|
Вече съм го споделял, но отново да напиша - не пия алкохол от близо 4 години и точно от толкова време съм в АА. Аз не съм член на АА. Аз съм в АА. Емоцията в разликата между едното и другото за/според мен не се обяснява. Тази емоция се живее, преживява се. Пак за/според мен.
През всичкото това време съм присъствал поне на десет яки купона. Първият беше, когато не бях пил грам алкохол близо три месеца. Това е единственият път до ден днешен, когато умирах от страх да не би да се заплющя. И преди да вляза се обадих на спонсора си и му казвам:"М., всеки момент ще вляза на рождения ден на Ю." и млъквам. Пауза, която ми се стори цяла вечност и чувам гласа на М. отсреща в телефонната слушалка:"Sandu, ама тебе май, май те е страх..." И се смее. И продължава:"Ако те е страх, просто не влизай." Това на мен ми беше достатъчно да се доверя на това"един алкохолик разговаря с друг". Страхът изчезна. Влязох. Бяхме около 50 човека. И повечето, да не казвам всичките много добре знаеха как пия аз. Никой не ми предложи да пия алкохол. Стоях на купона, танцувах до 3 часа сутринта, след което си тръгнах. През цялото това време никой не ми предложи грам алкохол, никой не ме попита:"Sandu, ти що не пиеш?" Цели 6 часа преживявах, бях в емоцията на това "един алкохолик разговаря с друг". Това беше първият път, когато усетих, почувствах дълбоко в себе си благодарността. Не киселото, користното, преднамереното в думата "благодаря", а разтърсващата, вдъхновяващата, непроумяемата... емоция - благодарност. Но това беше и последният купон, на който си позволих да стоя 6 часа. Защото се събудих в емоцията... Не мога да я обясня. И все пак - в повече са ми тези 6 часа; от един момент нататък всичко залочва да се повтаря... А! Сега го почувствах отново, дето му викат "дежа вю" - пренаситен, натъпкан.., та чак кух, празен..
Много рядко и все пак се случва понякога, някъде да ми предложат алкохол. За последно беше преди дни. Бяхме на гости с жена ми у нашата кума. Не бяхме се виждали с години. Тя работи в чужбина. Сядаме на масата и кумата:"Страхотна ракия, ще ви сипя по 50 грама!" Отказваме. Кумата продължава:"Ама, само по капка с тази хубава салата!" И тогава аз казвам за себе си това, което споделям от доста време в такива случаи:"Н., аз съм алкохолик. Аз съм в АА. Алкохолизмът е болест и аз, и капка не мога да близна." Не се срамувам да го кажа, защото съм болен, наистина съм болен. Не се страхувам да го кажа, защото пазя лична анонимност само пред пресата, радиото, телевизията и киното. Не знам как го казвам, но в първият момент - различни реакции - но така или иначе във всички случаи почти веднага спират да се занимават с моето пиене или непиене. За/според мен това е така, защото съм в АА, а не защото съм член на АА. И защото имам моите осем години на трезвеник извън АА, без да съм чувал за АА, през които имах "само" три еднодневни запоя. И почти година, откакто бях в АА, лъжех себе си и вас, че цели осем години до края на 2006 - та година грам алкохол не съм близвал... А има вероятност в тази почти една година да съм бил само член на АА, а не в АА?!. И затова да не съм ги броил тези три запоя през тези осем години на трезвеник . Аз не съм трезвеник. Аз съм алкохолик, аз съм болен от болестта "Алкохолизъм" и се възстановявам ден по ден от това безнадеждно състояние на ума и тялото, в което бях преди да дойда в АА, като се доверявам на защита от алкохола и в този ден на сила по - могъща от мен, която е извън мен. Сила - Невидима, Непроумяема, Нелогична, само на пръв поглед Безмълвна, но съществуваща за мен - моят Бог.
И всичко това в благодарност, защото съм в АА, а не член на АА. Защото аз не само се нуждая, аз имам желанието да съм в АА. И да живея моя живот извън АА, ама, не като трезвеник, а като човек. И няма да мине без алкажовото/от него съм го чул, от Алкажа/ - каквото и да значи това. .
|
Re: Сега ме е страх. [re: July_]
