ПИСМО ОТ ТВОЯТА БОЛЕСТ...
ПОЖЕЛАВАМ ТИ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ!
Здравей! Аз съм болестта "Алкохолизъм", твоята болест. Просто в случай, че си ме забравил... Аз съм твоята болест... Аз мразя сбирките... Аз мразя Висшата сила... Аз мразя всеки, който има програма. На всеки, който има контакт с мен, пожелавам страдания и смърт.
Аз съм коварна, объркваща и могъща. Убила съм милиони хора и това ми доставя удоволствие. Аз съм влюбена в това да те улавям с елемент на изненада. Аз съм влюбена в това да се преструвам, че съм твой приятел и приятелка, твой любим и любима. Аз те предизвиквам да се чувстваш добре, нали? А когато искаш да умреш се обаждаш пак на мен, нали? Аз идвам при теб, защото съм влюбена в това да те предизвиквам да страдаш. Аз обожавам да те предизвиквам да плачеш. Аз обожавам така да те вцепенявам, че да не можеш нито да страдаш, нито да плачеш - тогава, когато не можеш нищо да чувстваш. А това е самото, истинското удоволствие за мен. И всичко, което искам и очаквам от теб, е продължително страдание.
Аз съм винаги тук единствено, заради теб. Когато нещата ти вървят добре, ти ме каниш. Ти казваш, че не заслужаваш всички тези хубави неща в своя живот и аз съм единствената, която се съгласява с теб, нали? А и дори да не го казваш, то аз го решавам вместо теб. Заедно ние можем да унищожим всичко.
Хората не ме възприемат сериозно. Те приемат истината за инсултите, сърдечните удари и дори диабета. Глупци. Без моя помощ те биха могли въобще да не се случват.
Аз съм мразена болест, но не идвам неканена. Ти избираш дали да ми се подчиняваш. Толкова много хора избират мен пред живота и покоя. Но повече, отколкото ти мразиш мен, аз мразя всички вас - всички, които се събирате заедно. Мразя вашите сбирки, вашите стъпки, вашата Висша сила. Всичко това ме вбесява, защото не мога да изпълнявам моето предназначение така, както го мога най - добре.
Сега аз измамно лежа тихо. Ти не ме виждаш, но аз мога да ставам все по - голяма и все по - голяма. И мога да чакам. Когато ти само съществуваш, аз живея. Когато ти живееш, аз мога единствено да съществувам. Но аз съм винаги тук... И ако се видим отново, то аз ти пожелавам и ти нося единствено страдания и смърт.
В ОЧАКВАНЕ НА НОВА СРЕЩА.
ТВОЯТА БОЛЕСТ.
|