Фред: “Бях силно впечатлен от това, което ми разказахте за алкохолизма и искрено вярвах, че в никакъв случай няма да посегна към алкохола отново. Оценявах идеите ви за трудно доловимо безумие, което предшествува първата чаша, но бях уверен, че след всичко, което бях научил, това не можеше да се случи с мен. Мислех си, че заболяването ми не е толкова напреднало, колкото при повечето от вас, че успешно се бях справял с другите си лични проблеми и че следователно щях да успея там, където вие се бяхте провалили. Чувствах, че имам пълното право да бъда уверен в себе си, че само трябва да упражнявам силата на волята си и да бъда предпазлив.

С такова настроение продължих работата си и за известно време всичко вървеше добре. Не ми беше трудно да отказвам напитките и започнах да се чудя дали не усложнявам прекалено много някои прости неща. Един ден отидох до Вашингтон, за да представя някои счетоводни документи пред едно държавно учреждение. През този период на въздържание вече бях излизал извън града, така че в това нямаше нищо ново. Физически се чувствах отлично. Нямах никакви сериозни проблеми или тревоги. Работата ми вървеше добре, бях доволен и знаех, че и партньорите ми ще бъдат доволни. Беше в края на един чудесен ден, без нито едно облаче на хоризонта.

Върнах се в хотела и спокойно се облякох за вечеря. Когато влязох в ресторанта, си помислих, че няма да е зле да изпия два коктейла с вечерята. Това бе всичко. Нищо повече. Поръчах един коктейл и вечеря. След това поръчах още един коктейл. След вечеря реших да се разходя. Когато се върнах в хотела, си помислих, че няма да е зле да изпия едно уиски със сода преди лягане, след което влязох в барчето и си поръчах едно. Спомням си, че през ноща изпих още няколко, а на сутринта още много уискита. Смътно си спомням, че се качих в самолет за Ню Йорк и че на летището вместо жена си намерих един дружелюбен шофьор на такси. Шофьорът ме съпровождаше няколко дни. Почти нищо не си спомням за това къде съм бил, какво съм говорил и правил. След това дойде болницата с непоносимите душевни и физически страдания.

Веднага след като си възвърнах способността да мисля, внимателно преразгледах поведението си през онази вечер във Вашингтон. Не само че не бях предпазлив, но въобще не се бях съпротивлявал срещу първата чаша. Този път въобще не бях мислил за последствията. Бях започнал да пия толкова безгрижно, като че ли коктейлите бяха лимонада. Сега си спомних какво ми бяха казали моите приятели алкохолици, как те предрекоха, че ако притежавам мисленето на алкохолик, щеше да дойде времето и мястото и аз щях да започна да пия отново. Те бяха казали, че въпреки че съм си изградил защита, един ден тя щеше да рухне пред някое дребно оправдание, за да си пийна. Е добре, точно това се случи и дори нещо повече, защото въобще и през ум не ми минаха нещата, които бях научил за алкохолизма. От този момент знаех, че притежавам начина на мислене на алкохолик. Видях, че силата на волята и самопознаването не могат да ми помогнат при тези странни умствени бели петна. Дотогава не бях в състояние да разбера хората, които казваха, че някакъв проблем ги е победил напълно. Сега вече знаех. Това беше смазващ удар.

Двама от членовете на “Анонимни алкохолици” дойдоха да ме видят. Те се ухилиха, което много-много не ми хареса, а след това ме попитаха дали сега мисля, че съм алкохолик и дали признавам своето поражение. Трябваше да се съглася и с двете неща. Те ме затрупаха с купища доказателства за това, че психиката на алкохолика, каквато бях проявил във Вашингтон, е израз на едно безнадеждно състояние. Те цитираха десетки подобни случаи от собствения си опит. Това разруши последните остатъци от моята надежда, че мога сам да се справя с проблема.

След това те начертаха духовния отговор на проблема и програмата за действие, която стотици от тях бяха приложили успешно..."
Анонимни алкохолици, Още за алкохолизма