|
Анонимни Алкохолици в България – 12те стъпки към справянето с проблема
Терапевтичен център Жива Блог Анонимни Алкохолици в България – 12те стъпки към справянето с проблема
"Анонимни алкохолици" представлява братство, обхващащо повече от сто хиляди мъже и жени по целия свят, които се събират с цел да разрешат своите общи проблеми и така заедно да подпомогнат процеса по възстановяването си от прастарата загадъчна болест, наречена алкохолизъм.
Обществото на "Анонимните алкохолици" има т.нар. Дванадесет стъпки, които отразяват неговите принципи и според които то продължава да функционира вече десетки години. В тази статия ще ви запознаем накратко с тях с цел да ви вдъхновим и да ви помогнем да откриете още един път към лечението на алкохолизма - пътят на вярата.
Стъпка първа
"Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем."
Няма човек, на когото да му е приятно да си признае, че е напълно победен. Анонимните алкохолици обаче започват да възприемат по друг начин това пълно унижение, като приемат схващането, че само по пътя на пълното си поражение човек е способен да направи и първите си стъпки към освобождението. Признаването на личната безпомощност в крайна сметка се оказва онази така нужна здрава основа, върху която да започне да се гради един нов, щастлив и целеустремен живот.
Анонимните алкохолици вярват, че всеки, който се присъединява към тяхната общност, най-напред трябва да признае своята разрушителна слабост заедно с всичките й последствия. Защото докато той сам не се смири, то и трезвеността му ще бъде несигурна. Именно това е една от истините за живота, доказана безспорно от огромния опит на Анонимните алкохолици - принципът, че няма как да се постигне истинска вътрешна и външна сила, докато първо не се осъзнае пълното поражение.
Стъпка втора
"Повярвахме, че сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум"
Тук много от новите членове на Анонимните алкохолици се възмущават, че първо ги карат да признаят своята пълна разруха, след което ги карат по детски да вярват в някаква висша сила, която да им помогне. От сдружението вярват в бог и в повяването на някаква Висша сила, която съществува изначално у всеки човек, но алкохоликът по някаква причина е изгубил. Следователно втората стъпка е обединителна точка за всички - агностици, атеисти и бивши вярващи, които чрез нея да достигнат до истинското смирение и непредубеденост и така да получат вярата, че бог ще възвърне здравия разум, ако се отнасят към него така, както трябва.
Стъпка трета
"Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бога, така както Го разбираме"
Анонимните алкохолици вярват, че третата стъпка представлява символично отваряне на една врата, която привидно е все още здраво заключение. И единственото, от което човек се нуждае, е ключ и решение да я отвори. А има само един ключ и той се нарича добра воля - веднъж отключена от добрата воля, вратата се отваря сама и като се погледне през нея, се вижда пътека с надпис: "Това е пътят към вярата, която дава резултат".
И ако първите две стъпки се занимават с размишления колко безпомощен е алкохоликът пред алкохола, то тази стъпка изисква положително действие, защото само чрез действието може да се премахне своеволието и така зависимият отново да отвори пътя си към бога и към реалния живот. Тайната се крие в тихото изричаните на глас следните думи, когато на болния му стане тежко: "Нека Бог ме дари със спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя, със смелост, за да променя нещата, които мога, и с разум, за да прозра разликата между тях."
Стъпка четвърта
"Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си"
Идеята на четвъртата стъпка е да се направи един енергичен и болезнен опит за откриване на това какви са били и какви продължават да бъдат индивидуалните отклонения на зависимия. Той трябва да открие точно как, кога и къде неговите есествени желания са се деформирали и да погледне право в очите на нещастието, което те са причинили както на него самия, така и на другите около него. По този начин откривайки своите емоционални отклонения, той може да пристъпи към тяхното коригиране. А без целенасочени и постоянни усилия с тази насоченост няма как да има трезвеност. Според Анонимните алкохолици за зависимите е от особена важност да разберат, че необузданите инстинкти в самите тях са основната причина за разрушителното им пиене.
Стъпка пета
"Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си"
Всичките 12 стъпки на Анонимните алкохолици изискват от зависимия да върви по естествените си наклонности - всички онези, които потискат неговото естествено "Аз". Но когато нещата опрат до потискането на собственото "аз" малко други стъпки се предприемат толкова трудно, колкото пета. Но тя е най-важна за постигането на дълготрайна трезвеност и душевен покой. Нейната идея е болният да открие човек, на когото да може да се довери, и да говори и да споделя с него своя проблем!
Опитът на Анонимните алкохолици сочи, че никой не може да живее сам със смазващите си проблеми и недостатъците на характера си, които ги причиняват и задълбочават. Стъпка пета помага на зависимия да се отърве от онова страшно чувство на изолираност и самота, от които всички алкохолици страдат, и да се почувства част от една група, от една общност, да усети отново чувство на принадлежност. Това чувство на съединяване с Бог и хората, това излизане от изолацията чрез откритото и честно споделяне на ужасното чувство за вина извежда човек до място за отдих, където може да се подготви за следващата стъпка към пълна и съдържателна трезвеност.
