Схащания за езика и силата на словото...

( част 4 )

... В качеството на особена функция използва нашият народ словото
в оплаквателните песни, в песните - тъжачки.

Чрез него в тях се дава отдушник на голямата скръп на починалия.
Обикновено тук се разкриват обстоятелствата при които е умрял
блиския, неговите положителни качества, голямата скръп на роднините
и тежкото положение в което остават най - близките - майка, съпруга,
деца.Например:
" ...Леле Петко мило чедо!
Що те найде, що ми умре,
кукята ни я затвори ...
......................
нивето кой ке ни орат,
лозята ни кой ке копат,
овците ни кой ке ни гледа?
......................
Леле, леле, аз сирота,
кото греот ке му гледам
на моята мила снаа?"
Тук главната функция на словото е да се даде възможност чрез разказа
да се отреагира силната скръб.От жизненея си опит народа знае опасните
психически последствия от една силна скръб и за това не рядко пред вида
на изпадналата във вцепенение пред смъртта на детето си майка бърза
да я посъветва : "Плачи, булке, плачи си, да ти поолекне ".

Разказът и плачът се използвът в случая се използват като
психотерапевтично средство.

следва продължение
(край на част 4)

Примерите са много за силата на Словото. Те са околонас, дълбоко
залегнали в нашето ежедневие, дотолкова свикнали с него, че да не му
обръщаме внимание, вземайки го като неотлъчен придатък към нас, както ръцете и краката ни или която и да е част от нашето тялото.