред Европа и света. Мизерните заплати затрудняват изпълнението на служебните ни задължения и ни поставят в унизително положение при контактите с нашата общественост и международната научна общност.
Трудът на българските археолози е възнаграден многократно по-ниско от този на нашите колеги в европейските страни, като разликите в случая надвишават с много разликите в стандарта на живот. Заплащането ни е чуствително по-ниско дори от това на нашите колеги в съседните, близки по стандарт на живота страни като Румъния, Сърбия и Македония.
Ние, българските археолози, всяка година внасяме във фондовете на българските музеи национално богатство, което се оценява на десетки милиони евро. Заплатите ни обаче са нищожна част от това, което даваме на държавата. Политици и управници използват резултатите от нашия труд, но не проявяват никакво съпричастие към нашето социално положение. Дълго и търпеливо мълчахме в очакване те да се сетят и за нас, но не би.
Днес настояваме категорично за по-достойно заплащане на труда на българския археолог. Смятаме, че посочените по-горе възнаграждения трябва да бъдат увеличени още преди средата на настоящата година поне с 50 процента. Незачитането на нашето искане ще приемем като недопустимо отношение не толкова към малобройното ни съсловие, а към археологическото наследство, историята и културата на България.
08.02.2007 г.
Послеслов
Това обръщение е актуализиран вариант на документа на Научния съвет на Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките от 27.11.2006 г., който беше писмено съгласуван с останалите български археолози.
|
Българските археолози искат достойно заплащане