Стъпка шеста
"Бяхме напълно готови Бог да отстрани несъвършенствата на характера ни."
"Това е стъпката, която разграничава мъжете от момчетата" - така казва един свещеник, приятел на Анонимните алкохолици. Ключовите думи "напълно готови" подчертават факта, че зависимият иска да се стреми към най-доброто, което му е известно или за което може да научи. Колко обаче притежават тази степен на готовност? Практически никой. Най-доброто, което може да направи, е с цялата честност, на която е способен, зависимият да се опита да я достигне. За целта Анонимните алкохолици споделят, че от съзнанието трябва тотално да изчезнат изречения като "Не, все още не мога да се откажа от това" и "От това никога няма да се откажа". Защото в момента, в който се каже: "Не, никога!", съзнанието се затваря за Божията благодат. А забавянето е опасно, а съпротивлението може да се окаже фатално.
Стъпка седма
"Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци"
Тъй като тази стъпка се отнася специално до смирението, тук от Анонимните алкохолици споделят, че трябва зависимият да спре и да размисли какво означава то и какво представлява неговото практикуване. Наистина постигането на по-голямо смирение е основният принцип на всяка една от 12-те стъпки и това е така, защото те вярват, че без известна степен на смирение нито един алкохолик не би могъл да остане трезвен. Почти всички в общността на Анонимните алкохолици са установили, че ако не развият това скъпоценно качество повече, отколкото се изисква само за да останат трезви, те все още няма да имат почти никакви изгледи да се почувстват наистина щастливи. Без него не могат да живеят целеустремено или с трудни моменти да повикат на помощ вярата, която може да се справи с всички бедствени положения, свързани с алкохола и не само.
Стъпка осма
"Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях."
Стъпка осма и стъпка десета на Анонимните алкохолици се отнасят до сферата на личните взаимоотношения. Първо, зависимият поглежда назад и се опитва да открие къде е сгрешил, а след това влага цялото си старание за поправянето на стореното зло. И, трето, след като е разчистил по този начин останките от своето минало, той търси по какъв начин с това новооткрито познание за самия себе си може да развие възможно по-добри отношения с всяко човешко същество, което познава.
Стъпка девета
"Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други"
Добра разсъдливост, правилна преценка за подходящия момент, смелост и благоразумие - това са качествата, които са необходими за предприемането на стъпка девета. Тук Анонимните алкохолици напомнят, че готовността зависимият да понесе пълната отговорност за миналите си постъпки и същевременно да поеме и такава за благополучието на другите е правилният път към завръщането към реалния свят.
Стъпка десета
"Продължихме да правим равносметка на самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме."
Работейки по първите деве стъпки, зависимият се подготвя да пристъпи към новия живот. Но когато наближи десетата, започва на ден след ден, в добро и лошо, да прилага начина на живот на Анонимните алкохолици. Точно тогава идва и най-трудното изпитание - може ли да остане трезв, за да съхрани емоционалното си равновесие и да живее целеустремено при всякакви условия? Тук отговорът е в постоянното наблюдение - наблюдение върху самия себе си, върху лошите и добрите си качества и върху истинското желание да се учи и развива духовно. Именно тези неща за жизнено необходими и алкохоликът ги разбира, заплащайки висока цена.
Стъпка единадесета
"Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним."
Хората от общността на Анонимните алкохолици са активни, получаващи удовлетворение от решаването на реални жизнени проблеми и усърдно стараещи се да помагат на алкохолиците, които идват при тях. Така че след всичко, казано дотук, не е учудващо, че за тях молитвата и медитацията са основните средства за осъществяване на съзнателен контакт с Бога и може би най-голямата награда, която зависимият получава от тях, е изпълващото го чувство, че принадлежи някъде. А не живее повече в напълно враждебен свят, в който се чувства изгубен и уплашен и без никакви цели.
Стъпка дванадесета
"Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела."
Радостта от живота е тема на дванадесетата стъпка на Анонимните алкохолици, а нейната ключова дума е действие. Тук алкохоликът започва да упражнява в ежедневния си живот всички 12 стъпки на програмата така, че самият той и хората около него да достигнат до душевна трезвост. Това позволява на всички те да разберат, че става дума за любов, която няма цена. Тази стъпка на Анонимните алкохолици гласи и че в резултат на прилагането на всички стъпки, зависимият е намерил нещо, което се нарича духовно пробуждане. А то е сигурен знак за справяне с проблема с алкохола както във физически, така и в психически план. Стигнал до тук, зависимият вече е напълно готов да живее живота, който всеки заслужава!
Definition of an alcoholic is an egomaniac with an inferiority complex.
|
Вяра без дела е мъртва вяра!