Първа стъпка за един алкохолик от безнадеждния тип, какъвто съм аз е:"Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем." За мен оттук започна възстановявването от болестта "Алкохолизъм" и до ден днешен не ми се пие. И не само това - имам покоя и в радост, и в страдание. Най - голямата тъпотия е някой да ми казва, съветва, настоява, поучава:"Не посягай към първата чаша!" Е, как да не посягам, когато моят опит сочи, че с моята воля и напъни - рано или късно посягам... Как да съм честен, когато не мога да разбера, че лъжа не само околните, но и себе си? И се започвам само през лятото, само с едно - две радлерчета... И спирам, и си лягам... Ама, покоят го няма... В болестта си съм. Не пия хапчето "Алкохол" и си измислям, че съм здрав. Спрял хапчето "Алкохол", моята болест се нуждае от лек. Голяма заблуда е това, че моята болест носи името на хапчето "Алкохол", с която съм я "лекувал" 20 години. Имам главоболие, например и хапчето се казва "Аналгин", а не "Главоболизъм". До умопомрачение ме объркваше точно това - спирам алкохола и алкохолизмът, моята болест от само себе си изчезва. Не съм пил алкохол с години и пак не можех да живея, не можех да живея в тази реалност. Спирам алкохола и трябва да намеря равностоен заместител. А не само да спра да пия и да продялжавам да полудявам, да недоволствам от всеки и от всичко и все да съм много прав, а пък ненормален и нещастен. На това аз му викам "смърт на живо". В тази моя "смърт на живо" живях цели осем години без грам алкохол с изключение на два еднодневни запоя през всичкото това време. Живях в тази моя "смърт на живо" без да членувам, където и да било, дори в АА. Не пия, напъвам се да не пия... Ама, се замозалъгвам, че не се напъвам да не пия... Самозалъгвам се, че не ми се пие, щото на целия свят доказвам какъв великан съм, каква великанска воля имам и си измислям, че не ми се пие... А пък то ми се пие, две не виждам. Ама не знам, че е така, щото живея в "смърт на живо" - доказвам на целия свят как във всичко аз, единствено и само аз нося истината, моята истина!!! И не мога да видя, да приема, да понеса истината на останалия свят, която не е нищо друго, освен Неговата истина... Каква вяра, каква духовност, какъв Бог, какви пет лева? Аз съм "жив - мъртъв" и много прав, ама "жив - мъртъв"...

Сега, и днес не е така. И съм благодарен. Изборът между 1. "Живот на духовна основа" и 2."Бавна, мъчителна смърт/не само физическа/ е труден. Не ми харесва нито 1., нито 2. И си търся моите пътища между 1. и 2. Половинчати работи. И не разбирам как бавно и мъчително умирам, "смърт на живо", най - страшната и коварна смърт в резултат на непроумяемата, прогресиращата и неуловима без силата на Бог, БОЛЕСТ - "АЛКОХОЛИЗЪМ".

Сега, и днес не е така. И днес избирам - 1. "Живот на духовна основа." Не е лесно, но го избирам. Достатъчни ми бяха осем години в моята "смърт на живо".

Ами, имаш избор...