"Алкохолиците не са безпомощни пред алкохола"
автор Lance Dodes бивш преподавател по психиатрия в медицинския факултет на университета в Харвард, 17.06.2012
https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-heart-addiction/201206/alcoholics-are-not-powerless-over-alcohol
Алкохолизмът дори не е свързан с алкохола
Митът, че хората с алкохолизъм са безпомощни пред алкохола е колкото погрешен, толкова и опасен. Пристрастяването се появява от психологически фактори – техните мотиви за прекомерно пиене, използване на други наркотици, ядене, хазарт и т.н. Да се мисли, че алкохолът е проблема при алкохолизма е все едно да се вярва, че той има някаква магнетична сила да заробва хората. Това са пълни глупости. И когато хората мислят, че техният проблем е „химикала“ в бутилката те се фокусират върху опитите си да устоят на този химикал, а не правят наистина полезните неща: да се опитат да разберат мисленето си.
Разбира се, ако говорим за физическата зависимост, то химикала е от значение, но както читателите на този блог или моите книги („Сърцевината на пристрастяването“ и „Скъсване със зависимостта“) знаят, истинският проблем при пристрастяването не е на физическо ниво, което може да се случи при всеки и се лекува веднага, а е свързан с отговора на въпроса защо някои хора натрапчиво повтарят зависимото си поведение, дори и при пълна липса на физическа зависимост.
Зависимостта е свързана с търсене на лек за да се преодолее съкрушителното чувство на безпомощност и различните форми на пристрастяване като пиене, ядене или гледане на онлайн порнография, не са нищо повече от следствие, а не истинската причина. Точно поради това хората сменят своите зависимости – от алкохол до натрапчиво играене на хазарт или натрапчиво пазаруване и т.н. Няма ли да бъде странно, ако хората са наистина безсилни пред следствията от своето пристрастяване? Когато човек премине от алкохолизъм към натрапчиво играене на хазарт, ние трябва да кажем, че тогава той става безсилен пред нещо ново. Ако се променя фокуса на пристрастяването постоянно, то нещата, пред които е безсилен ще са безкрай – неговото безсилие може да се разпространи като горски пожар. („Имах навика да съм безсилен пред алкохола, но сега фъстъченото масло ме е сграбчило в своята хватка.“)
Схващането, че хората са безсилни пред фокуса на своето пристрастяване, е също ужасяващо деморализиращо. Пристрастяването не е нищо повече от натрапчиви импулси или психологическо поведение, което повечето хора имат до някаква степен. Този факт се оказва истинско облекчение за хората със зависимости, които до този момент са принудени да се чувстват различни и нещо по – малко от останалите. Но ако наистина се поддадете на идеята, че сте безсилни пред химикала от бутилката, или на фъстъченото масло от рафта в магазина, или на уебсайта за хазартни игри, то вие ще бъдете лишен от това истинско облекчение. Вместо това трябва да допуснете най – лошият страх: че вие сте наистина различен и със сигурност по – неспособен от всеки покрай вас, който може да пие безнаказано.
„Признахме, че сме безсилни пред алкохола“ е разбира се първа стъпка от Анонимни Алкохолици. Дванадесет стъпковите програми са доказали, че имат не повече от 5 – 10% успеваемост. Първа стъпка не единствената причина за това, но е ясно, че е част от проблема."
|